Свържи се с нас

Култура

Екип на музей „Етър“ направи теренни проучвания в село Дебел дял

Published

on

Една от най-старите къщи в региона на Габрово се намира в Ливадето – част от село Дебел дял. Хората от населеното място казват, че е над 300-годишна, но никой не се наема да бъде по-точен. Знае се, че повечето от живелите през последните столетия в това населено място са излезли от тази къща. Наблизо е разположена местността Средока, където са се настанили една част от тези хора. И днес дори ги наричан „ливадкалиите“. Къщата е обитавана, макар в нея да не живее постоянно човек.

Историята, свързана със старата къща, разказва Райко Лалев, кметски наместник на село Дебел дял, пред екип от музей „Етър“, който започна теренни проучвания в населени места от община Габрово. Специалистите се запознаха с актуалното състояние на различни архитектурни обекти – най-вече къщи, и с историята им. Записани бяха разкази на мести хора, които ще бъдат съхранени и включени в научната работа на музейните специалисти.

Райко Лалев предварително е провел разговори със собствениците на обектите, провокиращи интерес от етнографска гледна точка.

Особена забележителност за района на Дебел дял е паметника на Тодор Асенов – брат на Хаджи Димитър, участник в четата и неин касиер. Ранен е в битката в Калнъдере и се оттегля с четата към Балкана. Оставен е в село Дебел дял, тъй като раната не позволява да продължи. Историята е позната на мнозина. Четниците са посрещнати „като на сватба“, както пише Никола Обретенов, но малко след това е извършено предателство, заради което загива Тодор Асенов. Райко Лалев разказва, че предателството е направено от преселник, който се полакомява за парите от наградата. По думите му не се знае кога този човек се настанява в селото.

„Петко Боронсузов се казва. Такава фамилия тук не се среща. Не го припознаваме като наш човек. След предателството няма дете, кръстено с името Петко. Говори се, че хората го принуждават да се махне от селото. Заселва се в Горна Росица, а скоро след това го застига болест, вероятно проказа. Дори племенникът на загиналите Тодор Асенов и Хаджи Димитър, който го открива години по-късно, решава да не отмъщава за предателството. Петко Боронсузов бил достатъчно наказан от съдбата.“

След предателството, въпреки заплахите на властта, друг местен жител – дядо Братован, погребва Тодор Асенов. Арестуван е, откаран в Търново, където престоява три години. Съселяните му успяват да го освободят, като дори занасят меча кожа на влиятелен турски сановник, който поставя това условия за пускането на дядо Братован. По-късно, въпреки здравословните последици от затворничеството, той става опълченец. След освобождението край село Дебел дял е поставен малък паметник на Тодор Асенов. През периода на социализма е издигнат по-голям. Старият е реставриран в по-ново време.

Храм „Свети Лазар Български“, който е издигнат в централната част на селото, носи името на местен човек, канонизиран от православната църка. Ентусиазмът на населението е основен двигател за издигането на светата обител. Постепенно са привлечени много хора – дарители и доброволци в работата. На 29 юли 2018 година става освещаването от митрополит Григорий.

Историята на Лазар е известна. Трудолюбив и възпитан младеж, той отива да работи на един от гръцките острови, а след това – някъде из Анадола. Грижи се за стадото на богат турчин, чиято дъщеря се влюбва в него. Лазар отказва да приеме исляма – условието да се ожени за нея. Девойката го обвинява несправедливо и той е убит. Лазар от Дебел дял живее само 28 години – в края на XVIII и началото на XIX век. Житието му е популярно, написано е от монахиня Валентина Друмева.

Няма как магазинът на Мара Иванова да не направи впечатление. Наследствен е. Къщата, в която се намира е построена през 1939 година. След 1944 е национализиран, след 1989 – възстановен на наследниците на старите собственици. Мебелировката му е интересна, въпреки че само тесни специалисти биха я оценили. Тезгяхът е от времето, когато е създаден този обект, както и рафтовете.

Историите на хора, сгради и местности са обект на етнографското проучване на специалистите от музей „Етър“. Тяхното изследване, съхранение и популяризиране са една от важните посоки, в които се реализира дейността на институцията.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица