Свържи се с нас

Култура

Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков

Published

on

В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

Пощенска картичка от март 1913 г. Учителят по математика Алекси Стойков, в средата, с войници в Одринско, 1913 г.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Грамота за награждаване на Алекси Стойков с войнишки кръст „За храброст“ от цар Фердинанд I

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

Войнишкият кръст „За храброст“

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Орден „Св. Александър“, IV степен

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:

5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Орден за граждански заслуги на Алекси Стойков от Цар Борис III

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

Страници от военния дневник на Алекси Стойков

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

Алекси Стойков сред ученици от Априловската гимназия в Габрово, където преподава 30 години.

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.

При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

Алекси Стойков сред учители от Механо-електротехникума „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, където преподава 6 години. На 15 септември 1931 г. си подава оставката.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.

В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Представят „Книга за щастието“ в РБ „Априлов – Палаузов“

Published

on

Тази сряда, 21 февруари, от 17.30 часа ще се състои първото представяне за Габрово на „Книга за щастието“, чийто автор е Владимир Дръндаревски. Домакин на събитието е Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Книгата е първата в света завършена психологическа теория, обясняваща пълноценно, достъпно и пълномащабно понятието щастие. Това е първата книга, която дава точните понятия, свързани с щастието, развива уникална, пълномащабна теория, разкриваща неговите нюанси в живота и най-важното – дава конкретните решения на всичко, свързано с щастието.

Тази книга ще ви помогне да се определите, да се замисляте постоянно, да тренирате мисълта си, съзнанието, душата и сърцето си в посока само и единствено на намиране на пътя към вашето постоянно, бъдещо спокойствие, хармония и лично щастие.

Ако искате да чуете нещо ново, свежо, стойностно и различно, нещо което да ви помогне да тръгнете по нов път във вашия живот. Ако искате да се усещате винаги в попътен вятър към вашите спокойствие, хармония и лично щастие, то на тази среща ще получите начални напътствия и ориентири, с които след като прочетете книгата, ще имате нов поглед, постоянен устрем, свежи сили и възможности, да генерирате постоянно енергия в посока само и единствено на вашето лично щастие.

Заповядайте, за да проверите себе си и да се уверите вървите ли в тази посока или леко сте се заблудили и отклонили от правилния път към щастието!

Зареди още

Култура

Габрово посрещна Захари Карабашлиев с пълна зала

Published

on

Пълна зала посрещна в Габрово писателя Захари Карабашлиев. Повече от час и половина снощи в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, популярният автор разговаря с почитателите си за писаното слово, историята, паметта и новата си книга “Рана“.

Областният управител на Габрово Мария Башева – Венкова постави началото на литературната среща, цитирайки Стивън Кинг и неговите думи:“ Книгата е онова нещо в нашия свят, което е най-близо до магията.“

Захари Карабашлиев подчерта, че представя книгите си в цялата страна и е рядкост областен управител да уважи събитието, а още по-малко да инициира провеждането му. Авторът поясни, че заглавието на романа препраща към раната, която главният герой в книгата получава още в първото сражение, в което участва, но и към раната, нанесена на целия български народ от опустошителните войни, в периода на второто десетилетие на 20 век.

Авторът допълни, че творбата му е късче памет за българската история. Той определи романа като семеен, развиващ се на фона на Първата Световна война, но и представящ последиците от Първата национална катастрофа.

Модераторът на срещата Иван Христов, директор на Исторически музей- Дряново, сподели наблюденията си относно документалната стойност на творбата, която съдържа подробна библиография.

След края на увлекателната дискусия областният управител подари на Захари Карабашлиев изображение на Паметника на Свободата, изрисувано върху стъкло, като му пожела свобода на мисълта и творчеството.

Зареди още

Култура

Графика на Валентин Стефанов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

Художествена галерия „Христо Цокев” представя графичната творба на Валентин Стефанов „Откритие III” като акцент за месец февруари. Богатата графична колекция на музея предлага представителна извадка от най-активните и водещи имена в българското графично изкуство.

Фокусът на рубриката да представя произведения, които рядко участват в експозиционните концепции дава възможност от една страна за по- задълбоченото проучване на галерийния фонд, а от друга да приведе във вниманието на публиката малко познати автори.

Творбата „Откритие III” изпълнена в авторова техника е абстрактна, създадена през 1988 година и напълно носеща характера на съответното десетилетие. Развиването на качествено нови теми и подходи в българското изкуство в края на 80-те години важи с пълна сила и за графиката.

Модерният и смел подход при изграждането на „Откритие III”, динамичната линия в горната част, съпоставена със статиката в долната не носят еклектика, а оформят хармонична композиция. Творбата въздейства и чрез чудесно овладяна технология, прецизен отпечатък и фини акценти.

Постигната е висока естетическа проба и съвременно звучене. От наситено черно до контраста с чисто бяло и множеството степени на сивото, създават сложната и богата структура на произведението. Всички любители на графиката могат да се срещнат с „Откритие III” на Валентин Стефанов до края на месец февруари 2024 в ХГ “Христо Цокев”.

Автор: д-р Деян Боев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица