Свържи се с нас

Култура

Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков

Published

on

В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“

Алекси Стойков, снимка: НМО – Габрово

Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.

Пощенска картичка от март 1913 г. Учителят по математика Алекси Стойков, в средата, с войници в Одринско, 1913 г.

6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.

Грамота за награждаване на Алекси Стойков с войнишки кръст „За храброст“ от цар Фердинанд I

Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.

Войнишкият кръст „За храброст“

В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.

Орден „Св. Александър“, IV степен

Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:

5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.

Орден за граждански заслуги на Алекси Стойков от Цар Борис III

Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).

Страници от военния дневник на Алекси Стойков

По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…

Алекси Стойков сред ученици от Априловската гимназия в Габрово, където преподава 30 години.

На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.

При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“

Алекси Стойков сред учители от Механо-електротехникума „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, където преподава 6 години. На 15 септември 1931 г. си подава оставката.

На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.

В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Published

on

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“

Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.

На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.

От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Регионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

По повод Националния ден на четенето Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора в Габрово – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 21 ноември (петък) 2025 година.

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 21 ноември 2025 година.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 лв. също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 21 ноември 2025 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 17.30 ч. на 21 ноември 2025 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица