Свържи се с нас

Култура

Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков

Published

on

В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

Пощенска картичка от март 1913 г. Учителят по математика Алекси Стойков, в средата, с войници в Одринско, 1913 г.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Грамота за награждаване на Алекси Стойков с войнишки кръст „За храброст“ от цар Фердинанд I

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

Войнишкият кръст „За храброст“

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Орден „Св. Александър“, IV степен

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:

5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Орден за граждански заслуги на Алекси Стойков от Цар Борис III

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

Страници от военния дневник на Алекси Стойков

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

Алекси Стойков сред ученици от Априловската гимназия в Габрово, където преподава 30 години.

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.

При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

Алекси Стойков сред учители от Механо-електротехникума „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, където преподава 6 години. На 15 септември 1931 г. си подава оставката.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.

В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Очаква ни запомнящ се финал на Международен куклен фестивал „Рачо и Дешка“

Published

on

На 27 юли, събота, в 17.00 часа Фондация „Арте Вива“, София ще открие програмата на последния фестивален ден от Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ с представлението „Привет, магьосници, и сбогом“. Място на събитието е площад „Възраждане“.

По забавен и пълен с изненади начин, с много хумор и музика публиката ще разбере, че във всеки от нас се крие по една малка зла магьосница. Тя може да стане голяма и силна. Дали ще ѝ позволим, зависи от нас. Спектакълът разказва как малкият Башир успява да я победи със своята доброта. „Привет, магьосници, и сбогом“ е по мотиви от френски приказки. Постановката е на Ваня Йонкова, сценографията – на Свила Величкова, а музиката е композирана от Методи Иванов. В спектакъла участват Симона Нанова и Елена Грозданова.

В 17.50 традиционната за фестивала работилница ще занимае своите гости с голямата тема за буквите в нашата азбука. Това става възможно благодарение на партньорството на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов“, която подкрепи проекта на Фондация „ОТ БГ“.

В 18.30 Театър ВЕСЕЛ – Велико Търново ще покани всички в зала „Възраждане“, за да се потопят заедно в света на една „Русалка“ по „Легенда за Лорелай“. Легендата за Лорелай е вдъхновявала творци от различни епохи. Тя разказва за красивата дъщеря на беден рибар, която пленявала стари и млади със своите омайващи песни. Това е старата и вечна история за свободния дух и за погубената любов.

Спектакълът носи атмосферата на суровия северен пейзаж и въздейства с вълшебството на приказка и с драматизма на антична трагедия. Драматизацията и режисурата са на Тодор Вълов, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев – Мирона. С участието на Елка Баланова и Веселин Василев.

Зареди още

Култура

Пет млади пианистки от МК „Весела“ ще свирят във Виена

Published

on

„Виена ни очаква” – под това мото премина концертът на децата от Музикален клуб „Весела” преди отпътуването за австрийската столица на лауреатите Невин Халил – 1 клас, Лорен Николова – 4 клас, Ай Хасегава – 8 клас, Полина Флориду – 9 клас и Адриана Кънева-10 клас. Те ще се представят „на живо” със своите музикални програми във финалите на Международния конкурс „Виенска класика”.

Възпитаничките на клавирния педагог Весела Пенева са сред отличените 65 деца, спечелили необходимия брой точки и получили покани за участие в заключителния тур във Виена, който предстои.

„Това е уникално постижение за нашия клуб“, сподели музикалният педагог Весела Пенева и продължи – „То ни прави безкрайно щастливи от постигнатия невероятен успех, а именно да бъдем забелязани и отличени измежду над 200 деца от 50 държави! Каква огромна чест е това за едни деца, които не се занимават с музика професионално, а свирят на пиано, просто защото им харесва! Във всяка възрастова група са поканени само по 10 участници. И моите момичета са между тях! това е изключително висока оценка, дадена ни от международното жури!“

„Скъпи Неви, Лори, Ай, Поли и Ади – в музикалната столица Виена, вие ще се докоснете до европейската музикална история, ще имате незабравими срещи с изкуството, ще свирите в хубави зали и ще се запознаете с деца-музиканти от различни националности! Вашата най-голяма победа е, че сте участници в една музикална олимпиада, която ще бъде прекрасен спомен за цял живот ! Олимпийския принцип гласи „Най-важно е участието..”, а аз бих добавила – и трудът, който влагаме! Вече съм напълно убедена, че всяко усилие рано или късно се възнаграждава ! Пожелавам ви да свирите с любов, мисъл и вдъхновение! Гордея се с вас, обичам ви и ви вярвам!“, добави още Весела Пенева.

Зареди още

Култура

В очакване на третата фестивална събота на Международния куклен фестивал

Published

on

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ продължава на 20 юли, събота, от 17.00 часа на площад „Възраждане“. За габровци и гости на града организаторите от Фондация „ОТ БГ“ са поканили Театър „Арт Ленд“, София и Държавен куклен театър Бургас.

„Гон, малката лисица“ е една трогателна приказка, която носи послание за лицето на невидимото добро. Представена е чрез интересна културна ценност на Япония, а именно – уличен театър „камишибай” или „театър в картини”, особено популярен през 30-те години на 20 век.

Актьорите, разказвачи на истории, обикалят с колело, на което има малка сценична кутия с поставена история в картини. Спектакълът представя интересна форма за общуване със съвременната публика.

Постановката и сценографията на „Гон, малката лисица“ са на Мария Банова. Ролите изпълнява Юлия Коларова. Постановката е на Театър „Арт Ленд“, София. Творческата работилничка, която започва в 17.50 часа, този път е за майсторене на изделия от хартия.

В 18.30 часа гостите от Бургас ще представят на публиката „Две пръчки и три съчки“. Не си мислете, че баба Хели е вехтошарка! В своята количка с три колелета тя събира какво ли не и го преобразява в герои, приказки и вълшебства, за да задоволи безкрайните прищевки на своята внучка Лили.

Крои, кове, лепи, сглобява, измисля и твори по пет приказки на ден без почивен ден. Тя е истински феномен! Авторът на текста на „Две пръчки и три съчки“ е Христина Василева. Нейни са и сценографията, и постановката. Музиката е на „Puppetspirit“ – Белгия. В ролята на баба Хели влиза актрисата Румяна Кралева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица