Свържи се с нас

Култура

38 специалисти от различни професии се потопиха „В света на Старопланинската архитектура”

Published

on

Тридневна образователна програма „В света на Старопланинската архитектура” се проведе в „Етър”-а. В обучението, организирано от музея и сдружение „Мещра”, се включиха 38 души – архитекти, инженери, графични дизайнери, хора на изкуството –музикант и художник, студенти от страната и чужбина. Тази година акцент в образователната програма бе дървото, като материал за строителни дейности.

От лекцията на специалиста по работа с дърво Валентин Василев участниците получиха информация за спецификата при използването на този материал в бита на хората. Практическото обучение бе свързано с поставяне на крайно покритие върху предмети, направени от дърво. Използването на растителни и много рядко на животински продукти, вместо на химически лакове и бои, може да даде живот на предмета и да го съхрани много по-дълго. Валентин Василев представи лесен начин за приготвяне на такъв тип покритие. По думите му то не е токсично, подхранва дървото и не е по-скъпо от познатите химически продукти.

снимка: Музей „Етър“

Друг лектор – майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев, познат от предходни издания на образователната програма, е пример как един млад човек, усвоил определени знания и умения на хората от миналото, днес има професия с бъдеще.

снимка: Музей „Етър“

През първия ден от образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, майстор Христо Тоцев изнесе лекция на тема „Каменната зидария и приложението й през Възраждането”. По-късно заведе участниците „на лов” за материал и показа как се гради суха каменна зидария.

снимка: Музей „Етър“

Професионалните качества на Стефан Стефанов допринасят за запазване на културното богатство – това осъзнаха участниците в образователната програма, пред които той представи лекцията си „Специфики при реставрациите на църковни обекти”.

снимка: Музей „Етър“

Дамла Ачар е архитект и работи за едни от най-големите културни ценности в турската столица Истамбул – националните дворци на султаните от ХІХ век, разположени край Босфора.

Лекцията й предизвика очакван интерес. Арх. Дамла Ачар представи „Дървени конструктивни системи в Западна Анадола през ХІХ век”. Лекцията „Нематериално културно наследство“ на арх. Мирелла Кафкова бе изнесена в последния ден от образователната програма.

снимка: Музей „Етър“

Сред 38-те участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура” бяха и няколко студенти от чуждестранни университети. Лиляна Попова и Константин Златаров се обучават в Англия, а Елена Стефанова в Шотландия.

Един младеж, търсещ себе си като професионалист, се потопи във възрожденската атмосфера на музея „Етър”. Иван Димов е от София и определя себе си като „завършил архитектура”. Все още не казва, че е архитект, тъй като му престои да изгражда умения чрез натрупване на практически опит.

снимка: Музей „Етър“

Младежът вярва, че съществува знание, забравено в съвременността, което е добре да бъде възстановено и популяризирано. Образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, реализирана от сдружение „Мещра” и музей „Етър” е един от пътищата за това.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица