Свържи се с нас

Култура

Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев

Published

on

Името на художника Миню Бонев е добре познато не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.

През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 Вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.

В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.

За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности. Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна. Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл венециански градски пейзажи.

Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.

За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата самостоятелна изложба на художника.

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност.

От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел – художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.

Габровският живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.

Съставил: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица