Свържи се с нас

Икономика

Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС

Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

Published

on

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.

В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.

Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени

Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%.  В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.

Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон,  демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.

С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).

Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.

Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.

Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.

[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.

[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008

[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005

автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика

АргументиБГ

Икономика

Вземете безвъзмездно до 100 000 лв. за фотоволтаици – нова програма за бизнеса

Published

on

Микро, малки и средни предприятия вече могат да се възползват от нова възможност за финансиране на фотоволтаични системи и енергийно ефективни решения. Това е възможно чрез процедура BG16RFPR001-2.004 „Eнергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в предприятията” по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“  2021-2027 г. (ПКИП).

С общ бюджет от 126 млн. лв., програмата цели да ускори прехода към климатична неутралност и да помогне на над 1 200 предприятия в страната да намалят разходите си за енергия чрез модерни технологии и възобновяеми източници. Подкрепата е насочена към инвестиции, които водят до по-ниски разходи за електроенергия и повишават устойчивостта на фирмите.

Какво се финансира?
Предприятията могат да получат между 30 000 и 100 000 лв. безвъзмездна помощ, с интензитет до 65% от стойността на проекта за следните дейности:

  • изграждане на фотоволтаични системи за собствено потребление;
  • инсталиране на батерии за съхранение на енергия;
  • закупуване на енергийно ефективни машини и оборудване;
  • подмяна на старо осветление с LED и интелигентни системи за управление;
  • всички съпътстващи разходи по монтаж, свързване и пускане в експлоатация.

Кои фирми могат да кандидатстват?
За да участват в процедурата, предприятията трябва да отговарят на следните условия:

  • Да са регистрирани преди 31.12.2021 г.;
  • Да попадат в определените допустими икономически сектори (КИД-2008);
  • Да имат реализиран минимален оборот за 2023 г.:
    – 100 000 лв. за микропредприятия;
    – 300 000 лв. за малки;
    – 1 000 000 лв. за средни предприятия;

Важно: Предприятия, които развиват дейност в приоритетни райони, какъвто е и Габрово, получават предимство при оценката на проектите.

Защо е важно?
С нестабилните цени на електроенергията и все по-честите прекъсвания на захранването, фотоволтаичните системи и енергийната ефективност вече не са само тенденция, а необходимост, особено за бизнеса, който търси устойчивост, предвидимост на разходите и по-добра конкурентоспособност.

И в Габрово интересът расте
Габрово попада в списъка с приоритетни райони, където проектите ще бъдат оценявани с допълнителни точки. Това дава сериозно предимство на местния бизнес в класирането.

През последните години в региона се наблюдава засилен интерес към фотоволтаични решения. Все повече компании в Габрово инвестират в енергийна независимост, особено предвид зимните периоди с нестабилно захранване и високи цени на електроенергията.

Според експерти, изграждането на фотоволтаична система с батерии е не само екологично, но и икономически оправдано – инвестицията се изплаща средно за 3–4 години, а системата работи над 20 години.

Интер Пауър – водещ партньор в Габрово и региона
С дългогодишен опит и десетки успешно изградени фотоволтаични системи, Интер Пауър е сред най-доверените и предпочитани изпълнители в региона. Те ще ви съдействат от първоначалната консултация до реализацията на проекта, включително при подготовката на документи, избор на оборудване и техническо изпълнение като ще спестим време, ресурси и административна тежест.

Интер Пауър предлага:

  • Пълна проверка за допустимост по програмата;
  • Изготвяне на проектна документация;
  • Консултация и съдействие при кандидатстване;
  • Проектиране, доставка и монтаж на фотоволтаична система;
  • Техническа поддръжка и въвеждане в експлоатация.

А какво предстои за физическите лица?
Въпреки че тази програма е насочена само към бизнеса, домакинствата също трябва да помислят за енергийна независимост. Очакванията за зимата са тревожни – възможни са нови увеличения на цената на електроенергията, както и чести прекъсвания на електрозахранването, особено в по-малки населени места и планински райони.

Собствената фотоволтаична система с батерия дава:

  • Спокойствие при аварии или прекъсвания
  • Намаляване на сметките за ток
  • Принос към опазване на околната среда

Интер Пауър предлага и индивидуални решения за физически лица – съобразени с енергийните нужди на всяко домакинство, с гъвкави схеми на плащане и възможности за бъдещо финансиране по национални програми.

За повече информация относно програмата, кандидатстването и условията, свържете се с Интер Пауър на e-mail: r.peykova@inter-power.eu или на тел. 0877 801 815.

Зареди още

Икономика

Над 4 млрд. лева ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност

Published

on

Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и втория етап на Националната програма за енергийна ефективност, която ще стартира до края на т.г.

Това обяви в Габрово заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя участва във форум „Кметовете говорят“, организиран от „ЕнЕфект“ и Община Габрово. В него се включиха още вицепремиерът Томислав Дончев, кметът на Габрово Таня Христова, изпълнителният директор на Фонд на фондовете Александър Ненков, изпълнителният директор на ЕнЕФект Драгомир Цанев, кметове на общини, представители на местната и на централната власт от цялата страна, международни партньори от Испания, Словакия, Чехия, Гърция, Финландия, представители на бизнеса, неправителствения сектор и др.

Зам.-министър Янкова отбеляза, че в момента тече изпълнение на одобрените 1038 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чрез които около 150 000 български граждани ще имат възможност да обновят жилища си. В тази връзка тя поздрави кмета на Габрово за проявената инициативност и информира, че по двата етапа на програмата в общината ще бъдат обновени общо 24 жилищни блока с 807 жилища в тях, със 77 000 кв. м застроена площ на стойност 22,5 млн. лв.

„Първата национална програма за енергийна ефективност генерира около 5000 сдружения на гражданите в цялата страна, от които са обновени 1968 жилищни блока, а средствата за реновиране на други 48 са предоставени на съответната община, на чиято 2 територия се намират. По Плана за възстановяване и устойчивост кандидатстваха 3006 сдружения, от които 660 се повтарят. Това означава, че в обществото има голяма енергия и интерес гражданите да си обновят жилищата, понижавайки разхода за енергия и подобрявайки стандарта си на живот. Това ни задължава да разработим нови стимули и инструменти, чрез които да санираме стария жилищен фонд“, коментира още заместник-регионалният министър.

Дора Янкова информира, че от 1 юли ще започне разплащането към общините по вече сключените договори за енергийна ефективност по ПВУ. Първоначално са предвидени около 33 млн. лв., като по-голямата част от тях са предназначени за покриване на разходите на домакинствата за технически паспорт и енергийно обследване, които бяха необходимо условие за кандидатстване по ПВУ.

Съгласно регламента сдруженията на собствениците с одобрени проекти и сключени договори получават обратно парите си по Етап 1. „Опитваме се да наваксаме голямото забавяне от предишни управления. Благодарение на активността на правителството и доверието от страна на ЕК, успяхме да запазим целия ресурс за енергийна ефективност по ПВУ“, коментира още Янкова.

Заместник-регионалният министър каза още, че до края на годината ще стартира и вторият етап на Националната програма за енергийна ефективност, която е с ресурс от 2,5 млрд. лв. до края на 2029 г. „В момента в дискусия с Националното сдружение на общините и професионалните организации разработваме методическите указания и правилата за кандидатстване и изпълнение. Стремежът ни е да направим програмата с максимално олекотени административни процедури, без излишни тежести. В същото време програмата ще е справедлива и прозрачна, за да се разходва по най-добрия начин общественият ресурс“, коментира Янкова.

Според нея е много важно да се защити интересът на малките населени места, защото до момента в 103 малки общини няма нито един одобрен проект за саниране на сгради, въпреки че са били допустими по някои от програмите.

Предстои да се обявяват и пазарни консултации за определяне на референтната стойност на цената за саниране на сградите. Целта е строителните фирми да дадат актуални цени на стойностите на материалите и труда, с оглед инфлационните процеси от 2023 г. насам, за да има пазарни цени.

„Предстои ни и дебатът за нова жилищна стратегия, борбата с енергийната бедност и достъпа до жилище. Трябва да обсъдим и бъдещите програми за саниране, те да не се свеждат само до топлоизолация и дограма, а за цялостно енергийно обновяване 3 и управление на сградите, достъпна среда, зелени мерки, подобряване на цялата среда около блока – осветление, паркинг, площадки и т.н.“, коментира още Янкова.

Зареди още

Икономика

Габрово събира държавата, науката и бизнеса в името на иновациите и растежа

Published

on

В Ритуалната зала на Община Габрово се проведе ключова среща между заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, представители на Министерския съвет и Министерството, кмета на Габрово Таня Христова, научната общност и представители на бизнеса от региона.

Събитието бе организирано от Министерството на иновациите и растежа, в партньорство с Община Габрово, Технически университет – Габрово и Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“. В центъра на дискусиите бяха новите възможности за финансиране по европейски програми, насочени към малките и средни предприятия, иновациите, дигитализацията и енергийната ефективност.

Представителите на Министерството подчертаха, че до края на годината се очакват над 20 процедури по двете управлявани програми с общ бюджет над 1 милиард лева. Сред водещите теми бяха Индустрия 4.0, цифровите двойници, изкуственият интелект и развитието на иновационната инфраструктура – ключови приоритети, които ще формират бъдещето на българската икономика.

Особено внимание беше отделено на нуждата от по-тясно взаимодействие между бизнеса и научните среди, включително използването на лабораторна инфраструктура и развитието на индустриални зони в стратегически райони.

Според Томислав Дончев, в момента се развиват 10 индустриални зони, но страната се нуждае от още поне толкова, за да се ускори реализацията на инвестиционни проекти и да се съкрати времето за тяхната реализация поне четири-пет пъти. Енергийната ефективност също бе сред основните акценти – определена като стратегически инструмент за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и енергийната независимост на страната.

По време на срещата бе повдигнат въпросът за Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, включително този в Техническия университет – Габрово. Въпреки направените инвестиции за милиони левове, инфраструктурата остава слабо използвана от бизнеса.

Вицепремиерът обяви, че скоро ще бъде създадена публична платформа с информация за наличното оборудване и условията за достъп до всеки технологичен парк в страната. Сред обсъдените теми бе и тази за отбранителната индустрия, където Дончев изрази желание разходите да се превърнат във възможности.

Той подчерта потенциала на България да се утвърди като производител на дронове и специализирани продукти за сектора – посока, която би дала силен тласък на икономиката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица