Новини
Спортът – лице на един град

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved
ФК”Янтра” загуби гостуването си на „Академик” в Свищов с 6:0. След края на сблъсъка се срещнахме в непринудена ситуация с изпълнителния директор и треньор на „подготвителната група” Веселин Антонов и треньора на юношите старша възраст Николай Василев, и двамата от „Янтра”. Потърсихме тяхното мнение относно мъжкия футболен отбор на Габрово и съпътстващите ги трудности.
Защо трябва да има представителен мъжки отбор на Габрово?
Веселин Антонов : Футболът като цяло представлява една пирамида, в която мъжкият отбор се явява връх и ако няма мъжки отбор няма къде да се реализират тези деца, за които полагаме толкова грижи, нерви, време и най-вече средства. Ако няма представителен мъжки отбор, няма къде децата и юношите да покажат какво са научили. Мъжки футбол трябва да има, защото малките деца, които сега навлизат във футбола трябва да имат от кого да видят и да се запалят по този спорт. По този начин децата виждат реализацията в мъжкия отбор. Най-труден е моментът на преминаване от юноши старша възраст към мъже за всеки един футболист и ако ние не помогнем тези футболисти да се реализират, Габрово ще изчезне от футболната карта на България . Без мъжки футбол тази игра си губи своя смисъл.
Може ли спортът да бъде образа на един град?
Николай Василев : Спортът може да бъде една добра реклама за един град, както може да бъде и лице на една държава. Футболът е най-популярният спорт и съвсем нормално е той да дава лице на един град. Това лице може да бъде хубаво, може да бъде и не толкова привлекателно. Ние работещите в клуба можем да гарантираме, че ще работим здраво и за това да се случват нещата. От друга страна има и още един фактор, който е чисто финансов и в крайна сметка без средства, които да се отделят за спорта като цяло, нищо положително не би се случило. Аз съжалявам, че управниците за толкова години много трудно осъзнават това нещо, че именно спортът може да бъде добра реклама за Габрово.
Прилича ли на Габрово да играе футболни срещи срещу отбори като на Димово, Белоградчик, Левски, Белене и др.?
Николай Василев : На един отбор му прилича да играе там, където се намира и на един град му прилича да е там, където му е мястото. Това е отражение на всичко случващо се около нас.
Трябва ли Общината да ви издържа?
Николай Василев : Ние не искаме Община Габрово да ни издържа. Те не са, но положението в държавата и състоянието на града ни кара да искаме помощ от тях, защото тези момчета играят футбол за Габрово и за себе си. Президентът на „Янтра” е разговарял и с кмета, че тези момчета искат някъде да работят. 90 години го има футбола в Габрово, нашият спонсор не може да ни помогне и ние се обръща към Общината. Като закрием мъжкия отбор, скоро ще изчезне и всичко, като пример мога да дам колоезденето в Габрово.
От школата ви са тръгнали доста млади футболисти?
Веселин Антонов: От нашата школа са тръгнали млади футболисти като Мирослав Иванов (Пръвчо), Искрен Писаров (Хеслера) и са стигнали далеч по-нагоре във футбола. След 2-3 години може да се появи новият „Пръвчо”, но нека не сме гробокопачи и да спрем това нещо. Ние залагаме на собствени кадри. Те сами си носят кръста от слабите резултати, които ги постигат и си залагат имената под постигнатото. Когато в Габрово нямаше мъжки отбор Мирослав Иванов премина да играе в Шумен, откъдето го купиха в Левски (София) и стана „Шуменския Деко”, но ако това момче тогава играеше в Габрово, щеше да е продаден от Габрово и отборът можеше да поддържа футбола, заедно със съпътстващите го разходи от неговата продажба.
Аз ако съм един предубеден човек ще кажа: „То няма никой на стадиона, нищо не се случва, и защо е всичката тази шумотевица”?
Веселин Антонов : На стадиона няма никой, защото няма резултати, няма силен мъжки отбор. Защото, ако нямаме мъжки отбор няма да имаме и школа, което означава, че приключваме с този вид спорт, приключваме с едно нещо, което кара младите хора да спортуват, да идват на стадиона и да не стоят пред компютрите, да взимат наркотици и т.н. Защото нещата са свързани, не можем да кажем с лека ръка, че не ни трябва мъжки отбор, а пък да искаме младите хора да се занимават с някакъв вид спорт и да искат да останат в Габрово. Ако имаме силен мъжки отбор ще имаме и силна школа, и тогава ще почнем да взимаме ние деца от други места да идват тук, а не да ни ги крадат както става сега. Всяка година по 10 наши деца отиват в Етрополе, Берое, Севлиево.
Може ли Община Габрово да подпомогне по някакъв друг начин клуба?
Николай Василев : Общината може да потърси работа на някои наши футболисти, защото спонсорите трудно могат да им намерят някъде такава. Има достатъчно общински предприятия. Целта е така да бъдат устроени, че да могат да играят футбол и да работят, защото в частния сектор никой не би бил склонен на подобни компромиси. Липсата на политика към спорта е липсата на политика към младите хора в Габрово.Какво излиза сега, че ако ние в тази трудна ситуация се оправим, ще е добре, ако ли не – няма значение. Вместо Общината да постави изисквания, трябва президентът да ги кара да правят нещо. Така ли трябва да е? Покрай един силен футбол могат да се случат много други хубави неща и за града ни.
Трябва ли отборът да стане общински, за да има силен отбор в Габрово и спонсори да му помагат?
Николай Василев : Да, спонсори трябва да помагат на отбора и когато той достигне нужното ниво, тогава вече да премине в частни ръце, за да може като дойде човек , който иска изцяло да го издържа, да го направи както трябва. Общината трябва да си остави някаква квота в управлението на клуба.
Какво е отношението на габровци към футболния клуб?
Веселин Антонов : В Габрово всеки разбира от политика и футбол, но никой не прави нищо като изключа президента, който бърка в джоба си. Всички останали дават акъли без да има покритие и все ние сме грешниците. Време е може би и ние да отрезнеем. Всички сме на ясно, че с пари футбол може да стане, може и да не стане, но без пари не става. Габровци явно обичат футбола, защото чрез Общинския си съвет гласуваха и отделиха средства да направят едно игрище. Това показва, че трябва да се създадат условия хората да могат да се реализират, работят и тренират футбол .
Кой ще носи отговорност, ако Габрово остане без представителен мъжки отбор?
Николай Василев : Отговорност ще носи цяло Габрово, защото при положение, че почти никой не идва на стадиона и хората не показват съпричастност и подкрепа към габровските момчета.
Ще запазите ли мъжкия футбол в Габрово?
Веселин Антонов: Ние искаме да запазим футбола като футбол и когато дойдат по-добри времена, и града може да си позволи издръжката на професионален отбор, тогава нещата ще се развият, а сега се налага да запазим нещата, за да не стигнем до нивото на колоезденето. Габрово има представител на олимпиада от колоезденето в лицето Даниел Петров, както и Светослав Чанлиев, който се състезава за Коня Торку Шекер Спор, Турция, а в града ни няма колоездене. Ние искаме Общината да намери работа на 10-на наши футболисти, с такова работно време от 8 до 14.00 часа, за да могат момчетата да тренират. По такъв начин те ще си помогнат във финансово отношение, тъй като на този етап не сме професионален отбор и заплащането към футболистите е доста сериозен проблем. Молим Общината за един съвместен продукт, с който да популяризираме футбола, защото Общината е тази, която защитава интересите на Габрово.
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 22 часаБългарски фермерски пазар в Габрово









