Свържи се с нас

Култура

170 години от рождението на Рада Андреева – една „Жена от Боженци“

Published

on

„Елегантните жени носят на гърдите си всичко онова, което ние поставяме в джобовете си.“ Така френският пътешественик Анри Фуркад описва традиционното женско облекло на габровките при посещението си в града през 1801 г.

Годежът на Дешка Андреева Колева, най-малката дъщеря на Рада Андреева – на втория ред, първата от дясно наляво, 1928 г. с. Боженци

Картината „Жена от Боженци“ на Иван Мърквичка потвърждава думите му. Рисувана е през 1895 г., в родния дом на Рада Андреева. По това време Рада вече е омъжена за кмета на селото Андрей Абаджиев.

Съществува поверие, че който бъде „тапосан“ приживе, ще почине, затова нейният съпруг отказва, но благодарение на своята свекърва тя става модел на Мърквичка. Позволено му е да рисува само три дни, а по настояване на съпруга й Рада да стои в профил, за да не се гледат очи в очи с художника.

Рада Андреева (образът е увеличен от снимката от годежа)

Мърквичка изобразява Рада, облечена в българската традиционна носия, характерна за Габровския регион, с женски сукман, с пафти, а на главата й със сокай – накит, който в миналото се е носил само от омъжени жени и се е слагал на третия ден от сватбата.

Сокайните шевици, част от цялото забраждане, всяка мома изработва „далеч от чужди очи“. Картината на Мърквичка се съхранява в Етнографския музей в София до 1944 г., когато при бомбардировките на града от англо-американските военно-въздушни сили, тя е унищожена, заедно с пълното сокайно забраждане и носията, с които Рада Андреева позира на художника.

Къщата на Коста Кожухаров в центъра и в ляво – къщата на Рада Андреева (рисувана през 1895 г. от Мърквичка – „Жена от Боженци”)

Ян Вацлав Мърквичка прекарва повече от 4 десетилетия в България, през които създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр.

снимка: Държавен архив – Габрово

Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Освен, че е създател и на първото рисувално училище в Княжество България, в края на 19 век, след Освобождението, оставя и уникални шедьоври на изобразителното изкуство у нас. Той е автор, както на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881 и 1927 г., така и на проекта по създаване герба на столицата ни – символ, сътворен през 1890 г. по повод участието на Княжество България в Парижкото всемирно изложение.

След повече от 4 десетилетия България се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.

Автор: Стефка Вуцова – главен експерт,
Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица