Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бейби

Published

on

Колаж на Actualno.com

О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
(Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”)

Забелязвате ли как ден след ден хубавият български език все по-активно губи своята прелест и неповторимост? Този процес особено се засили в годините на така наречения „преход”, с отпушване използването на чуждите езици и най-вече английския, с процеса на обща глобализация/не случайно има отделен език наречен „глoбал инглиш”, който борави с по-малко от 2000 думи/. В момента понякога английският език се използва у нас по същия смешен и дразнещ начин, както по времето на социализма руският език.

Покварата на един език може да бъде преценена най-отчетливо в три области. Личните имена, използване на чуждици и чужди изрази и публичната реч, особено тази на администраторите, свързани с така наречения „брюкселски език”, и накрая на политиците. При последните се забелязва и друг сериозен уклон, търсенето на квази административно изразяване, което да впечатлява аудиторията. Това желание за впечатляване, израз на особен комплекс, впрочем е причината и за трите посочени слабости.

Нека първо хвърлим поглед върху личните имена. По времето на социализма например имаше забрана върху използването на редица смешни и направо нелепи имена, а професор Атанас Славов дори направи поредица от издания в областта на кича. В Дома на хумора и сатирата в Габрово охотно даваха пространство за изяви в тази посока и, добре си спомням, изложбата на смешните имена беше станала хит. Предполагам, че много от тях съществуват и днес. По-лошото обаче е, че те стремглаво се увеличават, като на мястото на българските имена все по-често, ни в клин, ни в ръкав, поникват чужди. При това понякога претенциозни дори за собствената си страна. Преценете сами: Винету Келешев, Грамофонка Георгиева, Автономка Торимацова, Африкан Симеонов, Вовеки Веков Иванов, Галилей Хайверов, Грамофонка Николова, Едисон Иванов, Жана Дарк Илиева, Жоржиен Дзезов, Кимирсен Зингинов, Курти Лападуди, Леандър Литов, Нарцис Торбов, Паганини Канчин, Плутон Вакрилов, Портокал Портокалов, Спермо Николов, Хайвер Георгиев и още хиляди подобни.

В ежедневната реч все по-често се чуват чужди думи и изрази, при положение, че имат ясни и красиви български значения. Причината по-често е желанието да блеснем с познанията на чужд/английски/език, да демонстрираме своеобразен международен мениджърски образ. Сред най-използваните всекидневни изрази, с които до толкова сме свикнали, че сякаш не можем да си представим езика без тях, са „бейби”, „дарлинг” и „ок”. Но защо вместо общуваме трябва да казваме „комуникираме”, вместо свържа – „кънектна“, вместо споделя – „шерна”? И така нататък. Някои обясняват това с непрекъснатото използване на Интернет и донякъде има логика. Но къде е логиката в израза „съпортни ме как се юзва тоз дивайс”? Особено неразбираеми за обикновения българин остават опусите на администраторите, които работят с Брюксел. Когато слушаме Мария Габриел например, имаме чувството, че ни говори робот.

И накрая – геният на политиците. Ще дам за пример един от тях, който не се нуждае от коментар – Цветан Цветанов. Ето няколко цитата от този изтъкнат наш оратор, които оставям без коментар: „Няма нищо, което да бъде като криминално“; „Знаем кой е първият и всички останали работим по хоризонтала, за да може вертикала да е добре“; „Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко” ; „Добрите решения правят езера”.

Език мой – враг мой. Помните ли кой го беше казал?

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Успешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой

Published

on

Габровецът Димитър Димитров направи своя официален дебют в силовия многобой. Той записа своето първо участие тъкмо на Държавното първенство в Бургас на 24 октомври 2026 г., като излезе на площад „Тройката“ като един от петимата български състезатели срещу международна конкуренция.

Дебютантът грабна сърцата на цялата публика. В социалните мрежи вече се появиха първи кадри от представянето му, споделени от фитнес общността, която отчита силното му представяне, дисциплината и характера, показани в тежките дисциплини. Във финалното класиране Димитров зае седмото място.

Пред него и останалите състезатели стояха шест изпитания: теглене на 3,5-тонен камион от седнало положение по наклонен терен, пренасяне на кобилица с допълнителна тежест, повдигане над глава на 120-килограмова метална тръба (Log Lift), обръщане на 420-килограмова гума за време, мъртва тяга с лек автомобил и повдигане на „Камък на Атлас“ върху платформа.

С българските атлети се мереха и състезатели от Румъния, включително Роберт Мартин и Владут Ангелои.

Надпреварата бе част от националната кампания „Силните срещу дрогата“.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица