Свържи се с нас

Култура

Екип на музей „Етър“ направи теренни проучвания в село Дебел дял

Published

on

Една от най-старите къщи в региона на Габрово се намира в Ливадето – част от село Дебел дял. Хората от населеното място казват, че е над 300-годишна, но никой не се наема да бъде по-точен. Знае се, че повечето от живелите през последните столетия в това населено място са излезли от тази къща. Наблизо е разположена местността Средока, където са се настанили една част от тези хора. И днес дори ги наричан „ливадкалиите“. Къщата е обитавана, макар в нея да не живее постоянно човек.

Историята, свързана със старата къща, разказва Райко Лалев, кметски наместник на село Дебел дял, пред екип от музей „Етър“, който започна теренни проучвания в населени места от община Габрово. Специалистите се запознаха с актуалното състояние на различни архитектурни обекти – най-вече къщи, и с историята им. Записани бяха разкази на мести хора, които ще бъдат съхранени и включени в научната работа на музейните специалисти.

Райко Лалев предварително е провел разговори със собствениците на обектите, провокиращи интерес от етнографска гледна точка.

Особена забележителност за района на Дебел дял е паметника на Тодор Асенов – брат на Хаджи Димитър, участник в четата и неин касиер. Ранен е в битката в Калнъдере и се оттегля с четата към Балкана. Оставен е в село Дебел дял, тъй като раната не позволява да продължи. Историята е позната на мнозина. Четниците са посрещнати „като на сватба“, както пише Никола Обретенов, но малко след това е извършено предателство, заради което загива Тодор Асенов. Райко Лалев разказва, че предателството е направено от преселник, който се полакомява за парите от наградата. По думите му не се знае кога този човек се настанява в селото.

„Петко Боронсузов се казва. Такава фамилия тук не се среща. Не го припознаваме като наш човек. След предателството няма дете, кръстено с името Петко. Говори се, че хората го принуждават да се махне от селото. Заселва се в Горна Росица, а скоро след това го застига болест, вероятно проказа. Дори племенникът на загиналите Тодор Асенов и Хаджи Димитър, който го открива години по-късно, решава да не отмъщава за предателството. Петко Боронсузов бил достатъчно наказан от съдбата.“

След предателството, въпреки заплахите на властта, друг местен жител – дядо Братован, погребва Тодор Асенов. Арестуван е, откаран в Търново, където престоява три години. Съселяните му успяват да го освободят, като дори занасят меча кожа на влиятелен турски сановник, който поставя това условия за пускането на дядо Братован. По-късно, въпреки здравословните последици от затворничеството, той става опълченец. След освобождението край село Дебел дял е поставен малък паметник на Тодор Асенов. През периода на социализма е издигнат по-голям. Старият е реставриран в по-ново време.

Храм „Свети Лазар Български“, който е издигнат в централната част на селото, носи името на местен човек, канонизиран от православната църка. Ентусиазмът на населението е основен двигател за издигането на светата обител. Постепенно са привлечени много хора – дарители и доброволци в работата. На 29 юли 2018 година става освещаването от митрополит Григорий.

Историята на Лазар е известна. Трудолюбив и възпитан младеж, той отива да работи на един от гръцките острови, а след това – някъде из Анадола. Грижи се за стадото на богат турчин, чиято дъщеря се влюбва в него. Лазар отказва да приеме исляма – условието да се ожени за нея. Девойката го обвинява несправедливо и той е убит. Лазар от Дебел дял живее само 28 години – в края на XVIII и началото на XIX век. Житието му е популярно, написано е от монахиня Валентина Друмева.

Няма как магазинът на Мара Иванова да не направи впечатление. Наследствен е. Къщата, в която се намира е построена през 1939 година. След 1944 е национализиран, след 1989 – възстановен на наследниците на старите собственици. Мебелировката му е интересна, въпреки че само тесни специалисти биха я оценили. Тезгяхът е от времето, когато е създаден този обект, както и рафтовете.

Историите на хора, сгради и местности са обект на етнографското проучване на специалистите от музей „Етър“. Тяхното изследване, съхранение и популяризиране са една от важните посоки, в които се реализира дейността на институцията.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица