Свържи се с нас

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ДГ „Ран Босилек“ чества 135 години от рождението на своя патрон

Published

on

135 години от рождението на своя патрон чества Детска градина „Ран Босилек“. Там стартираха учебната година с постановката „Патиланци“ на Ловешки музикален театър, а през дните до 26 септември, когато е рожденият ден на писателя, са подготвили богата програма с четения на негови произведения, драматизации, изложба с книги, спортен празник с патилански игри. На 26 септември те ще поднесат и цветя на паметника на Ран Босилек.

Ран Босилек е роден в Габрово на 26.09.1886г. Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Ран Босилек е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Той е забележителен творец, редактор, преводач, издател, отдал повече от 50 години от живота си на децата и детската книга. Дал живот на редица иконични произведения, сред които “Я кажи ми облаче, ле бяло”, “Косе-Босе”, “Патиланци”, “Родна стряха” и “Родна реч”.Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки. Ран Босилек утвърждава модел, който и днес може да служи за пример как успешно да се откриват и издават стойностни произведения за деца.

Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата. Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др.Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Награда за ФФ „Веселина“ при НЧ „Развитие-1870“

Престижно отличие от фестивала „Фолклорни нюанси” за формация „Веселина”.

Published

on

Фолклорна формация „Веселина“ при народно читалище „Развитие-1870” дообогати колекцията си с престижни награди, добавяйки златен медал, статуетка и диплома от участието си в тазгодишния международен фестивал „Фолклорни нюанси“.

Във форума се изявиха формации от чужбина и България в различни морски курорти и градове. Самодейците от Севлиево очароваха с изпълненията си публиката на откритата сцена в Приморско на 15 юли. Те представиха 24-минутна програма – „Сидела Яна”, сюита от песните: „Калинчице”, „Слънце грее” и „Рада жъне жълто жито”; „Турци Рада бедили”, „Снощи отидох на нова чушмя”, „Събрали се, набрали се” и „Яно, либе, Яно”.

Създадената през 2007 г. и ръководена от Веско Самуилов формация „Веселина” има своето достойно място в културния живот на община Севлиево. Групата е носител на редица отличия, изнесла е десетки концерти.

За своята рожба художественият ръководител казва: „Формация „Веселина” е една моя сбъдната мечта, защото с нея имам възможност сам да си подбирам участниците”. Понастоящем групата се ръководи от Жозе Понзоне – преподавател по ансамблова музика и пеене, който от години проявява интерес към българския фолклор и свири на кавал. Срещнали се преди 4-5 години с Веско Самуилов и станали приятели. „Трябваше да намеря място, където хората да ме приемат да свиря с тях. Свързах се с Веско и той ме покани да се присъединя като кавалджия към формация „Веселина”. Така станах част от оркестъра, а вече и ръководя групата. Ще продължим да прославяме Читалището и Севлиево с изпълнения на българска музика и песни”, с надежда сподели ръководителят Жозе Понзоне, гордеейки се с поредното отличие за формация „Веселина”.

От ръководството на НЧ „Развитие-1870” пожелават на групата още много концертни изяви и успехи!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Оркестър Габрово с концерт на ул.“Радецка“ за Деня на независимостта

Published

on

Оркестър Габрово кани всички свои почитатели и гостите на града на концерт на ул.“Радецка“.

Датата е 22 септември, денят – сряда, а часът – 12.00.

Популярна и джазова музика ще звучи в изпълнение на оркестъра с диригент Николай Венков и вокалистите Таня Соколова, Камелия Ноева и Стефан Косев.

Входът е свободен!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица