Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: „С Габрово в сърцето“

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с вицепремиера Томислав Дончев, който е и бивш кмет на нашата община.

Аз съм: Томислав Дончев.

Лесно или трудно е да си Томислав Дончев и защо? – Става все по-трудно, защото има спор кой и какъв е Томислав и какво трябва да очакваме от него. По тази причина често се сблъсквам с разнопосочни очаквания, а това означава, че накрая някой винаги остава разочарован.

Хората ме познават като – Човека, който искат да бъда, но не знаят, че имам свободата да бъда някой друг. Нещо като феноменалния и ноуменалния свят на Кант- т.е. „нещата за нас“ и „нещата сами по себе си“

Приятелите ми са – Много ценни. Не само, защото споделеното време с тях е хубаво, а и защото е имало и има взаимовлияние.

Домът ми е – Там, където се прибирам.

Като дете обичах – Да правя малки самолети. Мислех си, че когато порасна ще правя големи, но така и не се случи.

Вкусът, който ме връща в детството е – Този на млечната супа в детска градина „Бодра смяна“. Връща ме в детството по ужасен начин.

Когато пътувам – Спя. Вероятно поради факта, че обичайно сънят не ми достига, мога да спя във всякакви превозни средства, стига да не ги карам. Иначе обичам пътуванията. Помагат ми да погледна на света от различен ъгъл, въпреки че според Декарт -„Историята е като пътуването в чужбина, разширява ума, но не го задълбочава“. И е прав, но пък не се знае по време на кое пътуване ще имаш възможността да срещнеш себе си.

Често сънувам – Как имам контролно по математика и съм забравил някоя важна формула.

Ядосвам се – Когато срещна едновременно глупостта и увереността.

Най-големият ми страх е – Да не загубя преценката за добро и лошо, правилно и неправилно, защото в тежки моменти увереността, че правя добри неща, е единствената ми опора.

Мечтая за – Това да не спирам да мечтая.

Вярвам – в това, че усилията водят до резултат или поне до полезен опит.

Думата, която искам да чувам за себе си е – С риск да провокирам нечие въображение, мисля, че няма нещо за мен, което не съм чувал. Въпреки това, слуховете по мой адрес често успяват да ме изненадат и ми помагат да опозная, ако не себе си, то поне социалното си отражение.

Въпросът, на който все още не съм отговорил е – Дали вселената е отворена или осцилираща и дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер. Иначе най- трудният въпрос е „Защо?“. „Кой“, „кога“ и „как“ са лесни.

Моето изречение с думата „ако“ – Ако не пилеехме енергия и усилия в безпътни цели, щяхме да сме направили света много по-добро място.

Моето изречение с думата „ще“ – Ще се справим и след това ще бъдем по- добри.

Любимият ми габровски анекдот е –
„Изпращане“: Габровка била при майка си. Когато тръгнала да си отива, спряла и рекла:
— Дали не забравих нещо?
— Какво си донесла, че да го забравиш! — обадил се бащата.

Габрово ли? Ами Габрово е – В сърцето. Мястото, откъдето съм тръгнал и надявам се един ден да се върна.

На габровци днес бих казал… С габровци сме си казали много неща. Както аз на тях, така и те на мен. Това, което може би съм пропуснал в годините назад е: „Браво, справяте се много добре!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Култура

Лазаровден е!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Новини

Проф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!

Published

on

Проф. д-р Николай Цонков, кандидат за народен представител и водач на листата на „БСП – Обединена левица“ в 07 МИР – Габрово:
„Служебното правителство на Гюров ни въвлече в руско – украинската война!

Позиция:

Уважаеми дами и господа,

Правителство с изтекъл мандат и служебното правителство на Гюров направиха най-голямото национално предателство в историята на Третата българска държава – България да е на ръба да влезе отново във войни!

Обръщам се към Вас със загриженост в качеството Ви на български граждани и патриоти, които желаят да живеят мирно и спокойно в нашата родина България. През изминалите дни бяха извършени две национални предателства, които могат да бъдат сравнени само и единствено с присъединяваното към Тристранния пакт от Богдан Филов и обявяване на война на САЩ и Великобритания на страната на хитлеристка Германия. Служебното правителство на Гюров с подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна ни въвлича в Руско-украинската война. Служебно правителство няма правомощията и легитимността да подписва международни договори без санкция на Народното събрание. С този договор българската държава допуска изучаването на украински език в българските училища. С това споразумение служебното правителство унищожава националната ни сигурност, зачерквайки военно-промишления ни комплекс за сметка на украинския. Ние влизаме директно в конфликта срещу Русия, страната, на която дължим нашата независимост и самостоятелно съществуване. С този договор българската държава доброволно предава двата руски реактора за АЕЦ Белене. С този акт правителството на Гюров ни лишава от правото на енергийна независимост. Цените на тока растат и вместо да помислим за реализирането на АЕЦ Белене, ние ги подаряваме. Подаряваме нашата енергийна независимост, икономика и стандарт на живот.

Едновременно с това предателство, служебното правителство е на път да ни вкара и в друг конфликт – с Иран. На 18 март българското външно министерство е получило нота от Иран, в която еднозначно иранската държава ни предупреждава да прекратим предоставяне на гражданско летище „Васил Левски“ за военни цели“. Решенията на служебното правителство подкопават не само държавността, но и малкото останало от националната ни сигурност. В това национално предателство съучастници на служебното правителство на Гюров станаха и ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС – Ново начало.

Убеден съм, че българската външна политика трябва да бъде независима и прагматична, основана на националния интерес. България като част от ЕС и разположена на важен кръстопът може и трябва да играе ролята на посредник между ЕС и Изтока. Настоявам за незабавно преместване на военно-транспортните самолети от летище „Васил Левски“ и забрана за разполагането им в България, както и обявяване на нищожността на 10 годишното Споразумение за сътрудничество между България и Украйна.

Тези решения на служебното правителство на Гюров ни лишават от свобода на избор, мирно съществуване, като ставаме реална военна мишена. Време е виновните да понесат политическа отговорност!

България трябва да се съобразява с даденостите и своите възможности, като работи с Германия и другите европейски, черноморски и балкански държави, както и с Китай, САЩ, Русия.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица