Свържи се с нас

Любопитно

Хижарска среща на Узана

Стопаните на планинските домове

Published

on

В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.

снимка: Тодорка Мирчева

Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.

Валентин Ангелов заслон Ботев

Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.

Симеон Кръстев е най-старият от семейство Кръстеви на „Партизанска песен“

Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.

За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.

снимка: Тодорка Мирчева

Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.

Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.

снимка: Тодорка Мирчева

Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.

снимка: Тодорка Мирчева

„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.

снимка: Тодорка Мирчева

2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.

снимка: Тодорка Мирчева

И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.

Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.

снимка: Тодорка Мирчева

Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.

снимка: Тодорка Мирчева

Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.

Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.

Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Published

on

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.

Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Любопитно

Победителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни

Published

on

Журито на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ 2026, организиран от Регионален етнографски музей на открито „Етър“, определи победителите в тазгодишното издание. Темата тази година – „Плаша цените, а не гаргите“ – провокира участниците да превърнат една от най-актуалните обществени теми в поле за творчество, хумор и въображение.

В конкурса се включиха деца и младежи от цялата страна. Всички плашила ще бъдат представени на различни места в музея, а „Евтиния“ – плашилото на ДГ „Дъга“, Габрово ще бъде показано в Държавен куклен театър – Габрово, където ще разказва за конкурса и ще привлича вниманието на малчуганите към българските традиции.

Председател на журито е Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово. Членове са Доротея Челниева – дизайнер, музей „Етър“, Росица Бинева – главен уредник, отдел „Занаяти“ и Веселин Дамянов – майстор грънчар.

Творбите бяха оценявани по оригиналност, художествено представяне, съответствие с темата, креативен подход, използване на традиционни и природни материали и техническо изпълнение.

Победители в категория „Групова работа“
До 10 години Победители са група „Дъга“ и група „Мечо Пух“ при ДГ „Щастливо детство“, Ветово. Отличено е плашилото „Семейство Ганьови“.
От 11 до 14 години
Победители са ученици със специални образователни потребности – Ивайла Костова, Катя Васкова, Сияна Иванова и Мила Кръстева от III ОУ „Д-р Петър Берон“, Монтана. Отличеното плашило е „Главен инспектор Страшилка на скъпотията“.
От 15 до 19 години Победители са Теодор Джабраилов, Александър Димитров, Никола Найденов, Никол Хинковска и Томислав Станчев от ЦПЛР – Ученическо общежитие, Ловеч. Отличено е плашилото „Мамница“.

Победители в категория „Индивидуална работа“
До 10 години Победител е Салиджан Аксениев Йосифов от ДГ „Мечо Пух“, с. Петко Славейков. Отличеното плашило е „Борис, с прякор Боби – Безстрашния“.
От 11 до 14 години Победител е Дилян Зарков от ОУ „Неофит Рилски“, Габрово с плашило „Плашимир“.

Конкурсът превръща традицията в съвременно послание С всяко следващо издание конкурсът „Бостанско плашило“ доказва, че традиционните образи могат да бъдат актуални и днес. Чрез творчество и чувство за хумор младите участници показаха как теми като поскъпването могат да бъдат пресъздадени по оригинален и запомнящ се начин.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица