Свържи се с нас

Култура

170 години от рождението на Рада Андреева – една „Жена от Боженци“

Published

on

„Елегантните жени носят на гърдите си всичко онова, което ние поставяме в джобовете си.“ Така френският пътешественик Анри Фуркад описва традиционното женско облекло на габровките при посещението си в града през 1801 г.

Годежът на Дешка Андреева Колева, най-малката дъщеря на Рада Андреева – на втория ред, първата от дясно наляво, 1928 г. с. Боженци

Картината „Жена от Боженци“ на Иван Мърквичка потвърждава думите му. Рисувана е през 1895 г., в родния дом на Рада Андреева. По това време Рада вече е омъжена за кмета на селото Андрей Абаджиев.

Съществува поверие, че който бъде „тапосан“ приживе, ще почине, затова нейният съпруг отказва, но благодарение на своята свекърва тя става модел на Мърквичка. Позволено му е да рисува само три дни, а по настояване на съпруга й Рада да стои в профил, за да не се гледат очи в очи с художника.

Рада Андреева (образът е увеличен от снимката от годежа)

Мърквичка изобразява Рада, облечена в българската традиционна носия, характерна за Габровския регион, с женски сукман, с пафти, а на главата й със сокай – накит, който в миналото се е носил само от омъжени жени и се е слагал на третия ден от сватбата.

Сокайните шевици, част от цялото забраждане, всяка мома изработва „далеч от чужди очи“. Картината на Мърквичка се съхранява в Етнографския музей в София до 1944 г., когато при бомбардировките на града от англо-американските военно-въздушни сили, тя е унищожена, заедно с пълното сокайно забраждане и носията, с които Рада Андреева позира на художника.

Къщата на Коста Кожухаров в центъра и в ляво – къщата на Рада Андреева (рисувана през 1895 г. от Мърквичка – „Жена от Боженци”)

Ян Вацлав Мърквичка прекарва повече от 4 десетилетия в България, през които създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр.

снимка: Държавен архив – Габрово

Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Освен, че е създател и на първото рисувално училище в Княжество България, в края на 19 век, след Освобождението, оставя и уникални шедьоври на изобразителното изкуство у нас. Той е автор, както на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881 и 1927 г., така и на проекта по създаване герба на столицата ни – символ, сътворен през 1890 г. по повод участието на Княжество България в Парижкото всемирно изложение.

След повече от 4 десетилетия България се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.

Автор: Стефка Вуцова – главен експерт,
Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица