Свържи се с нас

Новини

Дежурният спешен кабинет в Габрово е на нов адрес

Published

on

Общопрактикуващите лекари от община Габрово, уведомиха РЗОК – Габрово, чрез анекси към договорите си, подписани през миналата седмица, че дежурният кабинет, в който се осъществява извършването на неотложна медицинска помощ за здравноосигурените пациенти от техните пациентски листи се намира на нов адрес.

Новият адрес на кабинета е на бул. „Трети март“ №9 в Габрово. Информацията за това, следва да бъде оповестена и на видно място в кабинетите на общопрактикуващите лекари.

Чрез Наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са регламентирани начините за осигуряване на достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица извън обявения работен график на практиките.

Общопрактикуващите лекари от община Габрово са сключили за тази цел договор с медицински център, като дейността се осъществява в дежурен кабинет на посочения адрес, където лекари оказват между 20 ч. вечерта и 8 ч. сутринта през работните дни и денонощно през почивните и празничните дни медицинска помощ на здравноосигурените лица по повод остри и изострени хронични заболявания и състояния, при които медицинската помощ не може да бъде отложена във времето, с цел да бъде изпълнена в рамките на утвърдения работен график на лекаря в първичната извънболнична медицинска помощ.

РЗОК Габрово не е страна по този договор между общопрактикуващите лекари и съответното лечебно заведение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Проф. д-р Алекси Пухлев – един от доайените на българската медицина, родом от Габрово

Published

on

Проф. д-р Алекси Романов Пухлев

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.

Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.

  Проф. д-р Алекси Романов Пухлев, ок. 1970 г.

На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.

Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Родната къща на проф. д-р Алекси Пухлев на ул. „Скобелевска” №7 в Габрово, съборена през лятото на 1969 г.

Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.

Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.

Информация от БТА за живота и кончината на д-р Алекси Пухлев, 29 авг.1979 г.

Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).

Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Д-р Тота Венкова – лекар и благодетел

Published

on

По повод професионалния празник на здравните специалисти от отдел „Култура“ на Община Габрово припомниха за д-р Тота Венкова.

Тя е родена през 1855 г. Израства в бедно занаятчийско семейство и рано остава сирак.

Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката ѝ. Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение след завършването си.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници. След Освобождението, Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург ѝ отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.

През 1886 г. Тота Венкова се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в болниците в Русе, Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.

В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.

През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино „Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение – през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.

Д-р Тота Венкова остава в историята и като крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв. През годините нейните родственици запазват личния ѝ архив, който предават на дружество „Майчина грижа“.

Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева, част от вещите са дарени на Регионалния исторически музей в Габрово от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова) през 2005 г.

Сред тях са: комплект за хранене (6 вилици, 6 лъжици, 6 ножа) със сребърно покритие, носещи инициалите на д-р Венкова, сувенирна порцеланова чиния с името на Тота Венкова, покривка за маса и личен печат с квадратна форма и инициалите “Т. В. Д-р”.

От 1971 г. до днес името на д-р Тота Венкова носи Областната болница в Габрово.

снимка: Уикипедия

*ИЗТОЧНИЦИ:
Априловски свод. Автор-състaвител Петрана Колева. С., 2009, с. 126.
Семерджиева, М. Сърце за всички. Габрово, 2005.
https://www.kulturabg.com/новини/любопитно/вещите-на-д-р-тота-венкова-бяха-обявени-за-културна-ценност-на-месец-декември.html.
Габровски, Ил. Бележити хора и събития от Габровския край. С., 2003, с. 86-89.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

КНСБ – Габрово откри горещ телефон за трудовоправни консултации

Published

on

Гореща телефонна линия разкрива Регионалният съвет на КНСБ в Габрово, информираха от местната структура.

Чрез нея всеки, който има въпроси по отношение на своите трудови и осигурителни права, в условията на кризата, предизвикана от пандемията на коронавируса, може да получи консултация.

Телефонният номер за контакти е 0885 970 323, като обаждания на него ще се приемат всеки работен ден от 9.00 до 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица