Свържи се с нас

Новини

Габровци – жертви в атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя“

Published

on

Сред загиналите в атентата на 16 април 1925 г. са двама габровци: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. Двамата са юристи, жители на столицата и дейци на управляващия по това време Демократически сговор.

снимка: Lostbulgaria.com

Паскал Хр. Паскалев е роден в Габрово на 24 април 1875 г. Завършва средно образование в родния си град, след което учи правни науки във Франция. След дипломирането си се завръща в България и постъпва на съдийска служба.

Няколко години е съдия в Търновския и Пловдивския окръжен съд. Около 1905 г. се връща в Габрово и започва адвокатска практика. Едно от делата, които води П. Паскалев е от името на Габровското училищно настоятелство с наследниците на Теофил Хаджигеоргиев Пашов по неговото завещание.

Член е на Габровския градски общинския съвет (1908-1918 г.). Отдава се на политическа дейност като член на Демократическата партия, под влиянието на Христо Конкилев и Хр. Топузанов. Избиран е за народен представител в XVII (1914-1919) и XIX (1920-1923 г.) ОНС. Като депутат Паскал Паскалев отправя питане до министъра на търговията и промишлеността по въпроса за построяване на висше техническо училище в Габрово, съгласно завета на д-р Н. Василиади.

От 1920 година се установява в София, където продължава своята политическа дейност. Той се изявява и като публицист, името му се среща често в колоните на в. „Пряпорец“ и списание „Демокрация“.

При управлението на БЗНС (1919-1923 г.), по време на Търновските събития през септември 1922 г., Паскал Паскалев по чудо не става жертва на развихрилата се политическа саморазправа. Той е заловен от шайка на „оранжевата гвардия“ през нощта срещу 18 септември на гара Стара Загора, където е бит жестоко, въпреки депутатския си имунитет.

Неговите качества и политическа активност са оценени от управляващия Демократически сговор. На заседание на Столичния общински съвет от 14 юли 1924 г. Паскал Паскалев е избран за кмет на София.

Като кмет на столицата той подема стопанско, финансово и благоустройствено дело от голям мащаб, в което, с краткото си управление, успява да начертае и сложи началото на мероприятия, които да оставят траен спомен за името му.

На 16 април 1925 г. Паскал Паскалев умира от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя”, с което е прекъснат живота на един обещаващ политик и общественик.

Иван Николов Гладнев е роден на 6 април 1886 г. в Габрово, в занаятчийско семейство. Още като ученик в последните класове проявява интерес към стопански и икономически въпроси. За да чете произведенията в оригинал, изучава руски език, тъй като преведените представят предимно идеите на марксизма. Постепенно, формирайки своя мироглед, Иван Гладнев се включва в редовете на създаващата се тогава Радикалдемократическа партия.

По спомени на негови съвременници, той се отличава с буен, избухлив темперамент, готов да защитава убежденията си с жар, енергия и забележителна упоритост. Тези качества Гладнев проявява през ноември 1918 година, когато се провежда първото публично събрание на местната комунистическа организация в салона на казино „Бузлуджа“. Той, единствен от присъстващите взема думата, за да критикува предложената резолюция за съюз със Съветска Русия и присъединяване на България към световната революция.

Иван Гладнев завършва юридическо образование и има адвокатска практика в Габрово. След 1919 г. се установява в София и продължава да работи като адвокат. Нарежда се сред инициаторите за създаване на Демократическия сговор. Изявява се като публицист, избран е за общински съветник. Загива на 16 април 1925 г.

Като косвена жертва от атентата в църквата „Св. Неделя” може да се смята и младият габровец Петър Кехлибарев (запасен поручик). Той пада убит на 28 април в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в сайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

България отбелязва 113 години Независимост!

Published

on

Навършват се 113 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

*Използваното фоново изображение е на: timetravel.bg.

Зареди още

Новини

Възможно е изграждането на пречиствателна станция за питайна вода в Трявна

Published

on

Това стана ясно, днес, на проведена работна среща между кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, обединение “АКВА ПУЛ” ДЗЗД и инж. Владимир Василев – управител на “ВиК” ООД – Габрово.

Фирмата, сключила договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройство състав пое ангажимент да изиска от МРРБ изготвеният проект за хидровъзел “Нейковци”, който включва изграждането на нова пречиствателна станция за питейна вода и завършването на язовир “Нейковци”.

“Изграждането на пречиствателна станция за питейна вода е сред водещите приоритети на Община Трявна и ние очакваме съдействие за отпускане на финансови средства по проекта, който вече е изготвен” подчерта Силвия Кръстева.

Кметът на града запозна детайлно присъстващите с планираното издаване на цифрова карта с цялата водопреносна мрежа на територията на общината; кандидатстването за отпускане на финансови средства, с които ще бъде поставен нов водопровод в землището на село Черновръх, местността Варницата и Данова поляна, както и изграждането на колектор на ул. “Украйна”, който ще се свързва с Пречиствателната станция за отпадъчни води в Трявна.

“АКВА ПУЛ” ДЗЗД изпълнява обществена поръчка и ще изготви Регионални прединвестиционни проучвания, които ще посочат всички проблеми на територията на “ВиК” ООД, Габрово.

За всички констатирани несъответствия ще бъдат разгледани съответните мерки за отстраняването им, след което ще бъдат предложени за финансиране с европейски средства или ще се търсят други възможности за отпускане на такива.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Областният награди отличени от здравния министър медици

Published

on

Областният управител на Габрово Борислав Бончев награди отличени от здравния министър медици за постигнати резултати в имунизационната кампания.

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров удостои с грамоти за изключителна ангажираност и постигнати резултати по отношение на имунизационната кампания на Република България срещу КОВИД-19 медици от област Габрово.

Днес областният управител Борислав Бончев връчи на д-р Нели Ноева, директор на ДКЦ 1 – Габрово, грамотата от Министъра за екипа на имунизационните кабинети към Центъра с благодарност за проявената от тях съпричастност, старание и постигнати резултати към кампанията.

„За проявена висока активност, професионален ангажимент и постигнати резултати при реализацията на имунизационната кампания на Република България за ваксинация срещу КОВИД-19“ беше отличен и общопрактикуващият лекар д-р Нено Ненов, който беше възпрепятстван и не можа лично да получи своята грамота, но тя ще му бъде предадена, подчерта директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Николай Пенчоков.

Той заедно със своя заместник д-р Ирина Моровякова присъства на срещата с областния управител, по време на която подчерта голямата заслуга на всички центрове в областта, където се извършва имунизация.

„Те дадоха старта и без тази подкрепа резултатите нямаше да са такива към днешна дата. Само в ДКЦ – I от 1 януари до днес са поставени близо 9000 ваксини, а д-р Ненов е поставил 1534 дози. В цялата област колегите работят със сърце и отдаденост – каза още д-р Пенчоков. “

Това е една благодарност, доказателство, че работата им се вижда и оценява, категоричен бе областният управител.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица