Новини
Азбучник на българския хаос: Бейби

Колаж на Actualno.com
О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)
Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.
Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.
Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.
В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.
И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.
Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.
На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.
За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.
Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Икономика
Габрово гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal

Малко повече от седмица преди втората си вечер, новата габровска нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal почти е запълнила залата. На 21 ноември, събота, от 19.30 часа в ресторант Балкан предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи ще се срещнат безплатно, но само ако са се регистрирали онлайн: https://gabrovoinformal.com/produkt/bilet-2/
Капацитетът на залата налага ограничение на местата и интересът към вечерта вече е голям, като до момента те са почти запълнени. Желаещите да присъстват е добре да не отлагат регистрацията си.
Паралелно с подготовката на събитието тече и партньорска кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и името му да бъде позиционирано върху печатните материали за втората вечер. Тя ще е активна до края на седмицата.
„Партньорската кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и неговото присъствие да бъде позиционирано на печатните материали за втората вечер, ще е активна до края на тази седмица“, информира Васил Гърбов, основател на Gabrovo Informal.

„Ако сте от Габрово или региона, развивате бизнес или сте професионалист, който търси нова среда, възможности и запознанства с хора със сходни интереси, чувствайте се поканени!“, заяви Гърбов в LinkedIn.
Партньорите получават конкретни ползи и дивиденти: видимост пред общността, профил в платформата и възможност да представят своя бизнес и свободни позиции. Към инициативата могат да се присъединят както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Първото са постоянните нетуъркинг събития, сред които вечерите и Informal Talks, формат, включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. Второто е платформата ingabrovo.com. Идеята ѝ е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност да се привлекат и потенциални външни инвеститори. „Целта е да изградим централизиран хъб за възможностите в Габрово“, информира Васил Гърбов.
Медиен партньор на Gabrovo Informal е „Габрово Нюз“. Годишните партньорски пакети на Gabrovo Informal и ползите за вашия бизнес можете да откриете оттук: https://gabrovoinformal.com/#support
Мрежата от контакти в един град се гради от тези, които се включат в началото. Побързайте, за да сте сред първите и да станете част от бъдещето на бизнеса в Габрово!

Новини
ЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Културапреди 4 дниНовият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово
-
Икономикапреди 4 дниБългарски производители показват продуктите си на пл. Възраждане
-
Културапреди 4 дниБай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата
-
Икономикапреди един денГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди един денПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Културапреди 2 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 2 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Новинипреди един денЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+









