Култура
Творбите от „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание

Снимка: Музей „Етър“
„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в музей „Етър“. Инициативата придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участника дълго ще впечатлява посетителите в музея на открито.
Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци.

Снимка: Музей „Етър“
„Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обосновава темата, избрана за това издание на „Кевис“.
„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че въпрос на време е всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които така са поставени, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, в зависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени.

Снимка: Музей „Етър“
„Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.
Денислав Дойчев от Сливен е доброволец. Има още няколко младежи като него, които помагат на творците при изработването на техните инсталации и при поставянето им на територията на музея. На младежа предстои да учи в Холандия, където вече е приет в университет.
И Мая Джурова от Сливен е доброволка. Получава лична покана от Софийския университет, където учи, да се включи в симпозиума.

Снимка: Музей „Етър“
Доброволците помагат много активно в създаването на една много символична и посветена на определен човек инсталация. Голям паяк, оплел своите мрежи, е впримчил в тях непознато за нас – земните хора, същество. Може и да е предмет – никой не знае, тъй като творецът Жорж Ру от години открива, снима на видео и представя чрез творбите си непознати обекти. Жорж Ру наблюдава небето и съветва всеки да се вглежда в него. Идеята на творбата му е, че земно същество е забелязало такъв обект и се опитва да го привлече. По своя си начин.

Снимка: Музей „Етър“
„Вселената е нещо огромно, ние сме миниатюрна част от нея и няма как да не съществуват такива, необясними за нас неща“, казва Мая Джурова.
Мария Белева определя инсталациите като „много интересни“. Тя няма своя, но насочва специално вниманието към един паяк, в който има много символика.

Снимка: Музей „Етър“
„Да, в повечето случаи е необходимо изкуството да се обяснява. Всяка една идея има различни нива на изказ. Вербалната и визуалната комуникация се допълват, когато наблюдаваш обект пред себе си“, смята Орфей Миндов. Той казва, че това е причината всички визуални обекти да имат заглавия.
Орфей Миндов е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт. Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.

Снимка: Музей „Етър“
Юлия също е избрала място за своята инсталация – зад Гайтанджийската одая в „Етър“-а. Работи на място, тъй като околните дървета й помагат. Обвива ги в бяла прежда и създава лабиринт, който дава възможност да се разгледа един обект от различни точки. Юлия разчита на асоциациите на хората, за да бъде разбрана творбата й.
Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя българка, но живеят в Берлин. Заедно създават важната инсталация, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години е посветил себе си на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.

Снимка: Музей „Етър“
Инсталациите на участниците в Международния симпозиум „Кевис” могат да се видят на различни места в музея „Етър”.
Симпозиумът се организира от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са Катедра „Визуални изкуства“ към СУ „Св. Климент Охридски“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение Изкуство в действие.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 15 часаНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 4 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 5 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 4 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 5 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 4 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




