Свържи се с нас

Новини

25 ноември – Международен ден за борба с насилието над жени

Насилието започва с викове, но не трябва да завършва с тишина!

Published

on

За домашното насилие не трябва да се мълчи! Търсенето на помощ от институциите не трябва да се отлага, за да бъдат избегнати фаталните последствия от недопустимо и нечовешко отношение! Научете правата си, за да можете да се защитите! Законът за защита от домашно насилие урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.

Отговорността по този закон не изключва гражданската, административно-наказателната и наказателната отговорност на извършителя. Според българското законодателство, „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Законът определя като психическо и емоционално насилие върху дете и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Насилието започва с викове, но не трябва да завършва с тишина!

Защита по Закона за домашното насилие може да търси всяко лице, пострадало от насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Във всеки един от случаите, представляващи домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита!

Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянен или по настоящ адрес на пострадалото лице.

Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Според Закона, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

С последните изменения в Наказателния кодекс от 2019 година, чрез включване на допълнителни текстове, всички форми на домашно насилие се криминализират.

Горещи телефонни линии, на които можете да потърсите подкрепа:
Телефон 0800 1 86 76 – можете да потърсите помощ всеки ден, по всяко време на денонощието и без допълнително заплащане
0800 1 19 77 – можете да потърсите помощ всеки ден от 09:00 до 21:00 часа

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица