Свържи се с нас

Новини

Кирил Добрев: Без машинно гласуване, ГЕРБ ще се възпроизведат в “Борисов 4”

Published

on

“Можем да подкрепим протестите, като напуснем парламента. В него вече няма място за БСП”. Това заяви в предаването “Лява политика” кандидатът за председател на БСП Кирил Добрев.

По думите му ГЕРБ нямат доверието, за да предлагат конституция и отрече слуховете, че част от депутатите на левицата могат да подкрепят предложенията на ГЕРБ. “Чисто математически не им трябват гласовете на БСП. В събранието ще се види, че това не е вярно”, категоричен бе Добрев.

Според него справедливостта, която искат протестиращите, минава през оставката на правителството и главния прокурор. “Това обаче не е достатъчно. Оставките няма да имат стойност, ако не променим правилата за избори и за главен прокурор. Ако не въведем машинно гласуване, ГЕРБ ще се възпроизведат в Борисов 4”, обясни кандидатът за председател.

Той аргументира кандидатирането си с желанието да върне нормалността в партията. “Борисов неглижира Народното събрание, а в БСП се неглижира отношението към органите. Няма как да върнем нормалността в държавата, ако не я върнем първо в БСП”, каза Добрев.

Той добави, че може да спре вътрешнопартийните разпри. “Познавам всички, защото съм преходното поколение – между младежите и поколението на родителите ми. Мога да върна БСП на върха, да спечели изборите, да управлява по-добре от ГЕРБ”, продължи Добрев.

Той подчерта, че през последните четири години има безспорни постиженията, но те са плод на усилията на много хора, а не на един човек. Кирил Добрев представи акценти от двете програми, с които се явява на вътрешния избор.

“Първата е вътрешнопартийната. В нея се основавам на идеологията ни и на ценностите. Ние защитаваме работещите и ощетените групи в обществото, но заставаме и зад активното поколение. Може би това е надстройката, която трябва да направим, защото има малък семеен бизнес, в който работи само семейството и няма кой да ги защити, те не са капиталисти”, обясни Добрев.

В организационен план той предлага БСП трябва да има покритие на всяка избирателна секция с основна партийна организация, а областните председатели да бъдат на заплата и да се занимават само с партийна дейност и регионална политика. “Втората ми програма е за излизане от кризата. Да изберем сектори локомотиви, които да изтеглят икономиката ни като фармацията, високите технологии, защо не заводи за електрически автомобили”, каза още Добрев.

Той постави като акцент образованието, защото по думите му без образована нация, няма как да правим икономика с висока добавена стойност, а оттам да има повече средства за социална политика.

“Всички правителства се хвалеха с плоския данък. Добре, а не може ли една трета от печалбата да отива за реинвестиция, една трета у собственика и една трета добавка към заплатите на работниците. Това е мярка, която отскоро ще работи в някои западни държави”, обясни Добрев.

По отношение на коалициите, той подчерта, че е нужно допитване до членовете. “Едно от внушенията е, че аз ще направя коалиция с ГЕРБ, а другото е, че Нинова ще я направи с десните. За да се спрат тези спекулации, много лесно се решава, а именно минават изборите и се прави допитване до членовете с кой искат да управляваме или пък да си останем в опозиция”, предложи кандидатът за председател на БСП.

Добрев изрази личното си мнение, че не вижда коалиция нито с ГЕРБ, нито с ДПС. Попитан как вижда мястото на БСП и на България във външнополитически план, Добрев отговори: “И БСП, и България трябва да отстояват мястото си в Европа. Това не означава да загърбим отношенията си с Русия, видях го на Шипка. Нас ни свързва емоция и братство. Мястото ни в Европа не означава и да загърбим отношенията си с Китай. Трябва да градим външната си политика балансирано, на основата на националните ни интереси”. В заключение Добрев заяви: “Станах член на БСП, когато беше най-трудно през 1997 г., а не спуснат като депутат или зам.-министър и ще остана в БСП докато съм жив.“

Според Кирил Добрев БСП е партията на бъдещето и призова за участие във вътрешнопартийния избор.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица