Новини
Новият бюджет не решава проблемите на Габрово и хората, считат от БСП
„Новият бюджет на Габрово не решава основните проблеми на града и хората“, заявиха представителите на групата общински съветници от БСП и АБВ в местния парламент.
„Приетата преди дни финансова рамка на общината за 2020 година е пасивен и консервативен бюджет, в който не са отразени основните проблеми. Липсват приоритетите в него“, са категорични от левицата.
Според левицата липсват идеи за приоритетни политики и бюджетът е разработен на принципите: „Продължение на досегашното“, „Всеки да се спасява, както може“ и „Нищо, но от сърце“.
Освен това не е отразен и най–големият проблем на Габрово – демографската катастрофа. Броят на ражданията е в пъти по-малък от броя на починалите наши съграждани.
Предложенията на БСП за премахване на месечните такси за детски ясли, детски градини, како и за млечната кухня отново не бяха приети, а в другите общини на страната масово го правят.
От левицата считат още, че в Бюджета има достатъчно възможности за финансиране и реализацията на техните предложения. Макар те да не са големи, но са жестове най-вече към младите семейства, избрали да отглеждат децата си в Габрово.
Общата сума на годишния общински бюджет се повишава с 6 милиона лева, като половината от тях са от държавната субсидия за заплати, а другата половина – от повишаването на местните данъци и такси в края на 2019 г.
От представената по време на заседанието на Общински съвет – Габрово таблица с разходите не става ясно как приоритетно са разпределени тези средства. Отхвърлено за пореден път беше и предложението за „Културен чек“, което по никакъв начин не нарушава макрорамката на бюджета, обясниха още от левицата.
„Нашето предложение е да бъдат заложени средства от бюджета за култура, които под формата на ваучери да се дават на габровските абитуриенти, за да посещават габровски културни институти“, коментираха за пореден път от БСП. „Парите пак остават в Габрово, но нашите деца са стимулирани да вдъхнат още живот на габровската култура. А и да се възпитават в родолюбие и уважение към традициите“.
Символична е сумата за младежки дейности – едва 30 000 лв. Как да се стимулира младежката активност и творчество със сума, приличаща на подаяние, недоумяват още социалистите. „Или за управляващите от ГЕРБ младите хора са някаква друга категория габровци, които не заслужават внимание и насърчение. И за тази година не са достатъчно заложените средства дори за гробищните паркове, та габровци да могат без притеснения да изпращат близките си в последния им път.“
Липсва приоритетно финансиране и на другия тежък проблем – как да се подобрят обществения транспорт, транспортната схема, организацията на движението в Габрово, обявиха още от БСП и АБВ. Как да се използват ефективно постъпленията от наложената от мнозинството „Синя зона” в града. А и тя е без ясна концепция и няма да реши проблемите, свързани с паркирането в централната градска част. Напротив, може да ги задълбочи, защото не е осигурена с редовен и точен градски транспорт, с изграждането на обществени паркинги, за които не са заделени средства. В резултат ще се провокират нови конфликти. Крайно недостатъчен е и финансовият ресурс за подпомагане на „Общински пътнически транспорт”. Фирмата е пред колапс – автобусите са стари, липсват кадри, наблюдава се неизпълнение на курсовете, заложени в разписанието. В същото време ОПТ е с огромни задължения и няма никаква идея за неговото бъдеще. Налице са поредните обещания за нови автобуси, но не е ясно ще ги има ли през тази година.
Не е ясно работи ли се по нова транспортна схема, търси ли се мнението на хората, ще се подобри ли обслужването или напротив, габрови напразно ще чакат по спирките. Освен това в новата годишна инвестиционна програма се твърди, че ще бъде обърнато внимание на инфраструктурата в кварталите и малките населени места. Но пак парите за селата са нищожни, цели квартали отново са забравени от Бюджета, предложенията и подписките на гражданите пак не са взети под внимание.
Незаслужено са пренебрегнати и публично-частните партньорства, за тях са заделени едва 20 000 лв., а с този механизъм могат да бъдат решени много от проблемите на кварталите и селата.
В новия Бюджет на Община Габрово за 2020 г. на практика е заложено пасивно управление на общинската собственост. Няма свежи идеи, не се търсят инвеститори. Разчита се някой сам да дойде.
Липсва конкретна политика за общинските жилища, които не се стопанисват добре, а нуждаещите се са все повече. Приходите от собственост са малко, но не се търси увеличаването им.
За пореден път няма идеи и предложения за бъдещето на многото пустеещи сгради, които се рушат. Само едно е ясно и конкретно – ликвидираха се окончателно радиопреносната мрежа и радиоточките, заключиха от БСП и АБВ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак











