Свържи се с нас

Икономика

Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС

Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

Published

on

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.

В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.

Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени

Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%.  В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.

Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон,  демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.

С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).

Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.

Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.

Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.

[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.

[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008

[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005

автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика

АргументиБГ

Икономика

Започва трансформацията на Централния общински пазар

Published

on

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.

С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.

Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.

„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.

Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.

Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.

Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.

Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.

Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.

Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Зареди още

Икономика

Липсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите

Published

on

Работодателите в област Габрово все още посочват недостига на кадри като основен проблем. Това става ясно от анкетното проучване, проведено от Агенция по заетостта в периода 28 май – 3 юли 2026г. Данните бяха представени на редовно заседание на Постоянната комисия по заетост, което се проведе под председателството на заместник областния управител Андрей Николов.

В представителната извадка са включени 165 работодатели, като 62 от тях взеха участие в анкетата. Според резултатите през следващите 12 месеца работодателите в областта ще търсят работници и специалисти предимно в секторите на преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта.

Най-голямо търсене се очаква за шивачи, монтьори на енергийни съоръжения и инсталации, работници в производството на облекло, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Заявена е и потребност от работници без специална квалификация.

Сред основните причини за недостига на кадри работодателите открояват липсата на кандидати за свободните работни места, недостига на квалифицирани специалисти и несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса.

Наред с професионалната квалификация все по-голямо значение придобиват и т.нар. „меки умения“ – дисциплина и самоконтрол, умения за работа в екип, комуникативност, адаптивност и способност за решаване на проблеми.

Резултатите от проучването потвърждават, че демографските процеси, застаряването на населението и недостигът на квалифицирани кадри остават сред най-сериозните предизвикателства пред икономическото развитие на област Габрово.

Зареди още

Икономика

„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар

Published

on

От днес, 20 юли, Габрово има ново място за вкусна храна на жар. „Скарата“ отвори врати на ул. „Ванче Михайлов“ 25, в двора на бившия завод Карталов, и заявява своя специалитет – разкраченото пиле, изпечено бавно на жар до онази златиста коричка, която кара човек да предвкусва хапката отдалеч.

Месото е мариновано предварително в специална марината, в която отлежава, за да поеме напълно аромата, а след приготвянето се поднася със специален сос, който довършва вкуса.

Освен емблематичното разкрачено пиле, менюто предлага свински и пилешки пържоли, свински и пилешки шишчета, сочни свински ребра и четири вида риба на жар – всички приготвени по същия принцип на предварително маринованите и отлежали продукти. Компания им правят пресни печени и пържени картофи.

„Скарата“ предлага достатъчно паркоместа в двора на бившия завод Карталов, за да могат клиентите спокойно да оставят автомобилите си, независимо дали ще похапнат на място, на някоя от обособените маси, или ще вземат поръчката за вкъщи.

На разположение са и напитки.

Работното време е от понеделник до петък – от 11.30 до 20.30 ч., събота от 11.30 до 16.30 ч.

За предварителни заявки: +359 877 609 200.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица