Свържи се с нас

Икономика

Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС

Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

Published

on

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.

В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.

Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени

Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%.  В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.

Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон,  демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.

С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).

Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.

Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.

Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.

[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.

[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008

[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005

автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика

АргументиБГ

Икономика

Предколеден Фермерски пазар на 10 декември

Published

on

Да продължим традицията – подготвяме празничната декемврийска трапеза с продукти от Фермерския пазар на 10 декември.

Фермерски пазар „ОТ БГ“ – запазеното време от месеца за покупки на любимите продукти, произведени от местни малки ферми и производители. Любими, защото винаги се усеща, когато всичко е минало през ръцете на някого, който работи с любов и внимание. От вкуса до опаковката, капчицата любов винаги личи.

„Кога ще има отново фермерски пазар, защото свърши любимото ми сирене?“ Или: „Има едно мляко, което го има само на фермерския пазар!“; „Ще дойдат ли хората с биокозметиката, защото нещата ми свършиха, пък аз само от там купувам?“; „Сокът от рози е супер – ще има ли и този път?“; „А суджуци и кашкавал от овче мляко?“; „А вино?“; „А малиново?“ Отговорът на всичко е „да“.

Подготвяме декемврийските празници и на фермерския пазар ще има всичко нужно, за да бъдат те вкусни и уютни. И вино, и мед, и сладкиши, и мляко и млечни продукти, и деликатеси от месо и мляко.

На 10 декември ще има и един нестандартен участник – магазин „Берьозка“, който ще ни предложи продукти от руската, украинската, белоруската, молдовската и прибалтийската кухня – нещо различно за празниците! Къде да ни намерите – мястото си остава същото – паркингът на магазин BILLA, до Спортна зала „Орловец“ в Габрово.

BILLA винаги са заставали зад малките производители и семейни фирми, за което им благодарим. Датата е 10 декември, събота. Ще я има и любимата томбола – всеки пазарувал на базара ще получи номерче, с което може да спечели чудесна награда – пълна торба с продукти от фермерския базар.

Заповядайте! Очакваме ви, за да дадем заедно старт на вкусния семеен и празничен декември!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Информационни събития за предстоящите мерки на МИГ „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“

Published

on

Община Трявна и Местната инициативна група „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“ отправят покана до всички заинтересовани лица за участие в провеждането на информационни срещи/обучения в гр. Трявна във връзка с отварянето на предстоящи приеми по мерки от Стратегията за местно развитие на МИГ „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“.

Събитията ще се проведат днес, 1 декември, от 14.00 ч. в Многофункционална зала „Дръзновение“ и утре, 2 декември, от 15.00 ч. в ДГ „Калина“ – Трявна.

На информационните събития ще бъде предоставена информация за предстоящи мерки от Програмата за развитие на селските райони, условията за кандидатстване с проекти и изпълненията им.

Семинарите се провеждат в изпълнение на дейности по Споразумение за изпълнение на Стратегия за ВОМР №РД 50-45 /30.04.2018 год. по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год.

Зареди още

Икономика

Трявна с номинация за седемте годишни награди в туризма

Published

on

Община Трявна е номинирана в категория „Туристическа община“ в седмото издание на конкурса на Министерството на туризма „Годишните награди в туризма 2022“. Електронното гласуване започна в 12.30 ч. на 28 ноември и ще продължи до 23:59 ч. на 5 декември. Общината ни влиза в надпреварата начело с още 11 български общини.

„Изключително сме радостни от новината, че нашата прекрасна община е допусната до финалната фаза на конкурса и вече е в надпреварата за спечелването на приза „Туристическа община“. Считам, че градът ни се е доказал като предпочитана туристическа дестинация и е известен със своето богато културно-историческо наследство! Призовавам всеки да подкрепи Трявна, защото тя го заслужава и ние се гордеем с това!“, сподели кметът Силвия Кръстева по повод тазгодишната номинация на Община Трявна за Годишните награди в туризма 2022.

Всеки, който желае да даде своя вот може да го направи оттук. Онлайн вотът ще определи носителите на призове в 10-те категории в конкурса на Министерството на туризма. Всеки може да гласува онлайн за един участник в рамките на една категория (отчита се едно гласуване от всеки IP адрес), като може да се подкрепи кандидат от всяка категория.

Контролът ще бъде завишен, за да се минимизират възможностите за промяна на електронния вот. Експертите ще следят внимателно да не се допуска манипулиране и нерегламентирано генериране на гласове.

Опитите за намеса ще бъдат своевременно отчитани и ще повлияят негативно за класирането на съответния кандидат, посочват още от Министерството на туризма. Кандидатите, които са допуснати до финалната фаза на конкурса и ще се борят за призове, тази година са над 100, разпределени в 4 професионални, 4 художествени и 1 специално предназначена за българските общини.

Голямата награда в категория „Изборът на българите“ традиционно ще бъде определена сред всички туристически обекти, включени в „100-те национални туристически обекта“ и „50-те малко познати места“. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 13 декември.

Победителите в Годишните награди в туризма ще получат статуетка, изобразяваща символа на красотата на България и запазената марка на конкурса – българската роза и грамота.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица