Свържи се с нас

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица