Култура
Храбростта на българския войник в дневника подофицер Алекси Стойков
В училищните истории винаги присъства – понякога лаконично, по-често с имена – едно изречение: „Назначените учители заминали на фронта…“
Някои от тях остават по-неизвестни за голямата история на войните – като Георги Разсолков от Белица, Петър Белев от Калипетрово, Михаил Сапунов от Стара Загора, Димитър Рохов от Сливен… Други – като Луи Айер, Йордан Йовков, Теодор Траянов – записват имената си като пионери в спорта, класици на словото или последователни символисти, но рядко ги свързваме с офицерските им звания или с кръст „За храброст“.
6 май – Денят на храбростта и празник на Българската армия, е повод да разкажем за един обикновен учител от тракийското село Ениджия, посветил 36 години на математиката, а най-активната си възраст – на Балканската война, от която се завръща с кръст „За храброст“ за щурма на Одринската крепост.
Националният музей на образованието съхранява над 30 документа, ордени, медали, снимки и лични вещи на Алекси Стойков (1873 – 1955). Особено ценни сред тях са неговата автобиография – 30 ръкописни страници от тетрадка, и част от личния му военен дневник.
В него редник Стойков от 52-ри пехотен полк описва с математическа точност по дни и часове събитията от началото на мобилизацията – 17 септември 1912 г., до края на военната му служба.
Ето част от неговите спомени, които пресъздават жива картината на военните действия:
„5 октомври 1912 година: „… Между Лозен и Белица срещнахме за първи път ранени войници – наши от 10-ти Родопски полк, който полк се удари най-напред на границата с турците. Това зрелище подейства доста върху нашите войници, някои се доста изплашиха, побледняха, измениха си съвсем физиономията, даже на някои стана зле, а пък други се озъбиха доста много против врага. В това число бях и аз, в мен кипна отмъщението за раните, нанесени на нашите братя. Ранените войници се занасяха в болницата, намираща се в Белица. При минаването на Суха река забелязахме няколко автомобила. Те бяха на Царя, военния министър и някои от главната квартира. Царят със свитата си беше се изкачил на една височина, наляво от пътя, по който се движехме, и наблюдаваше хода на боя. Малко по-нагоре от автомобилите – по реката, се забелязваха няколко купчинки от убити войници, които очакваха погребение. Това много малко от войниците го забравиха. При много усилен маршрут стигнахме в Мустафа паша (Свиленград) без да срещнем турчин. Стигнахме до гарата и там се установихме на бивак да нощуваме – югозападно от града. Пристигането ни беше много тържествено: с песни, гайди, цигулки, гъдулки, ура и прочие. Мястото, където се установихме на бивак, беше съвсем голо – една пръст, през нощта беше много студено – не се спа от студ; войниците се принуждаваха да събарят здания и да кладат огън, за да се топлят. Но началствата не позволява да се правят такива повреди и наказваха мнозина от пакостниците… Така прекарахме нощта.
Дойде 6 октомври. Даде се заповед за приготвяне за път, но след няколко минути се каза, че се отменя. Сутринта към 8.30 – 9 часа на гарата пристигна първият български влак, окичен с български флагове и много народ. Този трен беше посрещнат от нас с гръмогласно „Ура“ и тутакси се разпоредиха да сложат наместо турския надпис „Мустафа паша“ български, който нарекоха „Свилен“ град. Докато бяхме на бивака, минаваха каруци с ранени войници от бойната линия и от самия бой, който сега се водеше на северозапад – на запад от града, оттатък Марица (на нас се пада североизточно).
По това време се пусна слух, че Лозенград е превзет от нашите, но мнозина не дадохме вяра на това, както и излезе. В 10.30 – 11 часа започна да вали слаб дъжд, благодарение на който се изкъпахме. Дойде обяд, обядвахме и потеглихме към Одрин. След усилни ходове стигнахме доста късно в Чермен. В това село намерихме само българи, ни едно турско семейство. Войската беше избягала предния ден…
На 9 октомври след обяд се захвана ожесточено сражение, но турците бяха отблъснати. Нашата кавалерия, която сутринта рано потегли за десния фланг, срещу левия турски, силно атакува неприятеля. Ние, резервата, заехме за момента боен порядък. Боят продължава три часа – пълно поражение на турците. Грамадни жертви от тяхна страна. Късно стигнахме последната позиция над Одрин – западно срещу Папаз тепе. Тази позиция бе заета от 10-ти Родопски полк, който от началото на войната гони турците и ги смъкна чак до Одрин, и сега трябваше да бъде сменен от нашия 52-ри полк.
При отиването на позицията срещнахме войниците, които се връщаха с весели лица, бодри и с такова настроение, като че не са воювали и викаха: „…. мама им…. и читаци, не бойте се, ако ни бяха ни оставили, чак в Одрин щяхме да отидем!“
На 26 юни 1914 г. Фердинанд I, Цар на българите, награждава младши подофицер от 52-ри пехотен полк Алекси Стойков с „Войнишки кръст IV степен от нашия Военен орден за храброст“.
В грамотата към ордена пише: „За показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1912/13 година“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.
*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.
По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).
От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.
Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.
При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.
Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).
Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.
По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.
-
Новинипреди 6 дни„Арена Механо“ посреща стрелците на България в памет на Тодор Иванов
-
Кримипреди 6 дниМлада жена пострада при катастрофа с „БМВ“ на бул. Априлов
-
Новинипреди 2 дниКупа, златен медал и ваучер спечели Йоан Велчев от престижен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 2 дниКак да изберем удобни спортни обувки за всеки ден?
-
Новинипреди 2 дниДържавата прехвърли безвъзмездно имот за Центъра „Кристо и Жан-Клод“
-
Културапреди един денРБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово
-
Новинипреди 7 часаЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Кримипреди 8 часаПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите