Свържи се с нас

Култура

Известният художник Николай Тодоров гостува за първи път галерия „Видима“

Published

on

За пръв път в Севлиево гостува известният добрички художник Николай Тодоров. В изложбата, озаглавена „Наследство”, той ще представи своето над 15-годишно художествено изследване в областта на древните знаци и символи, завещани от народите населявали някога земите ни.

снимка: Галерия „Видима“

Забравени езици и тайнствени послания, издялани в камък преди хиляди години. Магически символи, ритуали и пророчески послания, обгърнати в тайнствената мъгла на вековете, оживяват в живописните творби на автора.

Николай Тодоров е роден през 1960 г. в гр. Добрич. През 1990 г. завършва специалност „Стенопис” при проф. Димо Заимов в Националната Художествена Академия. Допира до монументалното изкуство, предопределя бъдещият интерес на автора към завещанието на нашите праотци, оставили своите отпечатъци върху каменните стени в пещери, гробници и храмове.

снимка: Галерия „Видима“

Николай Тодоров има над 30 самостоятелни изложби в страната. Участвал е в множество съвместни изложби в страната и чужбина. Носител на награди и многократно номиниран в национални конкурси, член е на Съюза на българските художници от 2010 г., а негови творби се намират в Националната художествена галерия, реномирани галерии в страната и чужбина, както и в частните колекции на известни личности и корпорации, сред които Бил Клинтън и Coca-Cola.

Авторът намира вдъхновение за своето изкуство в историческите извори, в търсенето на архетипа, на корените, на първичните знаци. Търсенията му го отвеждат до клиновидното писмо на Шумерите, преминава през още по-старите първични знаци на кръга, спиралата, лабиринта и постепенно се завръща до първоизточника.

снимка: Галерия „Видима“

Едни от най-старите и изчистени знаци оставени от човешка ръка, които са познати на историците се намират в пещерата Магура(северозападна България). Те са космогонични и представляват цяла енциклопедия. В тях е вложена много енергия и космически разум, вследствие на което въздействието им е потресаващо.

Това са първообразите на египетските йероглифи и по-късно на знаците от глаголицата, като са силно изчистени откъм графично изображение. В представените от автора композиции знаците са поставени в една друга структура, така че те вече звучат по един по-различен и специфичен начин.

Той се учи от природата, камъка, скалите и сливайки природните структури с древните знаци, създава произведения, които са релефни, подчертано материални, с тежест, и в същото време имат специфично енергийно излъчване. Изпълнени са в уникална авторска смесена техника върху платно, която сам е разработил и продължава да усъвършенства.

снимка: Галерия „Видима“

Те са подходящи за ценители на съвременното изкуство, за един модерен дом или офис, свързвайки историята и съвременността. Позитивната духовна енергия, която излъчват, задоволява потребността на човека да се докосне до изкуството, да общува с него, да изпита естетическа наслада.

Всички любители на изкуството и историята могат да присъстват на откриването на изложбата в галерия „Видима“ на 15 октомври, вторник, в 18.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица