Култура
Иван Стоянов за спектакъла „Коледа“ с Йордан Камджалов

Бляскав коледен концерт, под диригентството на Йордан Камджалов, ще зарадва габровци и гостите на града в понеделник, 9 декември. Домът на културата „Емануил Манолов“ ще отвори врати, за да посрещне тържествения спектакъл Димитър Ненов „Коледа“ и да стопли сърцата на публиката с магията на класическата музика. Коледният концерт е с начален час 19.00 ч., а билети се предлагат в мрежата на www.eventim.bg, на касата на ТИЦ Габрово, както и на касата на Дома на културата от 17.00 часа в деня на концерта. В навечерието на събитието за магията, която ни предстои от сцената на Дома на културата от администрацията на кмета разговаряха с маестро Иван Стоянов, музикален директор и диригент на Габровския камерен оркестър.
Г-н Стоянов, мащабен коледен концерт под диригентството на Йордан Камджалов предстои в Габрово, какво преживяване да очаква публиката в Дома на културата?
– Този концерт наистина ще е едно голямо събитие за нашия град. Доколкото си спомням вече шест години в Габрово не е изнасян симфоничен концерт. А българска симфонична музика не е звучала по габровските сцени от почти 30 години. Причината е, че за да печелят, гостуващите симфонични оркестри от Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Пловдив гостуват при нас снискокачествени комерсиални програми, в които участват само певци от шоубизнеса. Възможността да се чуе едно мащабно хорово – оркестрово произведение като „Коледа“ от Димитър Ненов е рядък късмет. Още повече, че продукцията ще бъде представена само в Габрово, Благоевград и София.

Кой е Димитър Ненов?
– Димитър Ненов е голямо
явление в нашата култура от първата половина на ХХ век. Той е самобитен и
оригинален музикант, архитект, философ, историк, литератор. Всъщност
през последните 150 години Димитър Ненов е най-забележителният български
интелектуалец с енциклопедична култура. Личност от Ренесансов тип,
достигнал до редки духовни висоти, той оставя ярка диря и като педагог.
Син е на генерал, учи архитектура в Дрезден и успоредно с това и в
Дрезденската консерватория. Двамата с Панчо Владигеров са най-големите
български пианисти от първата половина на ХХ век. Но докато Панчо
Владигеров изпълнява на концерти предимно собствени композиции, Димитър
Ненов е виртуозен пианист с концертна кариера и репертоар, който обхваща
музика от Йохан Себастиан Бах до неговите съвременници. Изнася стотици
концерти в цяла България и много европейски страни. През 1941 или 1942
годинагостува с виртуозна клавирна програма и в Габрово, като след това
нощува в дома на известния габровски търговец и хоров певец Пенчо
Контохов. Тези сведения ги имам от Борис Контохов. Като се завръща в
България през 1927г.,две години работи като архитект. Негово дело е
балдахина на Храм паметника „Свети Александър Невски“ в София, няколко
железопътни гари в Южна България, туберкулозния диспансер в Хасково.
После до края на живота си е професор по пиано в Държавната музикална
академия в София. След създаването на Българското радио през 1935г.,
Димитър Ненов е неговия пръв музикален уредник.
След 9 септември 1944г. за Димитър Ненов настъпват сложни времена. Като син на генерал от Царската армия, той не е сред любимците на новата власт. На няколко пъти мисли за емиграция, но голямата му любов към България не му позволява да направи тази съдбоносна крачка. Здравословни проблеми и манията за самолечение довеждат до смъртта му на 50 годишна възраст през 1952 г. Няколко месеца преди това, по инициатива на негови почитатели, той получава най-голямото държавно отличие по това време „Димитровска награда“.
Димитър Ненов е най-загадъчният български композитор. Животът му преминава в самота. В творчеството си използва български мелодии, като ги съчетава неповторимо с модерни европейски изразни средства от това време. Активната му концертна и звукозаписна дейност, заетостта му като педагог отнемат много от времето му да композира. Съвременниците му го описват като вечно превъзбуден от идеи музикант, който свири или разказва на приятели и колеги за новите си творби. Но голяма част от тях не са записана на нотна хартия. Любопитен факт е, че ако не са били неговите студенти, които са го обожавали, много от клавирните му шедьоври щяха да бъдат завинаги загубени. Защото той с години е свирил собствените си произведения на концерти и ги е записвал само ако някой студент или друг пианист е проявявал желание да ги свири…

Защо не бива да пропускаме преживяването, което ще ни
поднесат GENESIS ORCHESTRA, хорът на Музикална лаборатория за Човека и
солистите – Гиргина Гиргинова и Иво Йорданов?
–
Симфоничната поема за хор, солисти и симфоничен оркестър „Коледа“, която
ще имаме редкия шанс да чуем е написана през периода 1938 – 1939 г.
Вероятно Димитър Ненов я създава за Коледен радиоконцерт. По това време
голяма част от музиката по радиото е звучала не на запис а директно се е
изпълнявала в ефир. Сложните години по време на Втората световна война
осуетяват нейната премиера. След 9 септември коледните празници се
трансформират в Новогодишни и това прекрасно произведение излиза от
актуалност. Премиерата е едва през 1987г. в родния град на Ненов –
Разград. Изпълнители са Разградския симфоничен оркестър с диригент
Георги Чимширов и Сменения хор „Маяковски“ от София с ръководител
Христо Арищиров. След това творбата има няколко изпълнения в София.
В „Коледа“ Димитър Ненов съчетава автентични коледни народни песни с изразни средства, характерни за Западноевропейската симфонична музика. Това смесване придава на произведението една тайнственост и загадъчност. От една страна Ненов се потапя в радостта на селския празник, характерната обредност и обичаите, а от друга – в началото и в края на произведението аз усещам една светла тъга в душата на самотния интелектуалец.
Препоръчвам на габровци да не пропускат този концерт. Защото вероятно до следващия с такива мащаби ще минат години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Кримипреди 7 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 4 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана








