Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с вицепремиера Томислав Дончев, който е и бивш кмет на нашата община.

Аз съм: Томислав Дончев.

Лесно или трудно е да си Томислав Дончев и защо? – Става все по-трудно, защото има спор кой и какъв е Томислав и какво трябва да очакваме от него. По тази причина често се сблъсквам с разнопосочни очаквания, а това означава, че накрая някой винаги остава разочарован.

Хората ме познават като – Човека, който искат да бъда, но не знаят, че имам свободата да бъда някой друг. Нещо като феноменалния и ноуменалния свят на Кант- т.е. „нещата за нас“ и „нещата сами по себе си“

Приятелите ми са – Много ценни. Не само, защото споделеното време с тях е хубаво, а и защото е имало и има взаимовлияние.

Домът ми е – Там, където се прибирам.

Като дете обичах – Да правя малки самолети. Мислех си, че когато порасна ще правя големи, но така и не се случи.

Вкусът, който ме връща в детството е – Този на млечната супа в детска градина „Бодра смяна“. Връща ме в детството по ужасен начин.

Когато пътувам – Спя. Вероятно поради факта, че обичайно сънят не ми достига, мога да спя във всякакви превозни средства, стига да не ги карам. Иначе обичам пътуванията. Помагат ми да погледна на света от различен ъгъл, въпреки че според Декарт -„Историята е като пътуването в чужбина, разширява ума, но не го задълбочава“. И е прав, но пък не се знае по време на кое пътуване ще имаш възможността да срещнеш себе си.

Често сънувам – Как имам контролно по математика и съм забравил някоя важна формула.

Ядосвам се – Когато срещна едновременно глупостта и увереността.

Най-големият ми страх е – Да не загубя преценката за добро и лошо, правилно и неправилно, защото в тежки моменти увереността, че правя добри неща, е единствената ми опора.

Мечтая за – Това да не спирам да мечтая.

Вярвам – в това, че усилията водят до резултат или поне до полезен опит.

Думата, която искам да чувам за себе си е – С риск да провокирам нечие въображение, мисля, че няма нещо за мен, което не съм чувал. Въпреки това, слуховете по мой адрес често успяват да ме изненадат и ми помагат да опозная, ако не себе си, то поне социалното си отражение.

Въпросът, на който все още не съм отговорил е – Дали вселената е отворена или осцилираща и дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер. Иначе най- трудният въпрос е „Защо?“. „Кой“, „кога“ и „как“ са лесни.

Моето изречение с думата „ако“ – Ако не пилеехме енергия и усилия в безпътни цели, щяхме да сме направили света много по-добро място.

Моето изречение с думата „ще“ – Ще се справим и след това ще бъдем по- добри.

Любимият ми габровски анекдот е –
„Изпращане“: Габровка била при майка си. Когато тръгнала да си отива, спряла и рекла:
— Дали не забравих нещо?
— Какво си донесла, че да го забравиш! — обадил се бащата.

Габрово ли? Ами Габрово е – В сърцето. Мястото, откъдето съм тръгнал и надявам се един ден да се върна.

На габровци днес бих казал… С габровци сме си казали много неща. Както аз на тях, така и те на мен. Това, което може би съм пропуснал в годините назад е: „Браво, справяте се много добре!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/