Култура
Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков
В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:
„5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.
При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.
В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 5 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 5 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди 2 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)








