Свържи се с нас

Новини

Новият шеф в ОФК „Янтра 2019“ разясни новата концепция

Published

on

В края на миналата година Управителният съвет на ОФК Янтра 2019 (Габрово) назначи Милен Николов за изпълнителен директор. Задачата пред 31-годишния специалист е да подобри организацията в клуба и изгради неговата стройна и устойчива структура. След малко повече от месец в ръководството на ОФК Янтра 2019 (Габрово) Николов говори пред електронното спортно издание sport-gabrovo.com. за ситуацията в лидера в Северозападната Трета лига и визията за развитието на клуба, който чества своя вековен юбилей миналата година.

– Г-н Николов, добре дошли в Габрово. Вече малко повече от месец сте на длъжността изпълнителен директор на ОФК Янтра 2019. Успяхте ли да се запознаете детайлно със ситуацията в клуба?
– Не е тайна, че и преди да дойда тук, имах поглед върху нещата в Трета лига. Наясно съм, че идвам във футболен град, където очакванията са големи. Янтра е клуб с история и традиции в българския футбол и е нормално както моите, така и очакванията на хората в града да са големи. Трябва обаче на всички да бъде ясно, че за да се случат нещата, които имаме като идеи, е нужно търпение, време и най-вече подкрепа. Знам, че това са тривиални неща, които хората не за пръв път чуват, но наистина е така. Няма как за кратко време да се променят толкова много и все сериозни неща.

– Какво ви накара да приемете тази позиция?
– През последните повече от три години имах възможността да работя в клуб от Първа професионална лига – Витоша (Бистрица), където смятам, че не само натрупах безценен опит, но и в чисто организационен аспект сътворихме много хубави неща, които имаха изключително положителен ефект върху първия отбор и школата. От една страна, натрупаният опит и знанията, а от друга, поканата и доверието, демонстрирано от кмета на град Габрово Таня Христова. Аз съм млад и амбициозен човек, който има желание да се развива, така че моите виждания съвпаднаха с тези на г-жа Христова. Надявам се, че заедно ще успеем да променим и подобрим ситуацията в ОФК Янтра. Ще си позволя да се повторя, но Габрово е град с традиции във футбола и има потенциал, който е жалко да не бъде използван.

– За да се развие този потенциал обаче, са нужни действия. Какви конкретно ще бъдат вашите първи стъпки?
– Първите стъпки бяха направени още в средата на декември, веднага след Управителния съвет, на който бях избран за изпълнителен директор. За да имаме успех, е нужно да има комуникация между всички нас – ръководители, треньори, футболисти и родители. Неслучайно направихме среща с всички родители, защото техните деца са кръвоносната система на този клуб, те са неговото бъдеще. Ние трябва да сме наясно какви са проблемите, с които се сблъскват и те, и техните деца, и да се опитаме да решим възможно най-много от тях. Проведохме разговори и с треньорите в школата, за да чуем тяхното мнение и видим от какво се нуждаят. Имах срещи с треньорите на първия отбор и футболистите. Основният приоритет, който заложихме пред всички, е закупуването на нова екипировка. За да вървим нагоре, за да се развиваме, за да имат самочувствие и деца, и треньори, и футболисти, че са част от сериозен и амбициозен клуб, е нужно да изградим клубна идентичност. Тя обаче ще дойде, когато от най-малкия до най-големия футболист са облечени по един и същ начин и всички знаят, че принадлежат към клуб с история, който се грижи за тях. След това ще се опитаме да осигурим допълнителен брой тренировъчни пособия и топки, да се фокусираме върху подобряването на тренировъчния процес, повишаването квалификацията на треньорите, обучения и пр. Всичко това може и ще се случи, но няма как да стане от днес за утре.

-Няма как да не сте чули за една от големите болки на футболните хора в града – Габрово губи много кадри, които си тръгват в търсене на по-добро място за развитие. Какви действия ще предприемете, за да ги задържите?
– Да, това е едно от първите неща, които ми направиха впечатление при разговорите с родителите. Този факт е още по-неприятен, като се има предвид, че Габрово е показал нееднократно през годините, че може да изкарва футболисти не само на национално, но и на международно ниво. Дори и в момента три местни момчета се подвизават на най-високо ниво у нас – Мартин Райнов и Станислав Иванов в Левски и Християн Василев, с когото сме работили три години във Витоша (Бистрица). Би било чудесно, ако тази тенденция – да има момчета от Габрово в Първа лига и националния отбор, не само се запази, но и се засили, обаче не с деца, избягали от Габрово, а развили се и излезли от школата на Янтра. Като оставим настрана всичко онова, което изброих – екипировка, обучения, нови тренировъчни пособия и топки, голямата ни цел е да изградим още едно тренировъчно игрище. На всички ни е ясно, че няма как с 4-5 тренировки седмично по един час, при това в повечето случаи на половин терен, нито да задържим децата, нито пък да ги превърнем в качествени футболисти. Тук искам да добавя, че наред с качествените футболисти, ние искаме да изградим и стойностни личности. В тази връзка ще подготвим и морален кодекс, правила за поведение на треньори, деца и родители. Последните много добре виждат каква е ситуацията в момента и тъй като желаят най-доброто за своите деца, търсят всякакви варианти. Напълно разбираеми са действията им от тяхна гледна точка. Ние ще се опитаме, помагайки на децата, да помогнем и на тях, защото пътуването до друг град означава загуба на време, финанси, нерви. Ние трябва да направим така, че те да бъдат щастливи тук, да дават парите си за Янтра и града. Предоставим ли им тази възможност, съм сигурен, че ще откликнат на драго сърце, тъй като на тях надали им е приятно, от една страна, да пътуват постоянно до Плевен, Велико Търново, Стара Загора или София, а от друга, да са далеч от децата си. Базата е важна, но без качествен тренировъчен процес, а аз бих го нарекъл дори и обучителен, няма как да има развитие. Затова сме заявили пред родителите желанието си да поканим и водещи специалисти от страната и чужбина, наши близки и познати, които се занимават с футбол, за да се запознаят с работата на децата и техните треньори и с процесите в клуба, като след това споделят своите впечатления и дадат своите препоръки. Периодично ще бъде викан и специалист, който ще има функцията на методист и директор на ДЮШ, а когато имаме и финансовите възможности, ще назначим човек на този толкова важен пост.

– Това ли ще бъде основното, върху което ще се фокусирате?
– Габрово, а и други големи областни центрове, които днес не се намират в най-цветущото си положение, винаги са разчитали основно на местни играчи. Ядрото на отбора трябва да бъде от юноши на клуба, които, заедно с няколко добри външни играчи, да повишат класата на отбора. Целта на Янтра трябва да бъде предоставяне на добри условия за тренировка и развитие на местни кадри, които да влизат в мъжкия футбол, а след това да търсят развитие в по-големи отбори и на по-голяма сцена. Няма как да очакваме да станем шампиони на България или пък да участваме в европейските клубни турнири. Трябва много точно и ясно да определим приоритетите си и да изградим програмата, по която да ги следваме и реализираме.

– И днес доста момчета от представителния отбор са продукт на школата. Като стана дума за мъжете, феновете в града са в приповдигнато настроение, тъй като тимът е първи с 4 точки преднина пред втория Севлиево. Можем ли да мечтаем за завръщане в професионалния футбол?
– Наясно съм, че след толкова дълги години далеч от професионалния футбол, Янтра и Габрово имат възможността да се завърнат там, където им е мястото. Конкретна цел пред футболистите не е поставяна нито лятото, нито сега. Всичко до момента е постигнато благодарение на техните чисто човешки и футболни качества. Ние можем само да адмирираме свършеното от тях и треньорския екип в лицето на наставника Николай Василев и помощника му Искрен Писаров. В момента Янтра не може да се сравнява като условия и бюджет с други водещи клубове в Трета лига. Момчетата трябва да играят преди всичко за себе си и за удоволствието, което изпитват. Убеден съм, че ако спечелим групата, всеки един от тях ще изпита невероятно чувство на гордост и удовлетворение от факта, че е част от състава, върнал Янтра в професионалния футбол след толкова дълго прекъсване. Без значение какво ще се случи в края на сезона обаче, най-важното е напролет клубът и всеки един, който е част от него, да загърби проблемите и личните си интереси в името на доброто бъдеще на Янтра.

– За финал какво бихте казали на привържениците на футбола в града, които доста изтърпяха в последните години?
– Бих ги призовал единствено за вяра и подкрепа. Хората са свикнали да слушат напразни обещания и да бъдат разочаровани, затова аз нищо няма да им обещавам, като ще ги помоля единствено за време и търпение, за да можем да ги изненадаме. Мисля, че постепенно в следващите месеци ще се случват неща, които да дават признаци за оптимизъм относно бъдещето на клуба. За да се случи това обаче, всички ние, ръководство, треньори, футболисти, деца, фенове, родители, имаме нужда от подкрепа и позитивно отношение. Вярвам, че с много „трудъ и постоянство“ можем да постигнем хубави неща.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица