Свържи се с нас

Любопитно

Стефан Георгиев, НАГ: Искам да видя България наистина свободна и правова държава!

Published

on

Десетокласникът в Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев спечели първа награда в категорията за есе от Националния ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Разработката на възпитаника на елитната габровска гимназия бе на тема „Аз съм Левски“ и бе оценена от компетентно жури, в чийто състав бе и големият български съвременен писател Антон Дончев. Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще направи публично достъпно есето на Стефан Георгиев, отличено на първо място и донесло престижната награда за НАГ.

Стефан Георгиев, Национална Априловска гимназия


„Аз съм Левски“
/Есе/

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… години на турска власт и достойнство.

Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време родило теб, Апостоле – най-светлата личност на България. Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя, ти умря в робско време, но не беше роб. Ти живя, за да видиш своята Родина свободна, шепнеше и заклинаше прости на глед неща. И сега аз виждам твоите стъпки и повели навсякъде около мен. Те напомнят на всеки един от нас за теб и за смисъла на живота.

Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… възможно ли е? А защо да не е? От къде да тръгна? Какво да направя, какъв съм?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа за по-добро утре, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“, да но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как тогава едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват!

„Народе????“ събуди се.

Отхвърли хомота на робството!

Докога ще търпиш?

Ще записвам в тефтерчето мое – от ляво дадена дума вчера, от дясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джоба по-дълбок е от колкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

„Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо, това е действие. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.

… Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента ,в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш. За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Изготвил:
Стефан Георгиев, 10 „В“ клас, Национална Априловска гимназия.
Научен ръководител:
Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Икономика

Polaris Lighting разширява търговската си мрежа с нов шоурум в София

Published

on

Polaris Lighting разширява търговското си присъствие в България с нов шоурум и складова база в София. Обектът се намира на бул. „Цветан Лазаров“ 71, ет. 2, сграда СИМА, и е създаден като място за избор, сравнение и консултация при покупка на осветление за дома, бизнеса и различни професионални проекти.

Новото пространство е част от развитието на компанията извън централния ѝ офис във Варна и допълва присъствието ѝ в София, Пловдив и Велико Търново. За клиентите това означава по-лесен достъп до реален шоурум с площ над 500 кв.м, в който осветителните решения могат да бъдат разгледани на живо, а не само чрез снимки, каталози или технически описания.

Повече възможности за избор на осветление
Осветлението е важна част от всяко жилище, офис, търговски обект, хотел, ресторант, фасада или външно пространство. То не определя само колко светло ще бъде едно помещение, а влияе върху удобството, атмосферата, безопасността и начина, по който се възприема цялата среда.

Затова при избора на осветителни тела все по-често се търси не просто красив модел, а работещо решение. Има значение каква е цветната температура, колко силна е светлината, накъде е насочена, дали заслепява, как се монтира и дали е подходяща за конкретното помещение.

В новия шоурум на Polaris Lighting клиентите могат да видят различни типове осветление в реална среда. Това е полезно както за хора, които обзавеждат жилище, така и за собственици на търговски обекти, управители на офиси, хотелиери, ресторантьори, архитекти, интериорни дизайнери и строителни специалисти.

От декоративни лампи до технически системи
В обекта са представени разнообразни решения за интериорно, екстериорно, архитектурно, техническо и индустриално осветление. Сред тях са декоративни лампи, полилеи, плафониери, аплици, LED луни, спотове, LED панели, LED ленти, релсови и магнитни системи, линейни профили, фасадно, градинско, улично, аварийно и промишлено осветление.

Особен интерес представляват системните решения, които позволяват по-гъвкаво планиране на пространството. Магнитните и релсовите системи например дават възможност осветителните тела да се комбинират, преместват и насочват според нуждите на помещението. Това ги прави подходящи за жилища, офиси, магазини, шоуруми и заведения, където разпределението или акцентите могат да се променят във времето.

Освен стандартни решения за дома, Polaris Lighting предлага и осветление за по-специфични приложения – фасади, паркове, градини, складови помещения, индустриални пространства, аварийни изходи и обществени сгради. Така компанията покрива широк кръг от нужди – от единична покупка до цялостно осветително решение за обект.

Компания с дългогодишен опит
Polaris Lighting е част от „Поларис Продукт“ ООД – компания с над 30 години опит на българския пазар. Дейността ѝ включва дизайн, производство, доставка и инсталация на различни видове интериорно и екстериорно осветление.

През годините компанията е работила по различни по мащаб и предназначение проекти – офиси, търговски площи, ресторанти, хотели, обществени и индустриални пространства. Този опит е важен, защото изборът на осветление често изисква съобразяване с конкретна архитектура, функция, бюджет, срокове и технически условия.

За професионалната аудитория Polaris Lighting предлага и проектна подкрепа. При част от системните решения са налични технически файлове и информация, които могат да бъдат използвани от архитекти, проектанти и дизайнери при подготовка на чертежи, визуализации и светлотехнически изчисления.

Връзка между шоурум и онлайн избор
Новият шоурум в София се допълва от онлайн присъствието на компанията. Чрез Polarislighting.bg клиентите могат да се ориентират в продуктовите категории, системите, проектите и техническите решения на бранда. За директна онлайн покупка работи и DesignZone.bg – специализиран онлайн магазин за осветителни тела, свързан с Polaris Lighting.

Тази комбинация между физически обект и онлайн канал е удобна за клиенти от различни градове. Първоначалният избор може да започне онлайн, а при по-сложни решения да продължи с консултация и реален преглед в шоурум. Това е особено полезно при обзавеждане на нов дом, ремонт, изграждане на офис, търговска площ, заведение или хотел.

Нов етап в развитието на търговската мрежа
Откриването на новия шоурум и складова база в София е част от по-широкото развитие на Polaris Lighting на българския пазар. Компанията разширява възможностите си за обслужване на клиенти, проектанти, строителни фирми и бизнеси, които търсят не само осветителни тела, а по-цялостен подход към светлината.

Новият обект дава възможност за по-бърз достъп до мостри, консултация, сравнение на модели и избор на решения според конкретното приложение. Така Polaris Lighting затвърждава позицията си като доставчик на осветление за дома, бизнеса, обществените пространства и професионалните проекти.

Шоурумът и складовата база на Polaris Lighting в София се намират на бул. „Цветан Лазаров“ 71, ет. 2, сграда СИМА. Работното време е от понеделник до петък, от 09:30 до 18:00 ч.

Зареди още

Любопитно

Честит 1 юни, мили деца!

Published

on

Международният ден за защита правата на детето датира още от първата четвърт на XX век. През 1924 г. в Женева е приета и провъзгласена Декларация за правата на детето.

Тя прокламира, че цивилизацията е длъжна да даде на децата всичко най-добро, достъп до достиженията на материалното, духовно и социално развитие, независимо от расовата, народностна и верска принадлежност.

По инициатива на столичните лекари – д-р Стоян Ватев и д-р Димитър Киров през 1925 г. българското дружество „Червен кръст” основава „Съюз за закрила на децата в България”.

Две години по-късно (1927 г.) Сдружението обявява за Ден на детето – вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносците. Денят на българското дете е под покровителството на княгиня Евдокия, която е ръководител на Върховен комитет с председател софийският митрополит Стефан.

Празникът е отбелязван официално с литературно-музикални програми, с много детски изяви и игри. В инициативата се включват и духовните средища, в които се създават трапезарии, летовища и детски лагери.

През ноември 1949 г. Съветът на Международната демократична федерация на жените решава 1 юни да се отбелязва като Международен ден за защита на децата. Същата година 51 държави по света се присъединяват и започват да честват тази дата.

В България празникът става популярен след 1949 г., а от 1 юни 1950 г. започва да се чества като Международния ден на детето.

През 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. На същата дата през 1959 г. е приета и нова Декларация за правата на детето, а тридесет години по-късно и Конвенция за правата на децата. ООН предлага на държавните правителства сами да преценят на кой ден да се отбелязва празника на детето.

Днешният ден Габрово ще отбележи с мащабен празник. Той ще събере най-малките жители на града и техните семейства в следобедните часове на площад „Възраждане“ и в парк „Градинката с мечето“. Събитието ще предложи музика, игри, артателиета, спортни занимания, танци и още много активности на открито.

Началото ще бъде поставено в 16.30 часа на сцената на площад „Възраждане“ със спектакъла на детските градини „Градът на мечтите“. От 18.00 часа отново там публиката ще може да се наслади и на концерт на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а при лошо време той ще се проведе в Дома на културата „Емануил Манолов“.

Паралелно с концертите в любимия на габровци парк „Градинката с мечето“ от 17.30 часа ще започне артистична програма с игри и забавления. Предвидени са творчески дейности, изработване на хвърчила, рисуване, игри за памет и координация, както и различни спортни предизвикателства, сред които крикет, футболен слалом, баскетбол, мини щафети и семейни игри.

Специални гости на празника ще бъдат любими приказни герои, които ще посрещат децата за снимки и весело настроение. За всички участници са подготвени изненади, награди, 360- градусова атракция и положителни емоции.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица