Свържи се с нас

Новини

Обявиха комисията, оценяваща идейния проект за паметник на Левски

Published

on

Във връзка с обявения от Община Габрово конкурс за идеен проект за паметник на Васил Левски в Габрово, от местната администрация съобщиха поименно лицата, номинирани за членове на журито.

В състава на комисията, оценяваща идейния проект за паметник на Апостола на Свободата, влизат: Проф. Д-р Крум Дамянов – скулптор, Проф. Д-р Олег Гочев – художник, преподавател в Национална Художествена Академия – София, Доц. Роберт Цанев – Зам.- Ректор на Национална Художествена Академия – София, Проф. Димитър Рашков – скулптор, Богомил Живков – скулптор, член на СБХ – София, Спартак Дерменджиев – скулптор, Валентин Атанасов – художник, член на СБХ – представителство Габрово, Арх. Николай Меразчиев – зам.-кмет на Община Габрово „Устройство на територията, инфраструктура и екология“, Арх. Люция Декова-Николова – гл. архитект на Община Габрово, Ива Сербезова – ст. юрисконсулт отдел ОПК, Община Габрово, инж. Янка Здравкова – гл. експерт отдел ОПК, Община Габрово.

Резервни членове на всички тях са: Евгени Недев – директор на Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово и председател на СБХ – представителство Габрово, ландш. арх. Виктор Христов, Йоанна Иванова – юрисконсулт отдел ОПК, Община Габрово и Стефан Ганев – гл. експерт отдел „Култура и вероизповедание“, Община Габрово.

От администрацията на кмета напомниха на потенциалните участници, че съгласно ППЗОП, когато за някои от проектите се установи, че са във вид, който позволява да се наруши анонимността им, това е предпоставка проектите да не се допускат до участие в процедурата, както и че съгласно т. 16.

От Документацията, от участие в конкурса се отстраняват лицата, допуснали при провеждането на конкурса информация, подсказваща авторството им. В този смисъл, участниците следва да осигурят анонимността на представените от тях проекти, като не допускат нито един от представените материали по т. 13.1. от документацията по горецитирания конкурс, а именно:

„А. Ситуационно решение, в т.ч. настилки, озеленяване, благоустрояване и художествено осветление на прилежащите площи в обхвата на визията, изработена върху актуална картна основа в М 1:100.

Б. Макет на обемно-пластичното решение на архитектурно-скулптурната композиция в мащаб 1:10.

В. Други материали за визуализация на идеята – чертежи, скици, фотомонтажи, перспективи и др. ЗD методи за изобразяване по избор на участника, представящи адаптацията на паметника в градското пространство – на хартиен и/или електронен носител.

Г. Обяснителна записка до 3 стр., включаваща, освен представяне и обосновка на идейния проект, спецификация на материалите, начина на изпълнение, формиране и обосновка на предварителните финансови разчети за: (1) фазата на проектиране в работна фаза и (2) предложение за реализацията на проекта, включващо – доставка, заготовка, монтажни и благоустройствени работи, времеви етапи на изпълнението и общ срок за цялостното изпълнение.

Д. Бюджет за изпълнение на паметника/композицията /ориентировъчна КСС/, вкл. и цена за етапа на инвестиционното проектиране във фаза „Работен проект“ в необходимите проектни части“, да съдържат данни, идентифициращи участника – име, подпис, ЕИК и др.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица