Свържи се с нас

Новини

Спортът – лице на един град

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

ФК”Янтра” загуби гостуването си на „Академик” в Свищов с 6:0. След края на сблъсъка се срещнахме в непринудена ситуация с изпълнителния директор и треньор на „подготвителната група” Веселин Антонов и треньора на  юношите старша възраст Николай Василев, и двамата от „Янтра”. Потърсихме тяхното мнение относно  мъжкия футболен отбор  на Габрово и съпътстващите ги трудности.

Защо трябва да има представителен мъжки отбор на Габрово?

Веселин Антонов : Футболът като цяло представлява една  пирамида, в  която мъжкият отбор се явява връх и ако няма мъжки отбор няма къде да се реализират  тези деца, за които полагаме толкова грижи, нерви, време и най-вече средства. Ако няма представителен мъжки отбор, няма къде децата и юношите  да покажат какво са научили. Мъжки футбол трябва да има, защото малките деца, които  сега навлизат във футбола трябва да имат от кого да  видят и да се запалят по този спорт. По този начин децата виждат реализацията в мъжкия отбор.  Най-труден е моментът  на преминаване  от юноши старша възраст към мъже за всеки един футболист  и ако ние не помогнем тези футболисти да се реализират, Габрово ще изчезне от футболната карта на България . Без мъжки футбол тази игра си губи  своя смисъл.

Може ли спортът да бъде образа на един град?

Николай Василев : Спортът може да бъде една добра реклама  за един град, както може да бъде и лице на една държава. Футболът е най-популярният спорт и съвсем нормално е той да дава лице на един град. Това лице може да бъде хубаво, може да бъде и не толкова привлекателно. Ние работещите в клуба можем да гарантираме, че ще работим здраво и за това да се случват нещата. От друга страна има и още един фактор, който е чисто финансов и в крайна сметка без средства, които да се отделят за спорта като цяло, нищо положително не би се случило. Аз съжалявам, че управниците за  толкова години много трудно осъзнават това нещо, че именно спортът може да бъде добра реклама за Габрово.

Прилича ли на Габрово да играе футболни срещи срещу отбори като на Димово, Белоградчик, Левски, Белене и др.?

Николай Василев : На един отбор му прилича да играе там, където се намира и на един град му прилича да е там, където му е мястото. Това е отражение на всичко случващо се около нас.

Трябва ли Общината да ви издържа?

Николай Василев : Ние не искаме Община Габрово да ни издържа. Те не са, но положението в държавата и състоянието на града ни кара да искаме помощ от тях, защото тези момчета играят футбол за Габрово и за себе си. Президентът  на „Янтра” е разговарял и  с кмета, че тези момчета искат някъде да работят. 90 години го има футбола в Габрово, нашият спонсор не може да ни помогне и ние се обръща към Общината. Като закрием мъжкия отбор, скоро ще изчезне и всичко, като пример мога да дам колоезденето в Габрово.

От школата ви са тръгнали доста млади футболисти?

Веселин Антонов: От нашата школа са тръгнали млади футболисти като Мирослав Иванов (Пръвчо), Искрен Писаров (Хеслера) и са стигнали далеч по-нагоре във футбола. След 2-3 години може да се появи новият „Пръвчо”, но нека не сме гробокопачи и да спрем това нещо. Ние залагаме на собствени кадри. Те сами си носят кръста от слабите резултати, които ги постигат и си залагат имената под постигнатото.  Когато в Габрово нямаше мъжки отбор Мирослав Иванов премина да играе в Шумен, откъдето го купиха в Левски (София) и стана „Шуменския Деко”, но ако това момче тогава играеше в Габрово, щеше да е продаден от Габрово и отборът можеше да поддържа футбола, заедно със съпътстващите го разходи от неговата продажба.

Аз ако съм един предубеден човек ще кажа: „То няма никой на стадиона, нищо не се случва, и защо е всичката тази шумотевица”?

Веселин Антонов : На стадиона няма никой, защото няма резултати, няма силен мъжки отбор.  Защото, ако нямаме мъжки отбор няма да имаме и школа, което означава, че приключваме с този вид спорт, приключваме с едно нещо, което кара младите хора да спортуват, да идват на стадиона и да не стоят пред компютрите, да взимат наркотици и т.н. Защото нещата са свързани, не можем да кажем с лека ръка, че не ни трябва мъжки отбор, а пък да искаме младите хора да се занимават с някакъв вид спорт и да искат да останат в Габрово. Ако имаме силен мъжки отбор ще имаме и силна школа, и тогава ще почнем да взимаме ние деца от други места да идват тук, а не да ни ги крадат както става сега. Всяка година по 10 наши деца отиват в Етрополе, Берое, Севлиево.

Може ли Община Габрово да подпомогне по някакъв друг начин клуба?

Николай Василев : Общината може да потърси работа на някои наши футболисти, защото спонсорите трудно могат да им намерят някъде такава. Има достатъчно общински предприятия. Целта е така да бъдат устроени, че да могат да играят футбол и да работят, защото в частния сектор никой не би бил склонен на подобни компромиси.  Липсата на политика към спорта е липсата на политика към младите хора в Габрово.Какво излиза сега, че ако ние в тази трудна ситуация се оправим,  ще е добре, ако ли не – няма значение. Вместо Общината да постави изисквания, трябва президентът да ги кара да правят нещо. Така ли трябва да е? Покрай един силен футбол могат да се случат много други хубави неща и за града ни.

Трябва ли отборът да стане общински, за да има силен отбор в Габрово и спонсори да му помагат?

Николай Василев : Да, спонсори трябва да помагат на отбора и когато той достигне нужното ниво, тогава вече да премине в частни ръце, за да може като дойде човек , който иска изцяло да го издържа, да го направи както трябва. Общината трябва да си остави някаква квота в управлението на клуба.

Какво е отношението на габровци към футболния клуб?

Веселин Антонов : В Габрово всеки разбира от политика и футбол, но никой не прави нищо като изключа президента, който бърка в джоба си. Всички останали дават акъли без да има покритие и все ние сме грешниците. Време е може би и ние да отрезнеем. Всички сме на ясно, че с пари футбол може да стане, може и да не стане, но без пари не става. Габровци явно обичат футбола, защото чрез Общинския си съвет гласуваха и отделиха средства да направят едно игрище. Това показва, че трябва да се създадат условия хората да могат да се реализират, работят и тренират футбол .

Кой ще носи отговорност, ако Габрово остане без представителен мъжки отбор?

Николай Василев :  Отговорност ще носи цяло Габрово, защото при положение, че почти никой не идва на стадиона и хората не показват съпричастност и подкрепа към  габровските момчета.

Ще запазите ли мъжкия футбол  в  Габрово?

Веселин Антонов: Ние искаме да запазим футбола като футбол и когато дойдат по-добри времена, и града може да си позволи издръжката на професионален отбор, тогава нещата ще се развият, а сега се налага да запазим нещата, за да не стигнем до нивото на колоезденето. Габрово има представител на олимпиада от колоезденето в лицето Даниел Петров, както и Светослав Чанлиев, който се  състезава за Коня Торку Шекер Спор, Турция, а в града ни няма колоездене. Ние искаме Общината  да намери работа  на 10-на наши футболисти, с такова работно време от 8 до 14.00 часа, за да могат момчетата да тренират. По такъв начин те ще си помогнат във финансово отношение, тъй като на този етап не сме професионален отбор и заплащането към футболистите е доста сериозен проблем. Молим Общината за един съвместен продукт, с който да популяризираме футбола, защото Общината е тази, която защитава интересите на Габрово.

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица