Новини
Румен Радев: Габрово е образец на връзката образование, бизнес и местна власт
Държавният глава участва в дискусия със студенти от Техническия университет в Габрово
Габрово е люлката на българската индустрия и е прекрасно, че днес виждаме образец за взаимодействие между наука, образование, бизнес и местна власт. Това каза президентът Румен Радев по време на дискусия в Техническия университет в Габрово, която се проведе с участието на студенти и академичния състав на висшето училище.
Темата на форума беше „България и технологиите на бъдещето – реални перспективи за сътрудничество и развитие. Ролята на академичните общности в управлението на науката“. Държавният глава посочи, че образованието трябва да бъде обявено като национален стратегически приоритет за страната ни и той се ангажира да работи активно в тази посока.
В своето изказване пред студенти, преподаватели и много официални гости Румен Радев призова и за разработване на Национална индустриална стратегия, в която да залегнат амбициозни цели, с ясно определи отговорности на бизнеса и държавата.

„Изключително е важно какви амбиции си поставяме като държава и общество. Дали си поставяме амбиции да развиваме конкурентоспособност и да се включим в икономиката на бъдещето, за което работят редица държави, или нашите амбиции ще се сведат до страна – разпределител на газ, което е важно, но трябва да има по-дългосрочна визия“, заяви още Румен Радев.
„Вече няма малки и големи нации по територия или население. Има нации с малки и големи амбиции. Време е България да се превърне в държава с големи амбиции, а младите хора да ги реализират“, коментира още държавният глава. Според него страната ни има потенциал да се развие в областта на иновациите и индустриите на бъдещето, ако мобилизира способностите си за насърчаване на научния капитал и таланта на младите хора. В противен случай ще бъдем държава, която само внася технологии и ще си плаща за тях.
Необходим е поглед към бъдещето и ако искаме да развиваме индустриалната си база, трябва да извървим прехода от производство на ишлеме към производство с добавена стойност, подчерта Румен Радев.

От казаното стана ясно още, че е жизненоважно всеки университет, както развива образование, така и да развива научни изследвания, при това с практическа насоченост. Държавният глава сподели, че не само бизнесът, но и държавата следва да влага средства в развитието на иновации.
В момента страната ни отделя 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт за научно-изследователска и развойна дейност, аргументира се Радев и призова този дял да се увеличи чувствително. Президентът изтъкна и отговорността на държавата да създава предвидима, благоприятна и устойчива среда за бизнес, особено за малките и средни предприятия.
В изказването си Румен Радев посочи, че предприетите мерки от правителството в областта на образованието в момента са в правилната посока, но не е достатъчна като обхват, иновативност и финансиране. Той цитира тревожните данни от различни европейски изследвания, от които става ясно, че страната ни се нарежда на последни места – за ниската функционална грамотност на българските ученици в средното образование, както и лошите показатели по дигитална конкурентоспособност.

По думите му, ако преди страната ни е разчитала на доброто образование, което българските деца са получавали, като предпоставка да изравним неравенствата с останалите държави, то в момента това вече не е така.
„Във всеки областен град, какъвто е Габрово, държавата трябва да развие център с оборудване и инструктори, които да подготвят българските деца за дигитални умения и иновации – с безплатна подготовка и лаборатории, така че когато тези ученици станат студенти, да са много по-подготвени“, посочи президентът.
По време на дискусията държавният глава Румен Радев не подмина нито един въпрос, поставен му от студентите в Технически университет – Габрово. В отговор на студентски въпрос как могат да се преодолеят регионалните дисбаланси в страната президентът заяви, че за хармоничното развитие на регионите е необходима финансова децентрализация.

Според Радев един от начините това да се постигне е, ако част от данъците, например печалбата на бизнеса, който е на територията на дадена община, остава в бюджета на местната власт. „Когато хората от Габрово знаят, че средства от техния труд пряко отиват в местното ръководство, ще имат и по-голяма активност, гражданска активност да задават приоритетите за изразходването на тези средства“, даде пример Радев.
Президентът обърна внимание и на ролята на държавата в помощ на общините за детското здравеопазване, подкрепа за млади семейства, образованието, необходимостта от комплексни политики, така че младите имат сигурност и перспектива да се развиват в родните си места.

В ЕС никога няма да постигнем икономическо и социално сближаване между Източна и Западна, между Северна и Южна Европа, ако няма сближаване в научна и образователна инфраструктура, в научни и изследователски програми, заяви президентът в отговор на друг въпрос на студент.
Румен Радев добави, че са необходими повече европейски средства, които страната ни да насочи за изграждане на научно-изследователски центрове, лаборатории, като финансова и научна помощ за университети.
„Какво правим в момента? Науката и технологиите ще се развиват на запад, а пък ние тук ще ползваме еврофондове да строим пътища, градинки“, допълни още Радев.

На въпрос относно необходимостта от конституционни промени президентът заяви, че след 30 години преход трябва да изясним дали основният Закон не допуска възможност за противоречив прочит и така да не може да достигне заложеният в нея политически проект за правова демократична и социална държава.
След дискусията, провела са в сградата на Библиотеката на ТУ – Габрово, президентът се запозна с учебния процес и посети лаборатории на висшето училище, след което Румен Радев разговаря с новото и старото академично ръководство на Университета.
Домакин на срещата беше доц. Илия Железаров, ректор на ТУ – Габрово, а официални гости на дискусията бяха областният управител на Габрово Невена Петкова и кметът на Габрово Таня Христова. Събитието бе уважено и от директора на ОДМВР – Габрово старши комисар Борислав Муеров, началника на РУО – Габрово Георги Маринов, както и много представители на местния бизнес.

Преди началото на дискусията президентът коментира темата със СРС-тата, които прокуратурата разпространи вчера, 28 януари, по негов адрес. Всички снимки, уловени от обектива на „Габрово Нюз“, от визитата на държавния глава в ТУ – Габрово можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 3 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 9 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 9 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








