Свържи се с нас

Любопитно

Световният ден на плетенето на открито се отбеляза в „Етъра“

Published

on

снимка: Музей „Етър“

В музей „Етър“ се отбеляза 13 юни – Световния ден на плетенето на открито. Атрактивна инсталация, на поляната до Ножарската работилница, привлече погледите на посетителите. Шест големи кълбета и куки със съответстващ размер провокираха туристите да се снимат.

Оказва се, че точно тук повечето научават, че 13 юни се отбелязва като Световен ден на плетенето на открито. Разбира се, децата бяха най-силно привлечени от инсталацията и изразяват по емоционален начин впечатленията си.

Чардакът на Табаханата (къщата, разположена в непосредствена близост до музейната църква с училище) бе мястото, където всеки можеше да представи своите умения в плетенето. Ако няма такива, му е бе гарантирана възможността да направи първите си опити или просто да наблюдава как другите сръчно прехвърлят бримка след бримка, за да се получат красиви ръчно създадени изделия.

снимка: Музей „Етър“

В миналото плетенето е женско домашно занятие. Днес се практикува най-често като хоби и най-вече от жени. Вероятно има и мъже, които умеят да плетат, но това са много редки случаи, каквито на този ден в музей „Етър“ не бяха забелязани.

Братан Братанов от София нито може да плете, нито му идва на ум да се пробва. Прави го дъщеря му Арабела, а опитите на детето са наблюдавани с интерес от майката Надя. Братан е българин, Надя – индонезийка. Срещат с в Австралия. Плетенето с техниката макраме увлича не само Арабела, но и майка й, въпреки че в родната Индонезия не е позната. Братан не проявява интерес към куки и кълбета, но точно той води семейството си в музей „Етър“, за да съчетае добре прекарано свободно време с работа в региона.

Луиза Тодорова също е от София, а пътуването на семейството й до музей „Етър“ е целенасочено и има образователна цел. „Тук сме, за да запознаем дъщеря ни, която е на пет години, с обичаите, характерни немного далеч назад във времето. Искаме да знае за занаятите, за това как хората са се препитавали. Сега е много по-различно и смятаме, че й е интересно. Идвали сме в музея преди тя да се роди. Време е да има своето преживяване тук.“ Влизайки в „Етър“, семейство Тодорови посещава Гайтанджийската одая.

снимка: Музей „Етър“

Плетенето на гайтан е един от занаятите, представени в музея на открито, а одаята – едно уникално съоръжение, е сред най-предпочитаните от посетителите обекти. С помощта на екскурзовода Елена Минковска Дея – дъщерята на Луиза Тодорова, успява да си направи гривна от гайтан. Семейството осигурява възможност на дъщеря си Дея да се забавлява, докато учи традициите на своя народ.

Виолета Янева от екипа на музей „Етър“ е много добра в техниката макраме. Научава се от баба си, а на 13 юни – Световен ден на плетенето на открито, показа на туристите какво може. Стефани очевидно е впечатлена от уменията й. Момичето работи в Лондон, като анализира информация, свързана със сгради, но е запазила спомените от семейните традиции. Някои от тях са свързани точно с практикуване на домашни занятия, каквото е плетенето.

снимка: Музей „Етър“

Рени Иванова от Габрово е добра в плетенето с техниката макраме. Изработените на чардака на Табаханата в музей „Етър“ изделия не я затрудняват. Преди години се включва в плетене на гривни на приятелството. През този период усвоява, а с времето усъвършенства уменията си. Да плете я учат и майка й, и баба й.

Рени харесва да плете и се надява тази традиция да не бъде забравена от новите поколения. Такива притеснения няма как да споходят някой, който наблюдава как плете Веселина Кънчева – екскурзовод в музей „Етър“. Тя представя и вече готови изделия, които правят впечатление с фина и майсторска изработка.

снимка: Музей „Етър“

Семейството на Краси Янева от София предприема обиколка на интересни места в България. Музеят на открито в Габрово е едно от тях. Тук научава, че 13 юни е Световен ден на плетенето на открито. Самата тя няма умения, но изразява своето уважение към хората, които практикуват и купува техни изделия. Александра Маринова е специалист по туризъм в Исторически музей – Горна Оряховица.

Посещението й в „Етър“ също е семейно. Споделя, че е впечатлена от новите инициативи, които вижда. Научава за отбелязването на Световния ден на плетенето на открито около инсталацията с кълбета и куки край Ножарската работилница, докато семейството й се снима за спомен с тях.

Третото място в музея, където посетителите имат възможност да плетат на 13 юни е Музейният детски център.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Симона Петкова: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с талантливата габровска футболистка Симона Петкова.

Аз съм – Едно обикновено момиче с необикновени мечти.

Лесно или трудно е да си и защо? – Лесно е. Защото всичко в живота е просто. Ние, хората, усложняваме нещата.

Хората ме познават като футболистка, но не знаят, че съм отдадена и на писането.

Приятелите ми са – Щури, готини. Моята опора.

Домът ми е – Любимото място.

Като дете обичах – Да играя с топка по цял ден.

Вкусът, който ме връща към детството – Крем карамел.

Когато пътувам – Релаксирам, мечтая, презареждам се.

Често сънувам – Неща, свързани с ежедневието ми (голове, ситуации и прочие).

Ядосвам се – Когато нещата, които правя, не се получават.

Най-големият ми страх – Нямам такива страхове. Мечтая за големи успехи на терена.

Вярвам – В силата на подсъзнанието.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Човечна.

Въпросът, на който все още не съм отговорила – Вероятно не е зададен този въпрос.

Моето изречение с думата „ако“ – Ако имам един милион, бих ги вложила в развитието на детския спорт в Габрово.

Моето изречение с думата „ще“ – Ще постигна всичките си мечти.

Любимият ми габровски анекдот – „Бързо затваряй вратата!“’

Габрово ли? Ами то е – Любимата ми дестинация.

На габровци днес бих казала – Да се борят за мечтите си!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Довечера ще бъде открита младежката зона „Щайгата“

Published

on

Куиз „160 години град Габрово“ и „Шифърът на зоната“ ще са само част от предизвикателствата, в които могат да се включат младите хора по време на хепънинг на открито, който ще се проведе тази вечер, 12 август, от 18.00 часа, в градинката на мечето. Чрез веселото и шумно събитие официално ще бъде открита младежка зона „Щайгата“.

Идеята за подобно място, на което да се събират младите хора, да обсъждат идеи, да планират инициативи и да осмислят свободното си време по желан от тях начин, се зароди по време на провелия се през 2019 г. „Габрово Иновейшън Камп“ (GABROVO INNOVATION CAMP).

Тя бе подкрепена от екипа на Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център към Община Габрово, които през месец март обособиха две помещения и ги обзаведоха за дейността на зоната.

Мястото на „Щайгата“ сега е на втория етаж на зала „Възраждане“ и всички участници на хепънинга ще могат да видят как изглежда тя, както на снимки, разположени на мястото на събитието, така и „на живо“, за което ще се погрижат доброволците на организациите.

Но преди това всички активно ще се включат в двете подготвени състезания: Куиз „160 години град Габрово“ и „Шифърът на зоната“. Първото от тях ще провери познанията на участниците за родния град, а второто ще ги отведе в зоната на загадките и ще ги превърне в истински откриватели. Разбира се най-добрите ще получат награди.

Ако искате да научите повече за младежка зона „Щайгата“, да участвате в игрите, да дадете своите идеи за бъдещи успешни младежки инициативи и да чуете прекрасните изпълнения на вокална формация „Upstream voices“, бъдете точно навреме в градинката на мечето – 12 август, в 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица