Новини
Мъртва риба се разлага в язовира край Враниловци, а държавата – не знае!
Мъртва риба съхне и се разлага в чашката на съвсем скоро принудително източения язовир „Лопушница“, край габровското село Враниловци, а държавата отрича да има проблем. Това става ясно от отговора на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева до народния представител Кристина Сидорова, повдигнала въпроса за конкретните мерки, които ще бъдат предприети за преодоляване на кризата.

От отговора до Кристина Сидорова става известно още, че яз.“Лопушница“ е собственост на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД и се стопанисва от неговия клон Среден Дунав, гр. Плевен.

До месец март 2016 г. язовирът е отдаван под наем на дружество с ограничена отговорност, въз основа на сключен договор. След март 2016-та наемодателят е прекратил договора, сключен с „Напоителни системи“ ЕАД – клон Среден Дунав, гр. Плевен и е извадил рибата от водоема при прекратяването му.

През 2017 г. възниква неизправност на спирателния кран на основния изпускател. За да се облекчи работата на изпускателя, представляващ съоръжение за контролиране на водното ниво в язовира, през месец април същата година е монтиран 1 сифонен изпускател.

От 2018 г. яз.“Лопушница“ е бил в предаварийно състояние поради поява на теч в петата на стената на съоръжението. През месец октомври, след възлагане на „Напоителни системи“ ЕАД, са извършени инженерно – геоложки проучвателни дейности, обследвания и анализи, като е бил установен пробив в тръбата на основния изпускател, в резултат на което е появилият се теч в петата на стената.

За извършване на ремонтните работи по изпускателя тогава се е наложило цялостно източване на хидросъоръжението.

През месец май 2019 г. са били предприети превантивни мерки за предотвратяване на наводнения в селата Драгановци и Яворец, като са били монтирани допълнително 2 сифонни изпускателя, тъй като същите спомагали за по-бързото източване на водата.

Непрекъснатите валежи през пролетта и лошите метеорологични условия са затруднили източването на яз.“Лопушница“, което е отложило извършването на ремонтните дейности. Същите се затруднявали и от обстоятелството, че хидросъоръжението е свързано с намиращия се над него язовир „Яна“ (бивш яз.“Войново“, собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност, находящ се в землището на гр.Габрово), където е извършена регистрация на рибовъдно стопанство по Закона за рибарството и аквакултурите, собственост на едноличен търговец.

От месец март 2016 г. яз.“Лопушница“ е източван шест пъти до кота 0. До настоящия момент не е била установена мъртва риба в него, твърди в отговора си до Кристина Сидорова земеделският министър. Според Десислава Танева ако има налична мъртва риба, то тя най-вероятно е плевелна или излязла от границите на рибовъдното стопанство при преливането на яз.“Яна“.

Към настоящия момент язовирът край Враниловци продължава да се източва, за да започнат ремонтно – възстановителните работи на основния изпускател преди настъпване на есенно – зимния сезон. Язовирът има собствен водосбор, затлачен е от наноси и е с много намален полезен обем, което е причината за бързото му пълнене.

Хидросъоръжението е под постоянно наблюдение от служители на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Среден Дунав, гр. Плевен, които до момента не са забелязали или усетили с обонянието си носещата се във въздуха силната миризма на разлагаща се мъртва риба в него.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Политическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК

Представителите на парламентарно представените партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на Районната избирателна комисия – Габрово за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври. Консултациите, свикани от Областния управител Кристина Сидорова, се проведоха днес, 28 август, в Областна администрация – Габрово.

В началото на срещата областният управител предложи РИК – Габрово да бъде с трима заместник-председатели. Предложението беше прието, а участниците постигнаха съгласие за ръководния състав на комисията. Елена Колева ще бъде председател на РИК – Габрово, а заместник-председатели ще бъдат Мария Недева, Васил Найденов и Салие Боз. За секретар е определена Ива-Мария Мариянова.
В състава на комисията ще влязат още осем членове, с което общият ѝ състав ще бъде 13 души.

В края на срещата областният управител Кристина Сидорова се обърна към представителите на политическите партии и коалиции: „Радвам се, че постигнахме съгласие. В предложения състав на РИК – Габрово освен хора с опит, които са били дългогодишни членове на комисията, има и нови лица, които вярвам ще подпомогнат работата й да бъде още по – ефективна. Искрено се надявам този състав да работи добре и в конструктивен дух, както е било и досега, за да проведем честни и прозрачни избори в област Габрово.“

Икономика
Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.
Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.
По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.
Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.
За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

-
Културапреди 3 дниНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 3 дниОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 4 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди 4 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 4 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 3 дниКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото
-
Икономикапреди 20 часаПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)
-
Новинипреди 19 минутиПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК






