Свържи се с нас

Новини

Д-р Тотко Найденов – „Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра.”

Published

on

доктор Тотко Найденов

В последните няколко седмици напрежението между лекари и пациенти наистина се повиши. Поредната лекарска грешка, поредните бити лекари, БЛС предлагат сурови наказания за посегателство над лекар, това сякаш няма край. В същото време, съвсем скоро, българските лекари ще почетат един специален ден, който все още не е официален –  Националният ден на спасението. На 15 август, преди почти 50 години, доктор Черкезов  спасява 47 души от горящ автобус, като умира от раните си на следващия ден. Има предложение  от доктор Тотко Найдево тази дата да бъде официално призната за Ден в памет на всички, загинали в спасяване на човешки живот. Пореден здравен министър не обръща никакво внимание на предложението му.

Ще се представите ли на читателите ?

 

Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник“Български лекар“, председател на Клуб „Родопско здраве“, автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Националният Ден на Спасението – ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?

 

На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата – изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва – изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: „Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!“

На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни – с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.

Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.

Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?

 

Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите „Книга за българските хирурзи“ и „Кратка  история на медицината“). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от „Пирогов“. Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.

Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?

 

Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо – за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.

Забелязваме ли работата на лекарите – достатъчно уважаван ли е техния труд в България?

 

Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи – сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис „Мокра фланелка“, нямаше да можем да се разминем от  камери.

Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им…

Това е стара моя идея – в НК има един подобен член 131, ал. 2 – за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  „медицински специалисти по време на работа“? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник „Български лекар“.

Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.

 

Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. „здравна реформа“,  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?

 

И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре – не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

 

Да спазват принципите на Клуб „Родопско здраве“, много са простички: „Любов, Движение, Радост!“

Автор на интервюто: Ивайло Тончев
media.framar.bg

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица