Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева: България се превърна в мафиотска държава!

Елена Йончева: Във всички държави има някаква степен на корупция, но България се превърна в мафиотска държава

Published

on

Във всички държави има някаква степен на корупция, но България се превърна в мафиотска държава. Това каза евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Елена Йончева в интервю за сайта eureporter.co. Поводът за него са продължаващите протести срещу управлението в София.

В материала се отбелязва, че въпреки скандалите и очевидното потъпкване на върховенството на правото, европейските лидери не осъждат открито развитието на обстановката в страната. Припомня се механизмът за сътрудничество и проверка, който с годините открива „позитивно институционално развитие“ в България.

Това според мнението на Елена Йончева (както и според голяма част от протестиращите) не е вярно. Нещо повече, според нея, липсата на реакция на европейските институции сега може да породи евроскептицизъм у българите. Те виждат, че мафията в България се разраства и с помощта на парите от ЕС.

Евродепутатът посочва, че България обеднява с всяка година. Преките чужди инвестиции са силно ограничени, заради слабостите в правна система, която не защитава инвеститорите. Мощни олигарси държат по-голямата част от икономиката, образователната и здравната системи западат, а стандартът на живот на хората се срива. Заради това гражданите на България повече от месец протестират срещу правителството.

Повратната точка, която предизвика недоволството да се излее на улицата, настъпи в началото на юли, когато главният прокурор Иван Гешев изпрати въоръжени служители да претърсват кабинетите в сградата на българския президент Румен Радев. Те задържаха секретаря по правни въпроси и антикорупция и съветника по сигурността и отбраната. Държавният глава поиска оставката на премиера Бойко Борисов и на цялото правителство.

Елена Йончева коментира, че протестите се поддържат от всички опозиционни политически среди – леви, десни, центристи. Според проучванията на общественото мнение повече от 70% от българите подкрепят недоволството, а много хора все още се притесняват открито да го изразяват или се безпокоят, че ще изгубят работата си.

Българският евродепутат е убедена, че правителството ще бъде принудено да подаде оставка, дори да не е веднага. Тя прогнозира, че това най-вероятно ще се случи през септември или октомври.

Наясно сме с трудностите, които предстоят след това. Българите ще трябва да изградят наново демокрацията, каза Йончева, като посочи, че подкрепата на Европейския парламент и на Европейската комисия ще бъде много важна в този процес.

Въпреки това, в момента не изглежда премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев да имат желание да се откажат от властта, коментира медията. В материала се припомня дипломатическа грама от САЩ, станала известна чрез Wikileaks през 2006 г., в която се твърди, че Борисов има сериозна криминална дейност и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. Връзките с Лукойл предизвикаха безпокойство и покрай предполагаемата собственост в Барселона. Испанските власти разследват т.нар. къща в Барселона.

В същото време лидерът на Европейската народна партия, част от която е партия ГЕРБ, Манфред Вебер поздрави Борисов за борбата срещу корупцията. ЕНП изглежда не иска да постави под съмнение почтеността на управляващите в България.

Елена Йончева посочи, че изказването на Манфред Вебер е цинично. На 10 юли 2020 г. той каза „Групата на ЕНП подкрепя напълно правителството на Бойко Борисов и неговата […] борба срещу корупцията, както и осъществения прогрес за присъединяването към еврозоната“.

Елена Йончева е мишена на Борисов, припомня eureporter.co, като представя изтеклия на 12 юни 2020 г. запис, в който премиерът се заканва, че „ще изгори всичко, за да изгори Елена Йончева“. Българските власти твърдят, че ще анализират записа, но само за това дали е бил законен или не, а не и съдържанието му.

Йончева припомня, че председателят на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Ираче Гарсия е препоръчала независима експертиза, а две американски лаборатории вече са доказали, че записът е автентичен. За заплахата към Елена Йончева е уведомен и председателят на Европейския парламент Давид Сасоли.

Попитана за ситуацията в България, Европейската комисия отговаря, че новият механизъм за върховенството на правото ще й даде възможност да убеди страната да работи за всички бъдещи необходими реформи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица