Новини
Местим стрелките на часовника час назад в неделя
В неделя, 27 октомври, в 04.00 часа сутринта местим стрелките на часовника с един час назад, заради преминаването от лятно към зимно часово време. Така 04.00 часа ще стане 03.00 часа и ще спим един час повече.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.
На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад – или обратно на 3.00 ч.
Преминаването от лятно към зимно часово време, освен че пести енергия, чисто икономически, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им. Според много специалисти обаче, смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия, докато други експерти обясняват, че това се дължи единствено на самовнушение.
Всъщност преминаването към астрономическото време не оказва съществено влияние на здравето на хората, но може да развали тяхното настроение, обясняват учени.
Проучванията показват, че един или два дни след промяната на стрелките, хората могат да развалят настроението си. Преходът от лятото към зимата може да причини на организма определено напрежение, нарушение в съня, повишен риск от психични заболявания и пътнотранспортни произшествия.
119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят – Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
„Започва работа по тунела под връх Шипка“, съобщи в Габрово вицепремиерът и министър транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
Той нарече обекта „епохален“ и припомни, че договорът за строителството на тунела беше подписан през месец юни 2022 г.
Министърът уточни, че четири години бяха загубени заради екологични процедури, обжалвания и съдебни спорове.
„Сега работата започва. Надявам се, че до края на 2030 г., тунелът ще бъде функциониращ и ще свържем най- после Северна с Южна България“, допълни министър Караджов.
Гроздан Карджов беше в Габрово по повод при откриването на новото болнично вертолетно летище в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово.
Народният представител от ГЕРБ Михаил Митов ще проведе приемни дни за граждани в Габрово, Севлиево и Трявна.
Те ще бъдат следваща седмица, на 19.01.2026 г., понеделник и 20.01.2026 г., вторник при следния график:
Габрово
Дата: 19.01.2026, понеделник
Час: 17:00 часа
Място: Офис на ГЕРБ, ул. „Иван Гюзелев“ 1
Трявна
Дата: 19.01.2026, понеделник
Час: 10:00 ч.
Място: Офис на ГЕРБ, ул. „Ангел Кънчев“ 53
Севлиево
Дата: 20.01.2026, вторник
Час: 17:00 ч.
Място: Офис на ГЕРБ, ул. „Стефан Пешев“ 87
Телефонен номер за записване на час – 0886 245 315.
Националната Априловска гимназия получи едно от най-високите отличия в системата на българското образование. По решение на Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ училището бе избрано за четвъртото асоциирано училище към най-стария и престижен университет в страната.
Новината беше официално обявена днес – 14 януари, от заместник-ректора по администрацията и информационните дейности на Софийския университет, доц. д-р Първан Първанов, по време на тържественото честване на патронния празник на гимназията пред паметника на Васил Априлов в Габрово.
Асоциираните училища към Софийския университет са част от национална мрежа от образователни институции, които имат официално партньорство с университета. Статутът се присъжда след решение на Ректорското ръководство и одобрение от Министерството на образованието и науката.
Новият статут предоставя редица възможности за учениците и учителите на гимназията – участие в университетски лекции, семинари и научни инициативи, реализация на съвместни проекти с преподаватели от СУ, както и достъп до академични ресурси, лаборатории и иновативни програми.
Учителите ще получават методическа подкрепа и възможности за допълнителна квалификация, а учениците – вдъхновение и реална връзка с академичната общност. Включването на Националната Априловска гимназия в тази престижна група от едва четири училища е признание за високото ниво на обучение, утвърдените традиции и устойчивата работа на училищната общност.
Партньорството със Софийския университет е естествено продължение на мисията, заложена от Васил Априлов – изграждане на модерно и просветено образование, насочено към развитие на таланти, знания и лидерски качества. С този статут гимназията затвърждава своята роля като водещ образователен център, съчетаващ традиция и иновации в подготовката на бъдещите учени, професионалисти и лидери на България.
-
Кримипреди 3 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 3 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Кримипреди 2 дни32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 3 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди 3 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Кримипреди 3 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова
-
Икономикапреди 2 дниЕврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?