Жители на отдалечения от центъра на Габрово квартал „Войново“ възнегодуваха срещу винетките, които за поредна година ще трябва да си купят, за да се придвижват до центъра на града или до други квартали, използвайки за по-напряко околовръстния път или строящия се в момента Обход.

Търпението на местните вече е изчерпано и хората от квартала имат проблем, сходен с този на софийските Панчарево, Нови Искър и Банкя, протестирали наскоро с искане винетните такси за тях при предвижване до София да отпаднат.

Хората, също като столичани, настояват да имат възможността да пътуват в рамките на населеното си място без винетка, тъй като са граждани на Габрово, плащат си данъците в Община Габрово и гласуват при избора на кмет и общински съветници в града.

Най-засегнати от проблема са живеещите в намиращите се в покрайнините на града квартали „Войново“, „Велчевци“, „Славовци“, „Гачевци“, „Дядо Дянко“, „Лисец“ и др., които не могат да ползват без винетка Обхода или околовръстното, за да пътуват много по-напряко от един квартал до друг, а трябва да минават през центъра, което оскъпява пътуването им.

„Софийските квартали няма да плащат винетка. Ами габровските?“ Това попита Светлозар Стефанов от Габрово, изпратил свой сигнал до представители на държавни и общински институции, и медии, във връзка с последните събития, свързани с несправедливото изискване да се заплащат винетки от хора, живеещи в крайните квартали на столицата и големите градове.

„Както за хората от „Нови Искър“ и „Бистрица“, така и за нас, като жители на кварталите „Войново“, „Велчевци“, „Славовци“, „Гачевци“, „Дядо Дянко“, Лисец“ и други в Габрово, това е абсурдно. От публикациите в медиите стана ясно, че дори самият министър-председател Бойко Борисов смята за абсурдно да се глобяват хората за това, че пътуват в рамките на населеното си място без винетка“, коментира Светлозар Стефанов.

Оказва се, че габровци са алармирали компетентните органи и власти още в средата на миналата година за казуса. В писмото си до общински, държавни институции и медии Стефанов е приложил и кореспонденцията си по този проблем.

Според отговорите на държавните институции на неговото писмо, което прилага до медиите, в този абсурд няма никакъв проблем или е извън техните правомощия да го решат.

„Питам се дали хората трябва да излязат на улицата, да блокират пътища и да режат камери, за да се промени нормативната уредба. Призовавам Община Габрово, по примера на столичния кмет Йорданка Фандъкова, да поеме отговорност и да защити жителите си, а АПИ да прекрати практиката да глобява шофьорите, които ползват околовръстните пътища на Габрово и подходите към тях, спазвайки указанията на министър-председателя на Република България“, пише в писмото си Светлозар Стефанов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

От 11 до 19 февруари ученици от петте паралелки XII клас на Национална Априловска гимназия проведоха уроци в Националния музей на образованието на тема „Просвета и култура през Възраждането“.

Съвместната работа на музея и гимназията е част от дейностите на Национален център „Музейно училище“ към НМО. Учениците имаха възможност да се докоснат до движими културни ценности, съхранявани в музея. В музейните възстановки се запознаха с методите на килийното и светско образование.

Освен богатството на фонда и постоянната експозиция в музейно-педагогическите урочни форми бяха включени изложбите „Учебниците на габровското училище – основа на новобългарското образование“ и „Българското училище – образование и възпитание чрез правила“, както и късометражния филм, посветен на Културата през периода на Възраждането.

Уроците в музея „изваждат“ учениците от обичайната среда, поставят ги в ново, културно-историческо пространство, което им създава интерес, мотивира ги да участват активно в образователния процес.

Дванадесетокласниците се запознават с артефакти и събития от българската история, които не са включени в задължителното учебно съдържание. Това провокира учениците да задават въпроси, да изказват мнения, да се оформя дискусия, да се изгражда критично историческо мислене.

Според музейните специалисти и педагозите активността на учениците, тяхното желание и вдъхновение показват необходимостта от уроци в нова образователна среда, каквито са местата с културно-историческа памет.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

„Отчита се двоен ръст в сектор „Животновъдство“ в област Габрово. За периода 2014 – 2018 г. броят на отглежданите кози тук почти се удвоява. През 2018 г. добивът на козе мляко нараства с 69% на годишна база, а този на овче и биволско мляко – съответно с 19% и 40%. С 22% повече са заявените за директна подкрепа за 2018 г. овце-майки и кози майки, спрямо 2014 г“.

Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на среща със земеделски производители, част от информационната кампания по Директни плащания за 2020г. в Габрово.

В областта добре се развиват още птицевъдството и пчеларството. В рамките на разглеждания период, броят на отглежданите птици и пчелни семейства се увеличава също почти двойно.

Отчита се чувствителен ръст и при производството на птичи яйца и пчелен мед, респективно с 48% и с 64%. Министър Кръстева информира, че близо 85% от обработваемата земя в областта е заета със зърнени и маслодайни култури, предимно царевица, пшеница и слънчоглед.

През 2019 г. площите с маслодайни култури са с 36% повече спрямо 2014 г., а тези със зърнени култури – с около 7%. Площите с трайни насаждения тук нарастват с близо 12% за периода 2014 – 2019 г., като се отглеждат основно лешници, сливи и орехи.

Зам.-министър Вергиния Кръстева подчерта, че за засилване на интереса към сектора допринася предоставяната директна подкрепа. „През 2018 г. заявените площи по СЕПП със сливи са над три пъти и половина повече в сравнение с 2014 г., а тези с лешници – с 69%“., уточни тя.

„Земеделските производители в област Габрово са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 136,4 млн. лв., което представлява близо 1% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период“, обобщи зам.-министър Кръстева.

Стопаните бяха запознати и с хода на преговорния процес на ниво ЕС за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Тя призова присъстващите над 150 земеделски стопани за активен диалог и поставяне на въпроси, касаещи новия програмен период.

„В Стратегическият план по новата ОСП ще влязат директните плащания, мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и секторните програми – пчеларство и винарство“, заяви Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ.

„2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. Ще се прилагат старите мерки с нов бюджет.“, посочи Христова. Тя уточни, че 30 % от бюджета на бъдещата Програма за развитие на селските райони ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение.

Пред земеделските производители, експерти на Министерството разясниха още и новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“. Те бяха запознати с мерките за биосигурност, както и с новата Пчеларска програма, която стратира на 24 февруари.

Предстоящите приеми по Програмата за развитие на селските райони и компенсаторните мерки също бяха представени пред стопаните.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/