Свържи се с нас

Новини

Новият шеф в ОФК „Янтра 2019“ разясни новата концепция

Published

on

В края на миналата година Управителният съвет на ОФК Янтра 2019 (Габрово) назначи Милен Николов за изпълнителен директор. Задачата пред 31-годишния специалист е да подобри организацията в клуба и изгради неговата стройна и устойчива структура. След малко повече от месец в ръководството на ОФК Янтра 2019 (Габрово) Николов говори пред електронното спортно издание sport-gabrovo.com. за ситуацията в лидера в Северозападната Трета лига и визията за развитието на клуба, който чества своя вековен юбилей миналата година.

– Г-н Николов, добре дошли в Габрово. Вече малко повече от месец сте на длъжността изпълнителен директор на ОФК Янтра 2019. Успяхте ли да се запознаете детайлно със ситуацията в клуба?
– Не е тайна, че и преди да дойда тук, имах поглед върху нещата в Трета лига. Наясно съм, че идвам във футболен град, където очакванията са големи. Янтра е клуб с история и традиции в българския футбол и е нормално както моите, така и очакванията на хората в града да са големи. Трябва обаче на всички да бъде ясно, че за да се случат нещата, които имаме като идеи, е нужно търпение, време и най-вече подкрепа. Знам, че това са тривиални неща, които хората не за пръв път чуват, но наистина е така. Няма как за кратко време да се променят толкова много и все сериозни неща.

– Какво ви накара да приемете тази позиция?
– През последните повече от три години имах възможността да работя в клуб от Първа професионална лига – Витоша (Бистрица), където смятам, че не само натрупах безценен опит, но и в чисто организационен аспект сътворихме много хубави неща, които имаха изключително положителен ефект върху първия отбор и школата. От една страна, натрупаният опит и знанията, а от друга, поканата и доверието, демонстрирано от кмета на град Габрово Таня Христова. Аз съм млад и амбициозен човек, който има желание да се развива, така че моите виждания съвпаднаха с тези на г-жа Христова. Надявам се, че заедно ще успеем да променим и подобрим ситуацията в ОФК Янтра. Ще си позволя да се повторя, но Габрово е град с традиции във футбола и има потенциал, който е жалко да не бъде използван.

– За да се развие този потенциал обаче, са нужни действия. Какви конкретно ще бъдат вашите първи стъпки?
– Първите стъпки бяха направени още в средата на декември, веднага след Управителния съвет, на който бях избран за изпълнителен директор. За да имаме успех, е нужно да има комуникация между всички нас – ръководители, треньори, футболисти и родители. Неслучайно направихме среща с всички родители, защото техните деца са кръвоносната система на този клуб, те са неговото бъдеще. Ние трябва да сме наясно какви са проблемите, с които се сблъскват и те, и техните деца, и да се опитаме да решим възможно най-много от тях. Проведохме разговори и с треньорите в школата, за да чуем тяхното мнение и видим от какво се нуждаят. Имах срещи с треньорите на първия отбор и футболистите. Основният приоритет, който заложихме пред всички, е закупуването на нова екипировка. За да вървим нагоре, за да се развиваме, за да имат самочувствие и деца, и треньори, и футболисти, че са част от сериозен и амбициозен клуб, е нужно да изградим клубна идентичност. Тя обаче ще дойде, когато от най-малкия до най-големия футболист са облечени по един и същ начин и всички знаят, че принадлежат към клуб с история, който се грижи за тях. След това ще се опитаме да осигурим допълнителен брой тренировъчни пособия и топки, да се фокусираме върху подобряването на тренировъчния процес, повишаването квалификацията на треньорите, обучения и пр. Всичко това може и ще се случи, но няма как да стане от днес за утре.

-Няма как да не сте чули за една от големите болки на футболните хора в града – Габрово губи много кадри, които си тръгват в търсене на по-добро място за развитие. Какви действия ще предприемете, за да ги задържите?
– Да, това е едно от първите неща, които ми направиха впечатление при разговорите с родителите. Този факт е още по-неприятен, като се има предвид, че Габрово е показал нееднократно през годините, че може да изкарва футболисти не само на национално, но и на международно ниво. Дори и в момента три местни момчета се подвизават на най-високо ниво у нас – Мартин Райнов и Станислав Иванов в Левски и Християн Василев, с когото сме работили три години във Витоша (Бистрица). Би било чудесно, ако тази тенденция – да има момчета от Габрово в Първа лига и националния отбор, не само се запази, но и се засили, обаче не с деца, избягали от Габрово, а развили се и излезли от школата на Янтра. Като оставим настрана всичко онова, което изброих – екипировка, обучения, нови тренировъчни пособия и топки, голямата ни цел е да изградим още едно тренировъчно игрище. На всички ни е ясно, че няма как с 4-5 тренировки седмично по един час, при това в повечето случаи на половин терен, нито да задържим децата, нито пък да ги превърнем в качествени футболисти. Тук искам да добавя, че наред с качествените футболисти, ние искаме да изградим и стойностни личности. В тази връзка ще подготвим и морален кодекс, правила за поведение на треньори, деца и родители. Последните много добре виждат каква е ситуацията в момента и тъй като желаят най-доброто за своите деца, търсят всякакви варианти. Напълно разбираеми са действията им от тяхна гледна точка. Ние ще се опитаме, помагайки на децата, да помогнем и на тях, защото пътуването до друг град означава загуба на време, финанси, нерви. Ние трябва да направим така, че те да бъдат щастливи тук, да дават парите си за Янтра и града. Предоставим ли им тази възможност, съм сигурен, че ще откликнат на драго сърце, тъй като на тях надали им е приятно, от една страна, да пътуват постоянно до Плевен, Велико Търново, Стара Загора или София, а от друга, да са далеч от децата си. Базата е важна, но без качествен тренировъчен процес, а аз бих го нарекъл дори и обучителен, няма как да има развитие. Затова сме заявили пред родителите желанието си да поканим и водещи специалисти от страната и чужбина, наши близки и познати, които се занимават с футбол, за да се запознаят с работата на децата и техните треньори и с процесите в клуба, като след това споделят своите впечатления и дадат своите препоръки. Периодично ще бъде викан и специалист, който ще има функцията на методист и директор на ДЮШ, а когато имаме и финансовите възможности, ще назначим човек на този толкова важен пост.

– Това ли ще бъде основното, върху което ще се фокусирате?
– Габрово, а и други големи областни центрове, които днес не се намират в най-цветущото си положение, винаги са разчитали основно на местни играчи. Ядрото на отбора трябва да бъде от юноши на клуба, които, заедно с няколко добри външни играчи, да повишат класата на отбора. Целта на Янтра трябва да бъде предоставяне на добри условия за тренировка и развитие на местни кадри, които да влизат в мъжкия футбол, а след това да търсят развитие в по-големи отбори и на по-голяма сцена. Няма как да очакваме да станем шампиони на България или пък да участваме в европейските клубни турнири. Трябва много точно и ясно да определим приоритетите си и да изградим програмата, по която да ги следваме и реализираме.

– И днес доста момчета от представителния отбор са продукт на школата. Като стана дума за мъжете, феновете в града са в приповдигнато настроение, тъй като тимът е първи с 4 точки преднина пред втория Севлиево. Можем ли да мечтаем за завръщане в професионалния футбол?
– Наясно съм, че след толкова дълги години далеч от професионалния футбол, Янтра и Габрово имат възможността да се завърнат там, където им е мястото. Конкретна цел пред футболистите не е поставяна нито лятото, нито сега. Всичко до момента е постигнато благодарение на техните чисто човешки и футболни качества. Ние можем само да адмирираме свършеното от тях и треньорския екип в лицето на наставника Николай Василев и помощника му Искрен Писаров. В момента Янтра не може да се сравнява като условия и бюджет с други водещи клубове в Трета лига. Момчетата трябва да играят преди всичко за себе си и за удоволствието, което изпитват. Убеден съм, че ако спечелим групата, всеки един от тях ще изпита невероятно чувство на гордост и удовлетворение от факта, че е част от състава, върнал Янтра в професионалния футбол след толкова дълго прекъсване. Без значение какво ще се случи в края на сезона обаче, най-важното е напролет клубът и всеки един, който е част от него, да загърби проблемите и личните си интереси в името на доброто бъдеще на Янтра.

– За финал какво бихте казали на привържениците на футбола в града, които доста изтърпяха в последните години?
– Бих ги призовал единствено за вяра и подкрепа. Хората са свикнали да слушат напразни обещания и да бъдат разочаровани, затова аз нищо няма да им обещавам, като ще ги помоля единствено за време и търпение, за да можем да ги изненадаме. Мисля, че постепенно в следващите месеци ще се случват неща, които да дават признаци за оптимизъм относно бъдещето на клуба. За да се случи това обаче, всички ние, ръководство, треньори, футболисти, деца, фенове, родители, имаме нужда от подкрепа и позитивно отношение. Вярвам, че с много „трудъ и постоянство“ можем да постигнем хубави неща.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица