Свържи се с нас

Култура

Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков

Published

on

В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

Пощенска картичка от март 1913 г. Учителят по математика Алекси Стойков, в средата, с войници в Одринско, 1913 г.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Грамота за награждаване на Алекси Стойков с войнишки кръст „За храброст“ от цар Фердинанд I

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

Войнишкият кръст „За храброст“

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Орден „Св. Александър“, IV степен

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:

5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Орден за граждански заслуги на Алекси Стойков от Цар Борис III

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

Страници от военния дневник на Алекси Стойков

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

Алекси Стойков сред ученици от Априловската гимназия в Габрово, където преподава 30 години.

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.

При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

Алекси Стойков сред учители от Механо-електротехникума „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, където преподава 6 години. На 15 септември 1931 г. си подава оставката.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.

В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Илко Илиев представя новата си книга „Шантави истории“

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ организира среща – разговор с Илко Илиев. Известният габровски джаз – музикант, композитор, аранжор и публицист ще представи новата си книга „Шантави истории или Разкази за момчето, което не спираше да се учудва“ на 15 декември от 17:45 ч в Читалня „Д-р Петър Цончев“.

Илко Илиев е роден на 21.07.1945 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Естраден отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност саксофон и кларинет.

Започва професионалната си музикална кариера в Габрово в състава на Духовия оркестър към читалище „Априлов-Палаузов“ през 1967 г. От януари 1968 г. постъпва в състава на Естрадния оркестър към Окръжния съвет за изкуство и култура. Част е от състава и проявите на Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, „Биг бенд Габрово“, „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“ и „Суинг дикси бенд Габрово“. През 1968 г. участва в съпътстващата музикална програма на ІX-ия Световен младежки фестивал в София. Като изпълнител и аранжор участва в Прегледите на джазовите оркестри в България (1977-1984 г.) и в джаз-фестивалите в Дрезден (ГДР) през 1981 и 1984 г., Прага (Чехословакия) през 1985 г. и Париж (Франция) през 1986 г. Вписан е в европейското родословно дърво на джаза („The European JAZZ Community“), отпечатано от немското издателство „Peter von Bartkowski Edition“ (1999 г.), заедно с имената на още няколко габровски музиканти – Манол Цоков, Илия Раев, Николай Антонов и Петко Приводанов. След 1990 г. е създател на няколко нещатни джазови оркестри в Габрово – „Биг смайлс бенд“, „Б 15+“, „Джаз класик бенд“. През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и „Балкантон“. Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово (1987-1990 г.), както и на два аудио компактдиска с авторски композиции и аранжименти – „Очакване” (2002) и „By Ilko“ (2004). Автор е на книгите: „Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика” (1996) и „Тъга по слънчева вода” (2005 г., публицистика), „Габрово. Джаз и още нещо“ (2021).

През 1998 г. Илко Илиев написва „Българска сюита за струнен оркестър и кларинет”, Премиерата на „Фантазия за пиано и струнни инструменти” през 2011 г. е част от тържествения концерт по повод 150-годишнината от основаването на габровската библиотека „Априлов – Палаузов”.

През май 2014 г. Илко Илиев получава Почетния знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представи новия си роман „Въглени“

Published

on

В музей „Старото школо“ в Трявна бе представен най-новият роман на Веселина Кожухарова „Въглени“, посветен на китния ни възрожденски град. Културното събитие е част от тазгодишната Коледно-новогодишната програма на Община Трявна и се осъществи със съдействието, както на местната власт, така и на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Читалище „Иван Вазов“ – с. Първомайци.

Представянето на книгата събра близки и познати на авторката, както и почитатели на словото, които изпълниха залата на музея. Сред официалните гости бе зам.-кметът на Трявна Марин Маринов, общински съветници, директорът и екипът на СМРЗИ-Трявна, просветни деятели и др.

Всички те бяха поздравени с музикалните изпълнения на децата от класа по народно пеене и инструменти към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна с ръководител Николина Кирилова.

Книгата „Въглени“ бе представена пред аудиторията с рецензия на Иван Антонов – член на Съюза на българските писатели у нас и председател на Сдружение „Сцена на духовността“-гр. Плевен, която бе изчетена от Стефан Митев. А защо последния ѝ роман е свързан с Трявна, Веселина Кожухарова посочи художествения занаят казаслък и неговото практикуване почти само в тревненско.

За написването на книгата, писателката искрено благодари на журналистката Галина Иванова и приноса й с информация от публицистичните й материали в нейния авторски блог „Тревненски БУдил“. Срещата-разговор премина с изчитане на откъси от книгата „Въглени“, както и от другите две авторски такива – „Погледни през рамо“ и „Между звездите и зората“ на Веселина Кожухарова.

Авторката бе поздравена от зам.-кмета, както и от директора на СМРЗИ-Трявна с красиви букети и пожелания за още много нови вдъхновящи книги.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица.

Практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави с участия и отличия в национални конкурси. Пише стихове и проза. До момента е издала „Жених за царкинята“; „Погледни през рамо“; „Между звездите и зората“ и „Въглени“. Най-новият й роман се очаква да излезе от печат през пролетта на 2023 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица