По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.

Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.

На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.

Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.

Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.

Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).

Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По повод професионалния празник на здравните специалисти от отдел „Култура“ на Община Габрово припомниха за д-р Тота Венкова.

Тя е родена през 1855 г. Израства в бедно занаятчийско семейство и рано остава сирак.

Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката ѝ. Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение след завършването си.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници. След Освобождението, Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург ѝ отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.

През 1886 г. Тота Венкова се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в болниците в Русе, Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.

В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.

През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино „Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение – през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.

Д-р Тота Венкова остава в историята и като крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв. През годините нейните родственици запазват личния ѝ архив, който предават на дружество „Майчина грижа“.

Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева, част от вещите са дарени на Регионалния исторически музей в Габрово от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова) през 2005 г.

Сред тях са: комплект за хранене (6 вилици, 6 лъжици, 6 ножа) със сребърно покритие, носещи инициалите на д-р Венкова, сувенирна порцеланова чиния с името на Тота Венкова, покривка за маса и личен печат с квадратна форма и инициалите “Т. В. Д-р”.

От 1971 г. до днес името на д-р Тота Венкова носи Областната болница в Габрово.

*ИЗТОЧНИЦИ:
Априловски свод. Автор-състaвител Петрана Колева. С., 2009, с. 126.
Семерджиева, М. Сърце за всички. Габрово, 2005.
https://www.kulturabg.com/новини/любопитно/вещите-на-д-р-тота-венкова-бяха-обявени-за-културна-ценност-на-месец-декември.html.
Габровски, Ил. Бележити хора и събития от Габровския край. С., 2003, с. 86-89.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Гореща телефонна линия разкрива Регионалният съвет на КНСБ в Габрово, информираха от местната структура.

Чрез нея всеки, който има въпроси по отношение на своите трудови и осигурителни права, в условията на кризата, предизвикана от пандемията на коронавируса, може да получи консултация.

Телефонният номер за контакти е 0885 970 323, като обаждания на него ще се приемат всеки работен ден от 9.00 до 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/