Свържи се с нас

Новини

Д-р Юлиан Йорданов: За тежка телесна повреда на лекар искаме до 15 години затвор

Published

on

заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов

Българският лекарски съюз (БЛС) предлага наказанието за тежка телесна повреда на лекар да бъде от 5 до 15 години лишаване от свобода.

„Предложението е в отговор на все по-честите случаи на агресия спрямо медицински лица“, коментира заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов. Предложението за изменение на Наказателния кодекс вече е било разгледано от Комисията по здравеопазване, а през септември предстои да бъде внесено в Народното събрание.

Как държавата ще защити българския лекар? Какви са цивилизованите начини да се оплачем от некомпетентни лекарски грижи? Ще има ли България добре действаща здравна система? С тези въпроси се обърнахме към  д-р Юлиан Йорданов.

Представете се за читателите .

Казвам се Юлиан Йорданов и съм заместник-председател на Български лекарски съюз. Хирург съм от 32 години, специализирал съм в Холандия, Франция, Белгия.

Недоволни пациенти нападнаха фелдшер от бърза помощ в Бяла Слатина. Слава богу, след нанесения побой, фелдшерът се е разминал с леки наранявания, това обаче не е единственият подобен случай в страната. Имате ли информация какъв е приблизителният брой на тези инциденти през последната година?

За съжаление до момента не се е водила такава статистика. Сега започнахме да я изготвяме и предполагам, че ще бъде готова до 10 дни. Това, което прави впечатление обаче е, че тези посегателства са много, а в последно време дори зачестяват, тоест наблюдава се тенденция за увеличаване на насилието над лекари, което е изключително тревожно.

Какво прави държавата, за да защити лекарите от подобни нападения? Знаем, че за нападения над полицаи например наказанията са доста сурови, защо и статутът на лекарите не е такъв?

Желанието на лекарския съюз е именно такова, наказанията за нападение над лекари да се приравнят с тези при посегателства над прокурори, дознатели, съдии. В предложението ни  за изменение на Наказателния кодекс сме посочили размера на наказанията, например при тежка телесна повреда на медицинско лице да бъде налагано наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, при средна телесна повреда от 3 до 10, а при лека телесна повреда от 1 до 3 години.

На какъв етап е достигнало предложението – внесено ли в Здравната комисия, кога очаквате да бъде разгледано от Народното събрание?

Да, предложението вече е депозирано в Здравната комисия, като преди това получихме подкрепа както от Министерство на здравеопазването, така и от Министерството на вътрешните работи и от Прокуратурата. Вече е дебатирано по него и е решено през септември да бъде внесено и разгледано от Народното събрание, поне такова е уверението, което имаме.

Необходима ли е полицейска охрана за всяка болница?

Повечето лечебни заведения си имат охрана, що се отнася до полицейска, това е трудно да се случи. В България има повече от 300 болници, което означава,че около 1000 полицаи  трябва да се занимават само с охраната на тези лечебни заведения, това просто не е реално, да не говорим,че в болниците е трудно да бъде въведен строг пропускателен режим.

Нека да припомним какъв е цивилизованият начин недоволният пациент да изрази недоволството си от отношението или некомпетентността на лекуващия го лекар?

Възможностите за подаване на оплакване са много.Недоволният пациент би могъл  да отнесе оплакването си до директора на съответното лечебно заведение, може също така  да депозира жалбата  си до Регионалната здравна инспекция или директно до Здравното министерство, може да подаде оплакване и в Комисията по лекарска етика към Български лекарски съюз.

Но има случаи, в които този път е твърде дълъг, а реакцията трябва да бъде бърза, не са малко примерите за това. Има ли горещ телефон за сигнали?

Да, в Министерството на здравеопазването има дежурен, който непрекъснато приема такива обаждания. Но ако един пациент е недоволен от обслужването в дадено медицинско заведение, той би могъл да отиде в друго.Никой не го задължава да ползва услугите на определено заведение, така че  негово право е да избере къде да се лекува.

Друга важна тема – потребителските такси. Според законопроект на Коалиция за България пенсионерите трябва да плащат такса в размер на 1% върху минималната пенсия, а не върху минималната заплата. Какво е становището на Българския лекарски съюз?

Лекарският съюз изпрати писмено становището си по този казус както до Здравното министерство, така и до Комисията по здравеопазване. Напълно против сме и се надяваме това предложение да не бъде прието, защото считаме, че то е по – скоро популистко, отколкото реално. Настояваме проблемът с потребителската такса  да бъде решен трайно, а не да излиза на дневен ред предизборно и да се използва за въздействие върху една или друга социална група.

Д-р Йорданов, какво според вас е необходимо да бъде направено, за да има България една добре действаща здравна система?

За да има една добре подредена и работеща здравна система в България, трябва има една консенсусно приета от всички партии и цялото общество национална здравна стратегия, която да не касае само периода от 1,2 години, а един по- дългосрочен период – поне от 10 години. Тази система би трябвало да огледа нещата отвсякъде – примерно демографските показатели, а от там  и процентът на населението, каква е прогнозната  заболеваемост по видове заболявания, необходими специалисти…Когато имаме дългосрочна здравна стратегия, тогава стъпка по стъпка може да се върви към крайната цел, която тя си поставя. И когато тази стратегия е консенсусно приета, тогава независимо кой е на власт, независимо какви са вижданията на този, който е в министерство или в Министерски съвет, нещата ще вървят напред. А сега се управлява с наредби, концепции, сменят се министри, сменят се правителства, започва се отначало и нещата не вървят.

Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?

На първо място бих пожелал да бъдат здрави, защото здравето е едно от най-важните неща. А това, което ние като специалисти можем да направим, когато имат проблеми с него, е да ги посрещнем с разбиране и  професионална грижа. От сърце пожелавам на всички, и на себе си включително, скоро да  имаме това, за което говорих –  здравна стратегия, която да е консенсусно приета, всички да знаем какви са нашите задължения и  какви са нашите права и примерно след един период от 10 години, когато погледнем къде сме стигнали, да видим,че вече сме на нивото на останалите държави – и като качество на здравеопазване, и като финансиране.

Автор на интервюто: Ина Танева
media.framar.bg

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица