Свържи се с нас

Любопитно

Хижарска среща на Узана

Стопаните на планинските домове

Published

on

В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.

снимка: Тодорка Мирчева

Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.

Валентин Ангелов заслон Ботев

Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.

Симеон Кръстев е най-старият от семейство Кръстеви на „Партизанска песен“

Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.

За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.

снимка: Тодорка Мирчева

Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.

Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.

снимка: Тодорка Мирчева

Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.

снимка: Тодорка Мирчева

„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.

снимка: Тодорка Мирчева

2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.

снимка: Тодорка Мирчева

И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.

Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.

снимка: Тодорка Мирчева

Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.

снимка: Тодорка Мирчева

Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.

Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.

Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Асоциацията на арбористите гостува в Габрово с демонстрация

Published

on

В четвъртък, 4 юни, представители на Асоциацията на арбористите в България (ААБ) ще гостуват в Габрово.

ААБ обединява професионалистите в сферата на работата по дървета – арбористи и експерти.

В организацията влизат и хора, които обичат дърветата в градовете около нас и искат за тях да се полага правилна грижа.

На терен ще бъде извършена презентация – обследване на дървета, които представляват сложни казуси и изискват допълнителна експертна оценка.

Професионалната демонстрация в Габрово ще се състои в Градинката с мечето и ще започне в 10.30 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Стефан Георгиев, НАГ: Искам да видя България наистина свободна и правова държава!

Published

on

Десетокласникът в Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев спечели първа награда в категорията за есе от Националния ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Разработката на възпитаника на елитната габровска гимназия бе на тема „Аз съм Левски“ и бе оценена от компетентно жури, в чийто състав бе и големият български съвременен писател Антон Дончев. Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще направи публично достъпно есето на Стефан Георгиев, отличено на първо място и донесло престижната награда за НАГ.

Стефан Георгиев, Национална Априловска гимназия


„Аз съм Левски“
/Есе/

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… години на турска власт и достойнство.

Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време родило теб, Апостоле – най-светлата личност на България. Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя, ти умря в робско време, но не беше роб. Ти живя, за да видиш своята Родина свободна, шепнеше и заклинаше прости на глед неща. И сега аз виждам твоите стъпки и повели навсякъде около мен. Те напомнят на всеки един от нас за теб и за смисъла на живота.

Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… възможно ли е? А защо да не е? От къде да тръгна? Какво да направя, какъв съм?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа за по-добро утре, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“, да но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как тогава едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват!

„Народе????“ събуди се.

Отхвърли хомота на робството!

Докога ще търпиш?

Ще записвам в тефтерчето мое – от ляво дадена дума вчера, от дясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джоба по-дълбок е от колкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

„Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо, това е действие. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.

… Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента ,в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш. За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Изготвил:
Стефан Георгиев, 10 „В“ клас, Национална Априловска гимназия.
Научен ръководител:
Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица