Икономика
Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС
Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.
В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.
Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени
Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%. В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.
Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон, демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.
С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).
Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.
Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.
Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.
[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.
[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008
[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005
автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика
АргументиБГ
Икономика
Цветя, вкус, традиция и вдъхновение на 7 март на Фермерския пазар

Цветя, вкус, традиция и вдъхновение – на 7 март ви очаква Фермерски пазар „ОТ БГ“, посветен на Деня на жената и истинската българска храна!
Фермерски пазар „ОТ БГ“ Ви кани на 7 март на площад „Възраждане“ в град Габрово. От 10.00 до 16.00 часа ще Ви очакват добре познати и любими български производители, които носят със себе си вкуса на истинската храна, аромата на пролетта и вдъхновението за най-сърдечните подаръци.
Този пазар е посветен на жената – майката, съпругата, дъщерята, приятелката, колежката – на всяка дама, която прави света по-топъл и по-красив. На пазара ще откриете свежи пролетни, с които да зарадвате любимия човек.
Освен тях ще намерите ръчно изработени изделия, натурална козметика, билкови продукти, мед и пчелни продукти, сладка и конфитюри, вино, тахан, ядки, млечни и месни продукти и още много вкусни и красиви предложения, подходящи за подарък за 8 март така и за вашето ежедневие.
Фермерски пазар „ОТ БГ“ традиционно защитава каузата за подкрепа на българското производство и местните производители. За нас е важно не просто да пазарувате, а да избирате осъзнато – да подкрепяте труда, земята и хората зад всеки продукт.
Както винаги, един от вас, закупил продукт от пазара, ще си тръгне с богата томбола, събрала разнообразни артикули от щандовете на участниците. Защото доброто се връща, а когато подкрепяме родните производители, показваме уважение към техния труд и вдъхновение.
Очакваме Ви на 7 март, от 10:00 до 16:00 часа, на площад „Възраждане“ в град Габрово, където пролетта ще ухае на цветя, истинска храна и благодарност към жените в живота ни!

Икономика
НАП напомня: До 2 март се подават справките за изплатени доходи

До 2 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2025 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми. Те се обявяват в левове, предвид че през 2025 г. това е основната валута в България. Според нормативните изисквания справките се подават до 28 февруари, но тъй като е събота, срокът се удължава до първия работен ден – 2 март.
В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2025 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, работодателите трябва да обявят и определени необлагаеми доходи, предоставени от тях. Сред тях са: дадените на служителите ваучери за храна, които са освободени от облагане с данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, изплатените обезщетения за първите два дни от болничния, еднократните помощи в размер до 2400 лв./1227,1 евро за раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак, необлагаемите дневни командировъчни пари, ако изплатената сума на конкретно физическо лице е над 1000 лв./511,29 евро, и др.
В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, като например дивиденти и ликвидационни дялове, облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др., доходи от прехвърляне на права и имущество, както и необлагаеми доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и в Част ІV от номенклатурата към утвърдения образец.
За да улесни подаването на справките, НАП предоставя на сайта си клиентско приложение. Работодателите могат да видят декларираните от тях данни чрез две електронни услуги, достъпни с персонален идентификационен код /ПИК/ и квалифициран електронен подпис /КЕП/: „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката за изплатени през годината доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски“ и „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения“.
Получените в НАП данни от предприятията ще могат да бъдат въведени в предварително попълнените данъчни декларации, които ще са достъпни в Портала за електронни услуги през март.
Повече информация за попълването на данните и подаването на справките може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/9859 6801, съобразно тарифата на съответния оператор.

Икономика
Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.
По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.
Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.
В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.
Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.
В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.
В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.


-
Новинипреди 6 дниКристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир
-
Икономикапреди 5 дниЦветя, вкус, традиция и вдъхновение на 7 март на Фермерския пазар
-
Новинипреди 6 дниВ Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“
-
Новинипреди 4 дниВтора вицешампионска титла за Йоан Велчев и габровския шахматен клуб
-
Новинипреди 5 дниД-р Михов: Близо 340 хиляди са събрани за ремонт на Детското отделение
-
Културапреди 6 дниПроф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България
-
Новинипреди 5 дниШК „Орловец 1997“ – Габрово – с вицешампион по блиц шахмат
-
Любопитнопреди 4 дниГрешки при носенето на мокасини – 3 начина, по които ги носите погрешно





