Свържи се с нас

Култура

Учител от НАГ спечели награда от национален конкурс

Published

on

Преподавателят по Български език и литература в Национална Априловска гимназия Велина Парахулева спечели втора награда от Третия национален литературен конкурс за учители „Васил Карагьозов“, провел се в Ямбол, под патронажа на кмета на общината и в партньорството с издателство „Клет“.

Учителят от Априловото школо получи грамота, пет броя от издадения сборник „Отронени листа“ и парична награда. Награждаването на победителите в настоящето трето издание на конкурса се проведе на 21 ноември в зала „Съвремие“ и в присъствието на ямболския градоначалник Валентин Ревански.

Наградата на г-жа Парахулева връчи рецензентът на журито писателят Николай Табаков. Конкурсът се проведе в две области: поезия и проза. Преподавателят по Български език и литература в Национална Априловска гимназия участва в категория проза, като от трите й изпратени разказа, единият бе предпочетен да бъде награден. Разказът се казва „Имената“, посветен на бащата на г-жа Парахулева.

снимка: Личен архив

„Моето семейство ме накара да се включа с участие в този литературен конкурс, защото знаят, че аз „тайно“ пиша. Това лято се осмелих да споделя с тях. Те подозираха, че правя нещо „тайно“ и накрая се разкрих пред най-близките си хора. Те ме амбицираха и казаха, че мога да бъда забелязана. Ако не бяха те, едва ли щях да участвам. Исках си моите тайнописи, не мислех че съм достойна. В крайна сметка останах много поласкана от признанието на журито. Голямата ми награда беше и това, че при самото й връчване председателят на журито Николай Табаков каза, че всичките ми текстове е харесал много и ме стимулира да продължавам да пиша“, сподели за успеха си Велина Парахулева.

Преподавателят по БЕЛ в Национална Априловска гимназия разкри, че ще вслуша в думите на писателя Николай Табаков и ще продължи да пише, като съвсем скоро е завършила текста си „Яворов в моя живот“, който пак стъпва малко върху автобиография, но я мистифицира.

Националният литературен конкурс за учители „Васил Карагьозов“ се провежда от 2009 година, с известни прекъсвания през годините. Надпреварата е само за учители – творци. Текстовете са само литературни, не са интерпретативни или научни, компетентно жури оценява художествената стойност на творбите. В конкурса участваха 41 учители – творци от цялата страна, като от тях 21 бяха номинирани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Салиери“ и разбирането на гения

Published

on

Габровският драматичен театър кани публиката на представлението „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. То ще се състои на 27 януари 2022 г. от 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Създадено е по пиесата „Амадеус“ от Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Постановката е една от последните на режисьора с габровската трупа и е от най-новите в репертоара на театъра.

Спектакълът е отличен с три награди от XII-я Открит театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през октомври 2021 г. Експертно жури от театроведи, режисьори и актьори присъди две награди за „най-добър спектакъл“ и за „най-добра мъжка роля“ на актьора Димо Димов. Алтернативното жури на журналистите също отличи Димо Димов с наградата „най-добра мъжка роля“.

Участват актьорите Димо Димов – в ролята на Салиери, Таня Йоргова и Петко Петков – различни персонажи от обкръжението на Салиери и със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Тя изпълнява музиката в спектакъла на живо на две пиана. Включени са откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, „Меса“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Й. С. Бах и Шопен. Художник и сценограф на представлението е Гергана Лазарова – Рънкъл, а фотограф е Росина Пенчева.

Обратно на зрителските очаквания основно действащо лице в постановката е фигурата на Антонио Салиери. Публиката става свидетел на неговата изповед, покаяние и спор с Твореца. Присъствието на Моцарт е частично разгледано и служи като фон на цялостния разказ на Салиери. Петринел Гочев не изследва общопознатото противоборство между величието на гения и завистта на посредствения музикант. Отива много по-далеч – в полето на моралното: собствената рефлексия на посредствения музикант Салиери, който единствен има способността да оцени величината на гениалността на Амадеус. Двамата герои стават невъзможни един без друг – съществуването на единия обуславя разбирането за другия.

През режисьорския си прочит Гочев показва трагизма в личността на Салиери – способен музикант, постигнал всичко с усилие и естествената му завист към лековатото изразходване на таланта на Моцарт. Амадеус сякаш заради гения си получава всичко наготово. Тази вътрешна борба поражда темите за завистта, отмъщението, злонамерената вреда, самозаблудата за въздадена справедливост и изкривяването на идеята за доброто. Всичко това преминава през преосмисляне на човешката природа, моралните принципи и етични норми, идеята за Бог като гарант на личното човешко осъществяване.

Това „разкъсване“ и превъплъщение в образа на Салиери е една от най-силните роли на актьора от габровската трупа Димо Димов. Специално за представлението той разучава произведението „Фантазия“ от Моцарт, което изпълнява на живо в спектакъла. Актьорът работи с режисьора Петринел Гочев от 2013 г. досега. Участва в седем негови постановки: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г., „Салиери“, 2020 г., „Под игото – 1894-та“, 2020 г. и „Моби Дик“, 2021 г.

Спектакълът „Салиери“ има две участия в международни театрални фестивали – „Сцена на кръстопът“ на Драматичен театър – Пловдив през септември 2021 г. и „Хомо луденс“ в Николаев, Украйна през октомври 2021 г. Габровската постановка е представена също и на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ през декември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

С изложбата „Мъжки времена“ „Етър“ гостува в ИМ „Искра“

Published

on

Задавате ли си въпроса защо има „учен“, но няма „учена“? В българските народни приказки юнаци колкото искаш, но „юнакини“ да сте срещали? Общините ни имат кмет, а употребяваното днес кметица е просто наложена в езика на обикновените хора дума. Същото е и за „колега“.

През социализма, когато жената другарка става гарантирано равна с мъжа, се употребява „колежка“, но през 90-те години на ХХ век доста хора „изхвърлят“ колежката от речника си и започват да наричат „колега“ представителките на нежния пол в даден колектив. Така се появява изразът „Моята колега…“.

Уредникът в музей „Етър“ Румяна Денчева припомня, че някъде до средата на ХХ век светът е доста строго разделен на две – мъжки и женски.

Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове нямат женски род. Абе, мъжки времена! Да, времената са мъжки и като такива влизат в изложба. С изложбата „Мъжки времена“ музей „Етър“ гостува в Исторически музей „Искра“ – Казанлък.

Разположена в Музея на розата, тя запознава посетителите със света на мъжете през периода от началото до средата на ХХ в. Посетителите могат да се фотографират с ретро мустаци и бомбе и за миг да се почувстват като прадядовците си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица