Икономика
Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС
Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.
В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.
Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени
Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%. В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.
Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон, демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.
С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).
Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.
Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.
Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.
[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.
[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008
[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005
автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика
АргументиБГ
Икономика
НАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото

С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.
В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.
Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.
Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.
Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.
Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.
Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber, страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.


Икономика
До края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца

Родителите, които искат да ползват данъчните облекчения за деца или за деца с увреждания през работодателя си, е необходимо да заявят желанието си пред него, като подадат съответната декларация до 31 декември 2025 г. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2026 г.
Няма промени в размерите на данъчните облекчения за придобитите доходи през 2025 г. и те се запазват същите като през предходната година. Сумите, които може да бъдат възстановени, са в зависимост от броя на децата. За едно ненавършило пълнолетие дете облекчението от годишната данъчна основа е 6 000 лв., а сумата за получаване е до 600 лв., за две – 12 000 лв. и сума за получаване до 1200 лв., за три и повече – 18 000 лв. със сума за получаване до 1800 лева. За отглеждане на едно дете с увреждания облекчението от годишната данъчна основа е в размер на 12 000 лв., като сумата за получаване е до 1 200 лева. Това са средствата, които могат да бъдат получени, когато лицата не са ползвали облекченията при авансовото облагане на доходите.
Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения преди да ползват данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.
Освен през работодател, другият начин за ползване на данъчните облекчения е с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 30 април 2026 г. или от 1 март до 30 юни за лицата, извършващи дейност като търговец, включително едноличните търговци и земеделските стопани, избрали да се облагат като такива.
За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2025 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци (данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец). Хората без доходи, или само с необлагаеми, като обезщетение за майчинство например, както и само с доходи, облагаеми с окончателен и/или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, ако отговаря на изискванията.
Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП . Информация за данъчните облекчения има и във Фейсбук страницата на НАП, а телефонна консултация по тези въпроси може да се направи с Информационния център на телефони: 0700 18 700 или 02 9859 6801, както и на имейл: infocenter@nra.bg .


Икономика
Габрово отстъпва две позиции по средна заплата, вече е на 17-то място

Област Габрово вече заема 17-то място в националната класация по средна брутна месечна работна заплата, като отстъпва с две позиции спрямо предходното тримесечие, когато беше на 15-о място.
Според официалните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, средната брутна месечна работна заплата в региона през третото тримесечие на 2025 г. е 1 964 лв. За месеците юли, август и септември сумите са съответно 1 972 лв., 1 920 лв. и 2 001 лв.
В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. се отчита намаление от 2.2%, като най-значителен спад е регистриран в дейностите „Култура, спорт и развлечения“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Държавно управление“.
Сравнено със същия период на 2024 г., заплащането в областта все пак бележи ръст от 7.4%, като в обществения сектор увеличението достига 12.4%, а в частния – 5.7%. Повишение се наблюдава в секторите „Строителство“, „Образование“ и „Транспорт, складиране и пощи“.
Най-високите средни заплати през третото тримесечие на 2025 г. са отчетени в: „Държавно управление“ – 2 607 лв, „Образование“ – 2 597 лв, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 242 лв.
Най-нископлатени остават служителите в: „Операции с недвижими имоти“ – 1 077 лв, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 204 лв, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 1 352 лв.
В национален мащаб, по показателя средна брутна месечна работна заплата, Габрово се нарежда след областите София (столица), София (област), Варна, Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Плевен, Шумен, Търговище, Перник, Велико Търново, Бургас, Разград, Ловеч и Пазарджик.


-
Кримипреди 7 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 5 дниДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди 4 дниОткриха марихуана, екстази и пико в дома на 34-годишен габровец
-
Новинипреди 7 дниТаня Христова оттегля предложението си за увеличение на ТБО
-
Любопитнопреди 7 дниПТГ „Д-р Никола Василиади“ отбелязва 130 години с тържествен концерт
-
Кримипреди 3 дниЗадържаха жена, откраднала 12 000 лева от съсед. Парите заровила в гората
-
Кримипреди 4 дниТъмни облаци надвиснаха над друсания и без книжка, катастрофирал при гонка с полицията
-
Любопитнопреди 7 дниДетското коледно градче на Габрово отваря тази вечер





