Десетокласникът в Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев спечели първа награда в категорията за есе от Националния ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Разработката на възпитаника на елитната габровска гимназия бе на тема „Аз съм Левски“ и бе оценена от компетентно жури, в чийто състав бе и големият български съвременен писател Антон Дончев. Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще направи публично достъпно есето на Стефан Георгиев, отличено на първо място и донесло престижната награда за НАГ.

„
„Аз съм Левски“
/Есе/

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… години на турска власт и достойнство.

Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време родило теб, Апостоле – най-светлата личност на България. Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя, ти умря в робско време, но не беше роб. Ти живя, за да видиш своята Родина свободна, шепнеше и заклинаше прости на глед неща. И сега аз виждам твоите стъпки и повели навсякъде около мен. Те напомнят на всеки един от нас за теб и за смисъла на живота.

Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… възможно ли е? А защо да не е? От къде да тръгна? Какво да направя, какъв съм?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа за по-добро утре, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“, да но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как тогава едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват!

„Народе????“ събуди се.

Отхвърли хомота на робството!

Докога ще търпиш?

Ще записвам в тефтерчето мое – от ляво дадена дума вчера, от дясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джоба по-дълбок е от колкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

„Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо, това е действие. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.

… Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента ,в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш. За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Изготвил:
Стефан Георгиев, 10 „В“ клас, Национална Априловска гимназия.
Научен ръководител:
Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/