Новини
Ивелин Николов: Ще създадем условия за по – достоен живот в Габрово
Ивелин Николов е роден през 1962 г. в Габрово. Учи последователно в Начално училище „Петър Падалски” и в Осмо основно училище. Средното си образование завършва в габровската Математическа гимназия през 1980 година. След завършването на Висшето военно артилерийско училище в Шумен е кадрови офицер в Ракетните войски и артилерията с гражданска специалност „Педагогика”. По-късно учи търговско право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Шест години служи като офицер в Българската армия в ракетната база Марино поле край Карлово и още тогава започва да сътрудничи на вестник „Българска армия”. През 1990 г. се завръща в Габрово и последователно работи като шофьор на такси, снабдител и монтажник в малка фирма, педагогически съветник в Осмо основно училище. В същия период специализира организационна психология и групова динамика в Прага и е председател на Общинския и Регионален съвет на БСП в Габрово. Бил е общински съветник в габровския ОбС, а през 2009 година е избран за народен представител от Габрово. Ивелин Николов е бил е зам.- председател на Комитета за младежта и децата към Министерски съвет, зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, журналист във вестниците „Земя” и „Дума”, хонорован преподавател в Нов български университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съавтор е на сборниците „Политически мениджмънт” /2000 г./, „Мениджмънт и комуникация в политиката” /2006 г./ и Учебник по политически мениджмънт в два тома /2011 г./. В момента е директор на Националния политически институт „Димитър Благоев” и главен редактор на вестник „Дума”. Той е семеен с две деца – на 8 и на 5 години. За това, какви са мотивите на Ивелин Николов да се кандидатира за кмет на Габрово, за проблемите на града и за пътищата за тяхното решаване е разговорът на журналиста от вестник „100 Вести“ Стефка Бурмова с кандидата на БСП и АБВ за кмет на Габрово.

Г-н Николов, какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за
кмет на Габрово, каква е Вашата визия, свързана с промяната на града?
Идва
момент, в който всеки един човек, независимо къде и какво е работил,
каква кариера е градил в живота, трябва да се замисли дали е изпълнил
своя дълг към своите приятели, своите съграждани, към града в който се е
родил. Да остави нещо, което следващото поколение – децата, внуците ни,
да ползват.
Мотивацията ми е обвързана с това, че и Габрово като град, и габровци заслужават повече и като достойнство, и като самочувствие, и като идея какво ще се случи след години. Що се отнася до идеите ми, те са свързани да се продължи това, което е започнато и е полезно за нашия град.
Освен това, когато се работи по проекти, свързани с Габрово, те да бъдат с дългосрочен ефект. Да, в момента има направени много неща – красиви цветя, красиви тротоари, но мисълта кое след 20 години ще направи града по-жив, кое ще привлече в Габрово и туристи, и инвеститори липсва във всички проекти. Мисля си, че когато обсъждаме бъдещето на Габрово трябва да погледнем поне малко по-далеч.
А хората тук, габровци, които остават тук, за да живеят и отглеждат децата си тук, включвате ли ги в своята визия за града?
Говоря
точно за габровци, за които трябва да се създадат условия за по-достоен
живот. Защото в Габрово безработицата е много ниска, но няма и хора за
много професии, които искат да работят. Тук доходите продължават да
остават ниски. И си мисля, че ако създадем условия и за изява на
габровци, свързани с начин на живот, който да ги прави по-спокойни,
по-добри, младите хора няма да си тръгват от Габрово. Не бива да
забравяме, че има и млади, които искат да се завърнат в своя роден град.
Как точно ще бъде постигнато всичко това?
Първо
европейските пари трябва да се насочват към фирми на габровци, а не
габровци да бъдат подизпълнители на външни компании. Трябва да дадем
възможност нашите, габровските предприемачи да участват активно във
всекидневието на града.
Второ, трябва да създадем пространства, които са приятни на габровци, в които те могат да прекарват приятно своя ден. Габрово е единственият град в Габрово, в който няма добре уреден парк за отдих. Въпреки вложените усилия за Маркотея – там не може да бъде градският парк. Съществуват два градски парка, които биха могли да се възстановят. Мисля, че трябва да се създадат условия, освен в чалготеките, да има къде младите хора да прекарват свободното си време и да могат смислено да се чувстват добри и да работят тук.
Габрово има нужда от различен транспорт. Това е градът, в който всеки пътува с колата си и освен замърсяването и задръстването по улиците, е очевидно че градът на маршрутките и такситата не е съвременен европейски град.
И когато говоря за два парка, визирам „Баждар“ и „Градище“, които биха могли да се превърнат в прекрасни привлекателни места за отдих на габровци. В парка „Баждар“ например има стотици дървесни видове, които трябва да се поддържат и които поколението, идващо след нас трябва да познава. Как по-добре биха могли да опознаят те родното, ако не се докоснат на живо до него, да наблюдават как се разлиства дръвчето, как се подготвя то за зимата… За съжаление, в момента „Баждар“ е занемарен – алеите са буренясали, пейките изпочупени, нападалите клони по пътеките създават условия за неприятни инциденти. А в един парк трябва да има и зеленина, и места за децата с площадки за забавления, каквито условия предлагат и „Баждар“, и „Градище“. В един парк трябва да има и вода, и красота, и спокойствие.
Голяма част от габровци са удовлетворени от това, което е
свършила днешната местна власт, в лицето на представителите на ПП ГЕРБ.
Приемате ли подобно твърдение или ще изразите своето несъгласие с него?
За
десетте години, в които управлява ГЕРБ, е направено немалко и това,
което е полезно за габровци и Габрово трябва да се продължи. За
съжаление това, което работи в момента местната власт е на парче и по
идеи, спуснати от друго място, от София. Идеите, свързани с бъдещето на
Габрово, трябва да се раждат в Габрово. В общинската администрация на
града има качествени хора. Те трябва да продължат да работят, но
бъдещето на Габрово трябва да се проектира по такъв начин, че габровци
да остават тук, а избралите да живеят и работят в други краища на
страната и на света, да се върнат отново тук.
В същото време, към днешния ден Габрово остана без общинско радио, без местна телевизия, без общински вестник?
Това
вече е въпрос на местна политика, на политическо виждане за качеството
на живот на хората в града. За мен е унизително за габровци Общината да
не се стреми да има медии, чрез които да достига информация до всеки
един човек. В Габрово винаги е имало силни журналисти и надявам се, да
продължи да има добри и качествени журналисти. Но грижа на местната
власт също е да създава възможност информационният поток да достига до
хората. Това, което в момента има Габрово, не е достатъчно.
Как бихте подходил за решаването на най-тежкия проблем, който
мъчи града – неговото обезлюдяване, ниската раждаемост, лошата
демографска характеристика? Както и факта, че все повече габровци решават да се насочат към Терминал 2?
Това
е генерален проблем. Но, за да иска един човек да живее на дадено
място, той трябва да има създадени условия да живее спокойно, да има
своята професионална и житейска изява, да е подсигурено бъдещето му. И
ако се мисли дългосрочно, в Габрово е нужно да се създадат условия,
свързани с облекчаване живота тук – да бъде намалена таксата за
детските градини и ясли, да продължава града ни да бъде духовен център
на образованието и културата. Хората да имат достойни доходи и
професионално развитие и т.н.
Счита се, че местната власт не разполага с възможности за влияние, свързани с повишаване доходите на своите граждани?
Ако
местната власт толерира местните фирми – това е възможност за
повишаване на доходите. Ако фирмата едва диша и закъсва – дава малки
заплати. Ако знае, че има бъдеще ще дава високи заплати на своите хора.
Ето защо местната власт трябва да създаде условия за развитие на
фирмите, за създаване на свободни икономически зони, за каквито Габрово
има възможност с добре развитата си инфраструктура – за междуградски
транспорт, пътища и газификация. Така че, местната власт би могла в
обединение със съседните общини, което се използва много масово в
Европа, да създаде условия бизнеса да диша по-спокойно.
Преди време се говореше за създаване на Свободна икономическа
зона между Габрово и Севлиево. Самият Вие бихте ли работили за
създаване на свободни икономически зони с общини, чието управление е в
ръцете на различна политическата сила от тази, в която Вие членувате?
Аз
съм привърженик за създаването на Свободна икономическа зона. За мен
няма значение от коя политическа сила е кметът на съседната община. И
продължавам да считам, че Томислав Дончев е достатъчно почтен и като
габровец ще продължи да помага на Габрово, на реализирането на проекти в
нашия град и когато стана кмет от БСП.
Автор: Стефка Бурмова
*Интервюто е публикувано във вестник „100 Вести“*
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







