Свържи се с нас

Новини

Птицеферма заплашва габровско село с екокатастрофа!

Published

on

Габровското село Здравковец е заплашено от екологична катастрофа, алармира до редакцията на „Габрово Нюз“ читател на медията, изпратил ни сигнал, за да дадем гласност на проблема.

Според него източникът на тази опасност е птицеферма, от която освен, че в района се изхвърлят трупове на умрели пилета, които биват разнасяни из селото от безпризорни кучета, във въздуха се носи и отвратителна миризма.

Читателят ни категорично твърди, че въпросната ферма за птици, собственост на брата на кмета на селото, е причината намиращото се недалеч от Габрово село Здравковец да не бъде захранвано ежедневно с вода, а само един път месечно, при това за 1 час.

„От няколко години, откакто се откри птицефермата в края на село Здравковец, започнаха проблемите с водата. В началото я спираха само за малко. После за по един ден, а от една година я пускат само за по 1 час и то един път в месеца! Кладенците в повечето от къщите вече са почти пресушени, а други празни.

В последствие разбрахме, че от въпросната птицеферма са сондирали на няколко места и явно източват водата и оттам! Пресъхнала е дори уличната чешма, която от години не е спирала да тече!

Проблемът е, че когато пишем или подадем сигнал в някоя от институциите, за да съобщим за проблема, почти винаги ни отговарят да се обърнем към кмета на селото. Но въпросната птицеферма е собственост на брата на кмета… Вероятно и заради това досега не само, че нищо не е предприето, но положението става все по-зле!

Последно на 20-ти септември сутринта, принудени от пълната безизходица и безхаберие, отидохме на място във ВиК-Габрово. Там ни увериха, че отдавна са запознати с проблема! И след като не можаха да ни отговорят на въпроса „Не може ли да се направи някакъв график“ поне, за да знаем кога точно ще има и кога няма да има вода, за да си планираме работата, която на село е в изобилие, да не говорим за лукса – баня, пране и т.н. – единственото, което ни увериха бе, че редовно ще пращат водоноски и същия ден следобеда отново ще изпратят, за да напълнят водохранилището на селото.

Тръгнахме си оттам леко облекчени и с надежда, че ще имаме вода поне през почивните дни! Да, ама не! Пуснаха я само за един час по обяд на Националния празник на 22 септември. „Честит празник!“ То за 1 час кое по-напред? Да се изкъпеш ли, да изпереш ли, да напълниш тубите ли?!?

Запитахме се, добре де – водоноски, водохранилище… тази вода къде отива? Определено не стига до нас! А защо от самата птицеферма не си поръчват директно за тях водоноски… Може би ще им излезе солено…, защото на нас вече ни е солено, буквално и преносно! После ходи живей на село?! „…Върнете се на село…“ – друг път!

Друг проблем е, че от въпросната птицеферма редовно изхвърлят умрелите пилета, с които хранят уличните кучета и се разнасят из цялото село. Образувала се цяла глутница от над 10 кучета, които се подвизават в двора на птицефермата и вечер обикалят свободно цялото село, като прескачат в дворовете на хората и е имало случаи да нападати домашни животни.

Също така непоносима смрад се разнася постоянно над цялото село, колкото сте по-близо до птицефермата, толкова става по-силна миризмата. И това е денонощно! Молим се вятърът да не задуха откъм птицефермата, защото тогава ни трябват и противогази. Отделно по пътищата в цялото село и около него има разсипана птича тор – едва ли някой я използва за торене!

Следващото, на което искам да наблегна, е това, че в селото нерегламентирано са настанени хора от малцинствата в изоставени къщи в селото, които да работят в птицефермата. Едва ли плащат наем и едва ли имат адресна регистрация, за трудови договори, данъци и т.н. да не говорим!

След като цял живот се трепем да изградим дом, плащаме наеми, ипотеки, плащаме данъци и такси за всичко не мисля, че това е справедливо някой да живее на чужд гръб! Да не коментираме, че от въпросната птицеферма разбиха и разкопаха незаконно улиците на половината село към една от къщите, в чиито кладенец все още има вода…

Къде е ВиК в случая? Къде са институциите? Няма такава държава! Просто ни се иска и се надяваме, молим се, като редовни данъкоплатци да ни се осигурят нормални условия на живот, за които също си плащаме! Много ли искаме???“, гневи се в сигнала си до „Габрово Нюз“ нашият читател.

След подаден сигнал реакция все пак е последвала, макар и нищожна. „Увериха ни, че ще бъдат предприети мерки и още на следващия ден ще бъде възстановено водоподаването към битовите абонати, а промишленото водоподаване към птицефермата ще бъде спряно, което всъщност е ощетявало битовите абонати“, коментира още подателят на сигнала.

„Явно на всякъде интересът опира единствено и само до изборите, и ползата, която може да се извлече от тях… Единственото нещо, което може би наистина предприеха е незабавно да отстранят кметския наместник, заради конфликт на интереси. А жителите в селото все още си седим без вода.“

„Жалкото в случая е, че вместо от ВиК-Габрово да вземат някакви мерки, да сондират и каквото и да е … да направят нещо… един от съселяните ни, в чийто кладенец все още има вода е бил подлъган и е разрешил на собствениците на птицефермата да я използват. В резултат, на което са разкопали половината село и са прокарали тръби, абсолютно незаконно!!! Защо това не го направиха от ВиК, или загрижените за населението властимащи? Пълно безхаберие!

И след като се разчу, на няколко пъти комшии са виждали и чували собственика на птицефермата да псува и да кълне съселяните си, че не си знаят интереса. Кой сега щял да му плати разходите за разкопките и прокараните тръби.

А хич не го е еня, че хорицата от няколко години стоят и мизерстват без вода. Дори съм ходил и аз с дядото с колата до Габрово да пълним туби от една чешма. Безобразие…“, коментира още авторът на сигнала до нас.

Водоноската, с която борят безводието в село Здравковец.

„А тази ръждясала водоноска от Втората Световна… Пълна подигравка! Поне да беше лято да се нагрее водата в нея, че да става за къпане и да си закарам прането и мръсните съдове там… Гавра! Извинявайте, ама съм бесен! На косъм съм да наема един автобус и да натоваря хорицата от Здравковец, за да ги докарам в Габрово и да ги изсипя пред Общината!“, завършва човекът, потърсил ни за съдействие да дадем гласност на заплахата.

Каква реакция на компетентните институции по случая ще последва, какви конкретно мерки ще бъдат предприети за справянето с проблема, ще бъде ли възстановено нормалното водоподаване в габровското село Здравковец, предстои да разберем. А до тогава изпращайте ни вашите мнения, сигнали, коментари, снимки на редакционната ни поща: info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link, или на страницата ни във фейбук. Ние ще ги направим публични и ще ги предоставим на вниманието на широката общественост.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица