Свържи се с нас

Новини

Илия Кожухаров поставя началото на водоснабдяването на Габрово

Published

on

Илия Кожухаров, снимка: Община Габрово

Илия Кожухаров (1893-1994 г.) е роден в Габрово, в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Започва да учи право във Франция, но се налага да прекъсне обучението си и по-късно завършва образованието си в юридическия факултет на Софийския университет.

Участва във войните за национално обединение (1912-1913 и 1915-1918 г). Офицерски кандидат във варненската флотилия и поручик адютант при артилерийската отбрана на флотата. Кандидат съдия в Търновския окръжен съд и мирови съдия в Берковица и Габрово.

Илия Кожухаров е кмет на Габрово шест мандата в периода 1923-1932 г. и 1934-1936 г. По време на неговото управление се извършва най-активното строителство и благоустрояване на града след Освобождението.

Построени са сградата на Общинското управление, съчетана с Халите, мостът „Игото“, паметникът на Рачо Ковача, Втора прогимназия „Неофит Рилски“, паметникът на Васил Априлов.

Наред със строителството, сред приоритетите на Илия Кожухаров са проблемите с електроснабдяването и водоснабдяването на Габрово. Обсъжданият години наред въпрос за производството на електроенергия намира отговор и на 2 ноември 1923 г. е основан воден синдикат „Грамадата“ с главен акционер Общината.

Градската управа полага огромни усилия за набирането на средства, като успяват да извоюва заем от държавата и в края на 1926 г. централата е пусната в действие.

Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града също е дългогодишен. Може да се каже, че неговото разрешаване е мечта на кмета Кожухаров, който иска Габрово да изглежда като модерен европейски град.

Следвайки тази своя мечта, Кожухаров търси различни пътища за финансиране. Общината кандидатства за банков заем, но молбата е отхвърлена. Това не обезкуражава кмета и той заедно с група общественици вземат лични заеми на обща стойност 50 хил. лв за закупуването на материали.

Следва завършване на каптажите около „Топлика“ и полагане на тръби. Така началото на водоснабдяването в Габрово е поставено.

В края на 1935 г. Илия Кожухаров е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Последователно е назначен за министър на правосъдието и министър на търговията, индустрията и труда.

През 1941 г. за няколко месеца е назначен за управител на Беломорска област. През 1949 г. е изселен със семейството си в гр. Левски, а след това е изпратен в лагер в Белене, където престоява 4 години.

През 1993 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица