Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица