Култура
Творческите измерения от художествения свят на Миню Бонев
Името на художника Миню Бонев е добре познато не само за габровската публика и в най-важните художествени центрове в страната (София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч, Велико-Търново), а и извън България. За повече от 40 плодотворни, творчески години таланта му се е развил и в приложна графика, и в живопис, и в социално-благотворителни дейности. Във всички посоки художникът е стигнал до високо ниво и признание от хората.
През отдалечената вече 1977 година, с подкрепа от страна на Никола Николов – председател на СБХ – Габрово, Миню Бонев започва творческата си кариера като приложен график и художествен редактор в държавното стопанско предприятие „Реклама”, Габрово. През тази година той успешно се дипломира във Великотърновския университет по специалност Живопис в класа на проф. Янаки Манасиев.

За 17 години в които художникът е работил в сферата на приложната графика и графичния дизайн създава повече от 50 търговски и фирмени марки и лога в целия регион (Габрово, Ловеч и Велико-Търново). В това отношение смело можем да кажем, че Миню Бонев е един от най-важните и най-известните графични дизайнери в България. Освен реализирани персонални творчески проекти, Миню Бонев е взаимодействал и е координирал дейността на голям брой приложни графици в цялата страна. В интервюто, което дава пред „100 Вести” от 29 март 2017 година, художникът споменава своята първа среща и работа с инженер Стефан Караджов (създател на габровски часовник), и с световно известния български графичен дизайнер – Стефан Кънчев.
В разговора Миню Бонев отбелязва, че проектантския характер на дейността с която се е занимавал са развили в неговия характер прецизност, а в стила му лаконичност и обобщеност на образите. За да можем по-хубаво да разберем откъде се заражда неговия интерес към творческа и проектантска дейност трябва да кажем, че баща на Миню е известния габровски архитект Пенчо Бонев. Той е първия ръководител на Проектантска организация – Габрово, негов е проектът на сградата на Ректората на Технически университет – Габрово. А дядо му – Миню Бонев – строителен инженер. Той е ръководил изработката на кадастралния план на квартал Баждар през 1920-те години.
За хората Миню Бонев е добре познат като живописец. А за самия художник живописта е била като място на творческа свобода и страст, извън рамките на производствените, съгласувателни и нормативни дейности. Миню Бонев е намерил и е развил своя колорит предимно в морските, планинските и архитектурните пейзажи. Колкото художникът е бил лаконичен в своята работа като приложен график, до тази степен в обратната посока той е развил живото, пленерно усещане на колорита. Цветът играе много важна роля и образува особената светлина, идваща от живописните му платна. Също като лекотата и въздухът, които присъстват в творбите на Миню Бонев.

Художникът от Балкана е бил очарован от поетиката на морското крайбрежие, ето защо много често е участвал в пленерите по морето. Водата играе с образците на изисканата архитектура в картините, образувайки цветната симфония. Както е и в неговия цикъл венециански градски пейзажи.
Като художник, Миню Бонев винаги е търсил нови изразителни средства и подходи, експериментирал е с по-реалистична и с по-абстрактна стилистика, с по-ярки и с по-деликатни цветове, както и със самите формати на платната. Търсенето се превръщало за него в един интересен творчески процес.
За целия си творчески живот Миню Бонев участва в над 30 международни и местни пленера по живопис. Участва в международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, биеналето за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето” – Бургас, биенале на малките форми – Плевен. Носител е на наградата за живопис на Община Габрово за 2004. На 4 април 2014 година в ХГ „Христо Цокев” бе открита деветата самостоятелна изложба на художника.

Интересно е участието на Миню Бонев в няколко творчески обединения. Първото е арт-клуб Апостроф, който е бил учреден през 2006 година от едни от най-изявените габровски художници. Второто е „Синя зона”. То възниква като обединение на художници в неравностойно положение през 2000 г. и в него членуват художници от цялата страна. Сред целите на сдружението са: подпомагане социалната интеграция, образованието, духовното израстване и развитие на хора с трайно намалена работоспособност.
От 2001 г. насам сдружението е реализирало общо над 48 прояви (изложби и пленери) в Ловеч, Козлодуй, Свищов, София, Пловдив, Поморие, Бургас, Велико Търново и други градове в страната. Заедно със своя приятел – художник и сценограф Тихомир Витков от Ловеч – художникът е привличал творците с увреждания от цяла България и други европейски държави за да им помогне да се развиват повече като творци, да получат възможност за финансова подкрепа и е приел участие в оранизация на изложбите на тях в Ловеч, в Бургас и в други градове.
Габровският живописец и график Миню Бонев е бил много щедър и в своето творчество, и в своите обществени дейности. Той е развил дълбок усет за колорит и обобщеност на образите. Искуството му иска да улови и предаде нюансите на този многоцветен свят.
Съставил: Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право







