

Култура
„Карл Кандулков – архитектът и ръководител на съвременно Габрово“
Посвещава се на 100 години от рождението му и на 160 години от обявяването на Габрово за град
Представете си Габрово без Дом на културата, Дом на хумора и сатирата, без сградата на Общината, без обновеното здание на читалище „Априлов-Палаузов”, без монументалната украса на мостовете, без входовете на града от Севлиево и вр. Шипка, без най-впечатляващите градоустройствени решения. Представете си Габрово без паметниците на Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Капитан дядо Никола, даскал Цвятко Самарджиев, Ран Босилек, Емануил Манолов и т.н…без. Тази година, на 16 юни се навършват 100 години от рождението на инициатора, твореца, организатор в реализацията на всичко това, човекът, с когото Габрово основателно се гордее – архитект Карл Кандулков.

Ето как описва голяма част от живота си самия арх. Карл Кандулков в своя автобиография: „Роден съм в гр. Севлиево на 16 юни 1920 г. Майка ми беше домакиня, а баща ми, по професия – шивач…. основното си образование завърших в родния си град. През 1934 г. постъпих в Строителния техникум „Цар Борис”, сега „Христо Ботев”, който завърших в 1939 г. веднага постъпих на работа, като строителен техник при арх. Петко Цвятков, арх. Данко Митов и арх. Петър Марковски. Работих обекти от най-различно естество – жилищни сгради, общински домове, хали, кланици, училища, гари и много други. През време на военната си служба в ШЗО през 1941-1942 г. бях изпратен в гр. Сливен по изграждане на Военната болница. В 1942 г. заминах за град Дрезден, Германия, където следвах Архитектура. След победата на 9 септември 1944 г. немците не ме пуснаха да се върна в Родината и заедно с 19 другари бях арестуван за антифашистка дейност от ГЕСТАПО и след тежки изпитания, изпратен в лагерите Радеберг, след това в Бухенвалд. Едва доживях до освобождението на 11 април 1945 г. След 5 месечно лекуване, заминах за гр. Дрезден, където възстанових следването си и завърших архитектура през юни 1946 г. Върнах се в Родината през септември 1946 г. Постъпих на работа в строителна кооперация „Новострой”. Тук проектирах много жилищни и обществени сгради и ги строяхме: Профсъюзен дом „Георги Димитров”, банята в Панчaрево, културния дом и селсъвета в Горубляне, театър ВИТИЗ и др. През 1949 г. преминах на работа в проектантска организация на Централния съюз на профсъюзите. Проектирах почивни домове – на Ц.С. на профсъюзите във Велинград, Габрово – местността „Люляците”, Пещера….културен дом на профсъюзите в Габрово, жилищни сгради в Габрово, Сливен, Плевен, детски домове, пионерски лагери, търговски, изложбени и мн. други сгради…..През 1954 г. се обединихме със Здравпроект. Тук проектирах поликлиника, балнеосанаториум, болници – в Ботевград, Варна, Поморие, Плевен и др. През 1957 г. бях назначен за началник на архитектурен отдел в Здравпроект.
След административните реформи в страната, през 1959 г. бях изпратен в Габрово, като председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, на която длъжност бях до април 1966 г. …” . за втори път арх. Кандулков е начело на изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 6 авг. 1971 до 9 юни 1976 г.
За това време, независимо от тежката административна работа, под негово ръководство се разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и благоустрояване на града.

Ето какво е важно за него в изграждането на един модерен, съвременен град: „… Искам да разберете, че градоустройството не се прави със мнения, а с работа, с чертане. Градоустройството решава всичките проблеми на икономиката на дадена територия, както и степента на обитаване. Има идеи, виждания (концепции), варианти, от които се пресява най-доброто. …”, „…А планът (на Габрово) важи за 50 години, за половин век! А след половин век, ако се променят нещата, ще се направи актуализация, ще се прегледа и там където има ново нещо, ще се подмени. За нови 50 години пак ще се работи..“.
Той успява да проектира и много обекти: жилищни комплекси, улици (бул. „Априлов, „Чардафон”), мостове. Преустроена е училищната, здравната и търговската мрежа. По негови проекти се изграждат много паметници. Оформят се със скулптурни фигури мостовете, входните артерии на града и т.н. С това се поставя началото на архитектурното, художественото и културно оформяне на града.

Една от най-красивите и емблематични сгради в Габрово, Домът на културата е негово дело. Той споделя в свои бележки за проектирането и строежа на сградата: „Проектирането през 1959 г. на Дома на културата продължи усилено. …Успяхме да дадем работните планове и документация през септември 1959 г. Строежът започна през м. юни 1959 г….Така продължи до края на 1965 г., когато почти всички работи бяха завършени и остана да се устройва само сцената. През този период от 6 години бях по 2-3 пъти дневно на Дома на културата, ръководих най-отблизо изпълнението на всички работи. Работата в качествено отношение е безупречна. А с това спечели и вътрешно архитектурната изява на Дома. ..За отношението на ръководството към Дома на културата няма смисъл да се пише. Те му се радват, водят гости да го разглеждат..Един факт ще остане като гвоздей в сърцето ми. Ние поставихме плоча, кога и от кого е проектиран и строен този дом. В ГК на БКП се постави въпроса да се махне плочата. Това го искали габровци. Само казах: да не се занимават с този въпрос, защото него разрешавам само аз. То е мое право и няма да разреша на никого да се гаври с моя труд и моята мъка. …”. Сред чертежите на арх. Кандулков на Градския народен съвет (Община Габрово) има отново негови спомени, споделени при среща между него и габровски общественици, за изграждането й и за други интересни подробности: „..Бяхме направили проект за художествено оформление на Общинския съвет, то беше тогава още Окръжен съвет, но ние го правехме за Общински съвет. Отпред имаше две фигури, които ги прави проф. Любен Димитров, който прави входната статуя, композицията откъм Севлиево. Той е един прекрасен скулптор.…Направи „Властта“ и „Търговията“, това са основните такива компоненти на управлението на един Съвет. И ги поставихме пред Съвета, както беше направен проектът. А проектът беше одобрен от Държавната комисия за монументални изкуства. Обаче стана промяната в Габрово и като сложихме фигурите, пред Съвета, само на другия ден наредиха да ги махнат. .”.
Арх. Кандулков работи по преустройството на сградата на кожарска фабрика за нуждите на създадената през 1972 г. уникална в света институция Дом на хумора и сатирата – Габрово. В Ориентировъчна справка за изготвяне задание за преустройство на бивша Кожарска фабрика „Братя Калпазанови в Дом на хумора и сатирата, Стефан Фъртунов – един от създателите на Дома на хумора и негов пръв и изключително успешен директор пише „…Самата сграда, чрез оформянето да подсказва съдържанието и да има самостоятелна художествена стойност. Край сградата да се предвидят условия за паркиране, съответстващо на едно масово посещение на музейни зали, театъра, киното. Да се предвиди необходимата етапност: преустройство на съществуващите сгради и втори етап строителство на нови, допълнителни помещения. При фасадното оформление и облицовка да се потърсят оригинални решение и облицовачни материали, които да подчертават и отличават сградата от останалите в града…”. Делото на арх. Кандулков по отношение на преустройството е видимо и днес, а Дома е една институция, с която габровци заслужено се гордеем.
По време на неговото ръководство и по негови проекти се преустройва и читалище „Априлов-Палаузов”, изгражда се и Летния театър. Проектира монументалната пластика на мостовете в централната част на града – „Игото”, Боровски, новия Баев мост, Моста на занаятите, която и в наши дни впечатлява гости, туристи, а за габровци е извор за естетическа наслада. От съществуващата монументална украса на Шиваров мост, по негов проект, днес можем да видим само скулптурната композиция „Борци”. Още една монументална пластика на мост, който е доста непознат за нас е негово дело, тази на мост „Христо Ботев”.

В този период се изграждат яз. „Христо Смирненски”, главен колектор на града, нов център на Габрово с Народен съвет и партиен дом (сега Община Габрово и Окръжен съд), кино „Алеко Константинов”, хотел „Балкантурист”, хотел „Янтра” и хотел „Бузлуджа”. Въвеждат се нови енергийни мощности, обособяват се две промишлени зони – северна и южна. Построени са над 10 500 апартамента, създадени са големите паркове за отдих – Синкевица и Градище. Построена е нова модерна болница, две поликлиники, Дом майка и дете. Изградени са нови предприятия, отваря врати Художествена галерия „Христо Цокев”. Пак по това време, Карл Кандулков работи и по проектирането и изграждането и на още едно незабравимо за габровци място – залата на естрадно-сатиричния вариететен театър, Габровското вариете, разположена в Дома на хумора и сатирата. Създават се Техническият университет, Националният музей на образованието.
Габрово се сдобива с нова модерна автогара, започва изграждането на Спортната зала и т.н. Като истински естет, арх. Кандулков работи съвместно с талантливи скулптури като проф. Любен Димитров, проф. Секул Любенов, Младен Миладинов и др., създава скулптурни композиции и скулптури, част от които, в наши дни вече не съществуват, но са придавали и придават на града онзи неповторим изглед, който ни дава самочувствието на европейски град.
И днес се радваме на композицията „Русалки”, на новото кръгово кръстовище до ЖП гара – Габрово, жена на кон на входа от към Севлиево, стрелец до блок Рачо Ковач и др. В миналото и на черно-бели фотографии са останали и скулптурни композиции, с които са израснали поколения габровци в парковете Баждар, Маркотея и в централната част на града. И след своето пенсиониране през 1976 г., арх. Кандулков продължава активно да работи и до последните си дни не спира да живее, мисли и преживява проблемите на Габрово, с неговите промени и трансформации. Винаги готов да помага на ръководството на града, споделя: „….Винаги съм твърдял, че ръководството на едно населено място не бива да се свързва с никаква партия и да се занимава с партизанщина, а да се работи всеотдайно за благото на хората…” и че „..Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него, ще работи всеотдайно за хармоничното устройство на територията..” .

За големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители като дългогодишен председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (т.е. кмет) е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 30 юли 1976 г. Носител е и на ордени „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и редица други. Почива на 10 март 2007 г. В периода 2015-2019 г. синът му, арх. Орлин Кандулков дарява на Държавен архив – Габрово документи от биографичен характер, от служебната и творческата дейност на баща си, снимки, грамоти, отличия и др., както и машинописните варианти на мемоарната му книга „Път през Бухенвалд”.
През 2020 г. той допълни даренията с дигитални изображения на още важни чертежи, изготвени от именития му баща. Те са заведени във фонд на негово име и в момента се обработват. В чест на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, Държавен архив – Габрово подготвя документална изложба, която ще бъде реализирана в градска среда с подкрепата на Община Габрово.
С почит и огромно уважение към делото на един голям българин, на финала Ви представяме споделеното от него в интервю, които звучат като послание към нас и към нашите наследници „….Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ….”
Автор: Цветомира Койчева,
началник отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ нанесе първо поражение на лидера „Фратрия“
-
Новинипреди 3 дни
Нов физкултурен салон и STEM-център в ОУ „Неофит Рилски“
-
Културапреди един ден
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето
-
Новинипреди 3 дни
Министър Мирослав Боршош откри учебната година в ПГТ – Габрово
-
Културапреди един ден
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров