Свържи се с нас

Култура

Домът на хумора и сатирата представя дарителя Ив Гинярда

Published

on

Диалогът между Дома на хумора и сатирата и Ив Гинярда започна преди три десетилетия. Трябва да се прочетат емоционалните писма на този невероятен французин (роден през 1924 г.), да се видят неговите снимки от родния му град Шалон-сюр-Сон или от някоя карнавална фиеста по света, за да се усети магнетичността на тази личност.
Миналата година вече се любувахме на фотографската изложба „Карнавални изкушения” с подбрани фотоси от личната колекция на познавача и историк на карнавала от древността до днес. Сега, в тези летни жеги, от Веселата къща предлагат, заедно с Ив Гинярда, да посетим два френски и един испански карнавал – сезон 2011 година. Снимките са придружени с кратки анотации на автора. Наред с ценната етноложка информация, те носят и неподражаемата карнавална страст на Гинярда. Сега и гостите на Дома ще усетят типичното за два от най-ярките европейски карнавала през неговия поглед и за един малко познат у нас френски карнавал. Така постоянната изложба „Да живее карнавалът!” в зала 8 на ІV етаж се обогати с част от най-новото дарение на музея. Да надникнем и ние!

Карнавалът в Ница, който е най-значимият във Франция – всяка година с 1 милион зрители – трае 15 дни и приключва вечерта на Блажния вторник (Mardi gras) с величествена заря.
Програмата включва 6 великолепни дневни дефилета, 6 великолепни нощни дефилета, 4 „битки” с цветя. Във всяка „битка” с цветя участват 20-25 огромни платформи, украсени с различни по вид пъстри цветя. Между тях танцуват 20-25 групи под звуците на фанфарни музики, които свирят забавни и увличащи ритми и мелодии.
На края на всяко дефиле млади момичета от платформите хвърлят на дамите в публиката, за тяхна голяма радост! – всички цветя, или приблизително 5 тона!

Кралското братство на гониотите в Шалон-сюр-Сон е единственото Велико карнавално братство (карнавална гилдия) във Франция. Ние сме 40-тина колеги с различни рангове. Аз съм Велик командир и бард на Братството.
Всяка година, втората събота вечер на карнавала, ние организираме гала-вечеря с танци, където присъстват важните хора и управниците на областта. Накрая приемаме нови членове в Братството на гониотите.
За всеки новоприет Бардът (т.е. аз) пише хумористично четиристишие, в което засегя неговите качества, недостатъци, занимания и пр. Тази година събратята ми изчислиха, че от 1955 година, откогато съм Бард, съм написал и изрецитирал 628 четиристишия!

Според мен, ФАЛАС във Валенсия, Испания, е най-красивият пролетен празник в Европа. Провежда се всяка година в края на март (23-27 март 2011), като пет дни и нощи преминават в празнуване и веселба.
Празникът е статичен: на всяка улица, на всеки площад и градинка са разположени 350-370 карнавални композиции. Размерите са от 15 – 50 м дължина и 30 м височина със 100-125 персонажа!!! Нещо огромно, впечатляващо, величествено и пищно осветено. Почти 15 000 карнавални фигури – най-красивите в света. И всичко това се изгаря в полунощ на последния ден – такава е традицията. Вярва се, че ако веднага не се изгори всичко, Валенсия ще я споходи нещастие.
Всяка година се стичат над милион зрители, почти всички испанци.
Всяка композиция, която представя даден квартал, си има своя фанфарна група, следвана от сто господа и сто дами с деца, всички облечени с прекрасни испански традиционни одежди от 17. и 18. век. Всяка дама носи букет от бели и червени цветя. Празникът не спира цели пет дни.
Накрая всички групи се отправят към катедралата в центъра на града. Зад нея е поставена 35 м висока дървена конструкция, а най-отгоре се вижда огромна глава на Св.Богородица. Върху скелето всички жени оставят своите бели и червени цветя и така се оформя невероятно красива рокля на светицата. Това е единственото нещо, което не се изгаря на този празник във Валенсия.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица