Новини
Спортът – лице на един град

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved
ФК”Янтра” загуби гостуването си на „Академик” в Свищов с 6:0. След края на сблъсъка се срещнахме в непринудена ситуация с изпълнителния директор и треньор на „подготвителната група” Веселин Антонов и треньора на юношите старша възраст Николай Василев, и двамата от „Янтра”. Потърсихме тяхното мнение относно мъжкия футболен отбор на Габрово и съпътстващите ги трудности.
Защо трябва да има представителен мъжки отбор на Габрово?
Веселин Антонов : Футболът като цяло представлява една пирамида, в която мъжкият отбор се явява връх и ако няма мъжки отбор няма къде да се реализират тези деца, за които полагаме толкова грижи, нерви, време и най-вече средства. Ако няма представителен мъжки отбор, няма къде децата и юношите да покажат какво са научили. Мъжки футбол трябва да има, защото малките деца, които сега навлизат във футбола трябва да имат от кого да видят и да се запалят по този спорт. По този начин децата виждат реализацията в мъжкия отбор. Най-труден е моментът на преминаване от юноши старша възраст към мъже за всеки един футболист и ако ние не помогнем тези футболисти да се реализират, Габрово ще изчезне от футболната карта на България . Без мъжки футбол тази игра си губи своя смисъл.
Може ли спортът да бъде образа на един град?
Николай Василев : Спортът може да бъде една добра реклама за един град, както може да бъде и лице на една държава. Футболът е най-популярният спорт и съвсем нормално е той да дава лице на един град. Това лице може да бъде хубаво, може да бъде и не толкова привлекателно. Ние работещите в клуба можем да гарантираме, че ще работим здраво и за това да се случват нещата. От друга страна има и още един фактор, който е чисто финансов и в крайна сметка без средства, които да се отделят за спорта като цяло, нищо положително не би се случило. Аз съжалявам, че управниците за толкова години много трудно осъзнават това нещо, че именно спортът може да бъде добра реклама за Габрово.
Прилича ли на Габрово да играе футболни срещи срещу отбори като на Димово, Белоградчик, Левски, Белене и др.?
Николай Василев : На един отбор му прилича да играе там, където се намира и на един град му прилича да е там, където му е мястото. Това е отражение на всичко случващо се около нас.
Трябва ли Общината да ви издържа?
Николай Василев : Ние не искаме Община Габрово да ни издържа. Те не са, но положението в държавата и състоянието на града ни кара да искаме помощ от тях, защото тези момчета играят футбол за Габрово и за себе си. Президентът на „Янтра” е разговарял и с кмета, че тези момчета искат някъде да работят. 90 години го има футбола в Габрово, нашият спонсор не може да ни помогне и ние се обръща към Общината. Като закрием мъжкия отбор, скоро ще изчезне и всичко, като пример мога да дам колоезденето в Габрово.
От школата ви са тръгнали доста млади футболисти?
Веселин Антонов: От нашата школа са тръгнали млади футболисти като Мирослав Иванов (Пръвчо), Искрен Писаров (Хеслера) и са стигнали далеч по-нагоре във футбола. След 2-3 години може да се появи новият „Пръвчо”, но нека не сме гробокопачи и да спрем това нещо. Ние залагаме на собствени кадри. Те сами си носят кръста от слабите резултати, които ги постигат и си залагат имената под постигнатото. Когато в Габрово нямаше мъжки отбор Мирослав Иванов премина да играе в Шумен, откъдето го купиха в Левски (София) и стана „Шуменския Деко”, но ако това момче тогава играеше в Габрово, щеше да е продаден от Габрово и отборът можеше да поддържа футбола, заедно със съпътстващите го разходи от неговата продажба.
Аз ако съм един предубеден човек ще кажа: „То няма никой на стадиона, нищо не се случва, и защо е всичката тази шумотевица”?
Веселин Антонов : На стадиона няма никой, защото няма резултати, няма силен мъжки отбор. Защото, ако нямаме мъжки отбор няма да имаме и школа, което означава, че приключваме с този вид спорт, приключваме с едно нещо, което кара младите хора да спортуват, да идват на стадиона и да не стоят пред компютрите, да взимат наркотици и т.н. Защото нещата са свързани, не можем да кажем с лека ръка, че не ни трябва мъжки отбор, а пък да искаме младите хора да се занимават с някакъв вид спорт и да искат да останат в Габрово. Ако имаме силен мъжки отбор ще имаме и силна школа, и тогава ще почнем да взимаме ние деца от други места да идват тук, а не да ни ги крадат както става сега. Всяка година по 10 наши деца отиват в Етрополе, Берое, Севлиево.
Може ли Община Габрово да подпомогне по някакъв друг начин клуба?
Николай Василев : Общината може да потърси работа на някои наши футболисти, защото спонсорите трудно могат да им намерят някъде такава. Има достатъчно общински предприятия. Целта е така да бъдат устроени, че да могат да играят футбол и да работят, защото в частния сектор никой не би бил склонен на подобни компромиси. Липсата на политика към спорта е липсата на политика към младите хора в Габрово.Какво излиза сега, че ако ние в тази трудна ситуация се оправим, ще е добре, ако ли не – няма значение. Вместо Общината да постави изисквания, трябва президентът да ги кара да правят нещо. Така ли трябва да е? Покрай един силен футбол могат да се случат много други хубави неща и за града ни.
Трябва ли отборът да стане общински, за да има силен отбор в Габрово и спонсори да му помагат?
Николай Василев : Да, спонсори трябва да помагат на отбора и когато той достигне нужното ниво, тогава вече да премине в частни ръце, за да може като дойде човек , който иска изцяло да го издържа, да го направи както трябва. Общината трябва да си остави някаква квота в управлението на клуба.
Какво е отношението на габровци към футболния клуб?
Веселин Антонов : В Габрово всеки разбира от политика и футбол, но никой не прави нищо като изключа президента, който бърка в джоба си. Всички останали дават акъли без да има покритие и все ние сме грешниците. Време е може би и ние да отрезнеем. Всички сме на ясно, че с пари футбол може да стане, може и да не стане, но без пари не става. Габровци явно обичат футбола, защото чрез Общинския си съвет гласуваха и отделиха средства да направят едно игрище. Това показва, че трябва да се създадат условия хората да могат да се реализират, работят и тренират футбол .
Кой ще носи отговорност, ако Габрово остане без представителен мъжки отбор?
Николай Василев : Отговорност ще носи цяло Габрово, защото при положение, че почти никой не идва на стадиона и хората не показват съпричастност и подкрепа към габровските момчета.
Ще запазите ли мъжкия футбол в Габрово?
Веселин Антонов: Ние искаме да запазим футбола като футбол и когато дойдат по-добри времена, и града може да си позволи издръжката на професионален отбор, тогава нещата ще се развият, а сега се налага да запазим нещата, за да не стигнем до нивото на колоезденето. Габрово има представител на олимпиада от колоезденето в лицето Даниел Петров, както и Светослав Чанлиев, който се състезава за Коня Торку Шекер Спор, Турция, а в града ни няма колоездене. Ние искаме Общината да намери работа на 10-на наши футболисти, с такова работно време от 8 до 14.00 часа, за да могат момчетата да тренират. По такъв начин те ще си помогнат във финансово отношение, тъй като на този етап не сме професионален отбор и заплащането към футболистите е доста сериозен проблем. Молим Общината за един съвместен продукт, с който да популяризираме футбола, защото Общината е тази, която защитава интересите на Габрово.
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 4 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 4 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година






