През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.

Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.

Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).

Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.

Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.

Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“

Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.

Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).

Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Здравният министър проф. Костадин Ангелов подписа три нови заповеди за разхлабване на мерките. С една от тях той удължава срока на въведените в страната временни противоепидемични мерки, считано от 1 февруари до 30 април.

Със заповедта се допускат присъствените учебни занятия и за учениците от 5-и до 12-и клас при спазването на следния график:

• от 4.02.2021 г. до 17.02.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 7, 8 и 12 клас;
• от 18.02.2021 г. до 2.03.2021 г. – присъствено се обучават учениците от 5, 10 и 11 клас;
• от 4.03.2021 г. до 17.03.2021 г. – присъствено се обучават учениците в 6, 9 и 12 клас.

От 1 февруари се разрешават посещенията в кината, както и участието в занятия на творческото, танцовото и музикалното изкуство, при използване на 30% от капацитета на помещения и спазване на физическа дистанция.

От началото на следващия месец фитнесите могат да възобновят работата си при използване на до 50% от капацитета на помещенията.

До 28 февруари са преустановени посещенията в заведенията за хранене и развлечение, като се допускат доставки или вземане на храна за дома и офиса. Изключение от забраната се допуска за ресторантите в местата за настаняване при досегашните изисквания.

От 1 март се допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни барове, при използване на до 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от персонала.

От началото на следващия месец работата си възобновяват и търговските центрове, и МОЛ-овете, като малолетните и непълнолетни лица имат право да ги посещават, само ако са придружени от родител, настойник/попечител или от друго пълнолетно лице.

От 29 януари пристигащите в страната трябва да предоставят документ за негативен резултат от PCR-тест. Считано от 29 януари (петък) до 30 април се въвежда изискването пристигащите у нас да предоставят документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизането в страната PCR-тест.

Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване в страната и членовете на техните семейства, които не представят документа, се поставят под 10-дневна карантина.

Изключение от изискването за отрицателен резултат от PCR-тест се допуска за водачите на автобуси, извършващи международен превоз, водачите на товарни автомобили, извършващи или приключващи международен превоз, екипажите на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, пограничните работници и транзитно преминаващите през страната.

От 1 февруари в закрити обществени места е задължително носенето на защитни маски за еднократна или многократна употреба.

От 1 февруари до 30 април всички граждани, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. и в обществения транспорт, трябва да носят защитна маска за лице. Същото изискване важи и за откритите обществени пространства, когато струпването на хора не може да бъде избегнато. Това означава, че отпада възможността вместо маска да се използват шлемове или други средства, покриващи носа и устата.

Изключение се допуска за клиентите на местата за хранене и питейните заведения, когато посещенията в последните са разрешени, за спортуващите, за децата до 6-годишна възраст, както и за изказващите се по време на семинари, пресконференции и т.н.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Възстановено е движението през проход „Шипка“, информираха от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Старопланинският проход беше затворен тази сутрин от южната страна поради силен вятър, снегонавявания и намалена видимост.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/