Свържи се с нас

Новини

Спортът – лице на един град

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

ФК”Янтра” загуби гостуването си на „Академик” в Свищов с 6:0. След края на сблъсъка се срещнахме в непринудена ситуация с изпълнителния директор и треньор на „подготвителната група” Веселин Антонов и треньора на  юношите старша възраст Николай Василев, и двамата от „Янтра”. Потърсихме тяхното мнение относно  мъжкия футболен отбор  на Габрово и съпътстващите ги трудности.

Защо трябва да има представителен мъжки отбор на Габрово?

Веселин Антонов : Футболът като цяло представлява една  пирамида, в  която мъжкият отбор се явява връх и ако няма мъжки отбор няма къде да се реализират  тези деца, за които полагаме толкова грижи, нерви, време и най-вече средства. Ако няма представителен мъжки отбор, няма къде децата и юношите  да покажат какво са научили. Мъжки футбол трябва да има, защото малките деца, които  сега навлизат във футбола трябва да имат от кого да  видят и да се запалят по този спорт. По този начин децата виждат реализацията в мъжкия отбор.  Най-труден е моментът  на преминаване  от юноши старша възраст към мъже за всеки един футболист  и ако ние не помогнем тези футболисти да се реализират, Габрово ще изчезне от футболната карта на България . Без мъжки футбол тази игра си губи  своя смисъл.

Може ли спортът да бъде образа на един град?

Николай Василев : Спортът може да бъде една добра реклама  за един град, както може да бъде и лице на една държава. Футболът е най-популярният спорт и съвсем нормално е той да дава лице на един град. Това лице може да бъде хубаво, може да бъде и не толкова привлекателно. Ние работещите в клуба можем да гарантираме, че ще работим здраво и за това да се случват нещата. От друга страна има и още един фактор, който е чисто финансов и в крайна сметка без средства, които да се отделят за спорта като цяло, нищо положително не би се случило. Аз съжалявам, че управниците за  толкова години много трудно осъзнават това нещо, че именно спортът може да бъде добра реклама за Габрово.

Прилича ли на Габрово да играе футболни срещи срещу отбори като на Димово, Белоградчик, Левски, Белене и др.?

Николай Василев : На един отбор му прилича да играе там, където се намира и на един град му прилича да е там, където му е мястото. Това е отражение на всичко случващо се около нас.

Трябва ли Общината да ви издържа?

Николай Василев : Ние не искаме Община Габрово да ни издържа. Те не са, но положението в държавата и състоянието на града ни кара да искаме помощ от тях, защото тези момчета играят футбол за Габрово и за себе си. Президентът  на „Янтра” е разговарял и  с кмета, че тези момчета искат някъде да работят. 90 години го има футбола в Габрово, нашият спонсор не може да ни помогне и ние се обръща към Общината. Като закрием мъжкия отбор, скоро ще изчезне и всичко, като пример мога да дам колоезденето в Габрово.

От школата ви са тръгнали доста млади футболисти?

Веселин Антонов: От нашата школа са тръгнали млади футболисти като Мирослав Иванов (Пръвчо), Искрен Писаров (Хеслера) и са стигнали далеч по-нагоре във футбола. След 2-3 години може да се появи новият „Пръвчо”, но нека не сме гробокопачи и да спрем това нещо. Ние залагаме на собствени кадри. Те сами си носят кръста от слабите резултати, които ги постигат и си залагат имената под постигнатото.  Когато в Габрово нямаше мъжки отбор Мирослав Иванов премина да играе в Шумен, откъдето го купиха в Левски (София) и стана „Шуменския Деко”, но ако това момче тогава играеше в Габрово, щеше да е продаден от Габрово и отборът можеше да поддържа футбола, заедно със съпътстващите го разходи от неговата продажба.

Аз ако съм един предубеден човек ще кажа: „То няма никой на стадиона, нищо не се случва, и защо е всичката тази шумотевица”?

Веселин Антонов : На стадиона няма никой, защото няма резултати, няма силен мъжки отбор.  Защото, ако нямаме мъжки отбор няма да имаме и школа, което означава, че приключваме с този вид спорт, приключваме с едно нещо, което кара младите хора да спортуват, да идват на стадиона и да не стоят пред компютрите, да взимат наркотици и т.н. Защото нещата са свързани, не можем да кажем с лека ръка, че не ни трябва мъжки отбор, а пък да искаме младите хора да се занимават с някакъв вид спорт и да искат да останат в Габрово. Ако имаме силен мъжки отбор ще имаме и силна школа, и тогава ще почнем да взимаме ние деца от други места да идват тук, а не да ни ги крадат както става сега. Всяка година по 10 наши деца отиват в Етрополе, Берое, Севлиево.

Може ли Община Габрово да подпомогне по някакъв друг начин клуба?

Николай Василев : Общината може да потърси работа на някои наши футболисти, защото спонсорите трудно могат да им намерят някъде такава. Има достатъчно общински предприятия. Целта е така да бъдат устроени, че да могат да играят футбол и да работят, защото в частния сектор никой не би бил склонен на подобни компромиси.  Липсата на политика към спорта е липсата на политика към младите хора в Габрово.Какво излиза сега, че ако ние в тази трудна ситуация се оправим,  ще е добре, ако ли не – няма значение. Вместо Общината да постави изисквания, трябва президентът да ги кара да правят нещо. Така ли трябва да е? Покрай един силен футбол могат да се случат много други хубави неща и за града ни.

Трябва ли отборът да стане общински, за да има силен отбор в Габрово и спонсори да му помагат?

Николай Василев : Да, спонсори трябва да помагат на отбора и когато той достигне нужното ниво, тогава вече да премине в частни ръце, за да може като дойде човек , който иска изцяло да го издържа, да го направи както трябва. Общината трябва да си остави някаква квота в управлението на клуба.

Какво е отношението на габровци към футболния клуб?

Веселин Антонов : В Габрово всеки разбира от политика и футбол, но никой не прави нищо като изключа президента, който бърка в джоба си. Всички останали дават акъли без да има покритие и все ние сме грешниците. Време е може би и ние да отрезнеем. Всички сме на ясно, че с пари футбол може да стане, може и да не стане, но без пари не става. Габровци явно обичат футбола, защото чрез Общинския си съвет гласуваха и отделиха средства да направят едно игрище. Това показва, че трябва да се създадат условия хората да могат да се реализират, работят и тренират футбол .

Кой ще носи отговорност, ако Габрово остане без представителен мъжки отбор?

Николай Василев :  Отговорност ще носи цяло Габрово, защото при положение, че почти никой не идва на стадиона и хората не показват съпричастност и подкрепа към  габровските момчета.

Ще запазите ли мъжкия футбол  в  Габрово?

Веселин Антонов: Ние искаме да запазим футбола като футбол и когато дойдат по-добри времена, и града може да си позволи издръжката на професионален отбор, тогава нещата ще се развият, а сега се налага да запазим нещата, за да не стигнем до нивото на колоезденето. Габрово има представител на олимпиада от колоезденето в лицето Даниел Петров, както и Светослав Чанлиев, който се  състезава за Коня Торку Шекер Спор, Турция, а в града ни няма колоездене. Ние искаме Общината  да намери работа  на 10-на наши футболисти, с такова работно време от 8 до 14.00 часа, за да могат момчетата да тренират. По такъв начин те ще си помогнат във финансово отношение, тъй като на този етап не сме професионален отбор и заплащането към футболистите е доста сериозен проблем. Молим Общината за един съвместен продукт, с който да популяризираме футбола, защото Общината е тази, която защитава интересите на Габрово.

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица