Икономика
Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за ЕС
Един от факторите е постепенното покачване на административно определяни цени като тези на ток, парно, вода, газ и лекарства

България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика в Европейския съюз с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка с ръка с по-висока инфлация.
В България през последното десетилетие инфлацията е по-висока от средната за страните от Европейския съюз (ЕС). Това, заедно с възприемания по-висок валутен риск, води след себе си по-високи лихви по кредитите и депозитите в лева. Друго много важно следствие е невъзможността на България да изпълни Маастрихтския критерий за инфлация, което автоматично ни обрича да останем вечният кандидат-член за еврозоната. Видя се, че дори и икономическата криза не беше достатъчна, за да успеем да достигнем инфлационния критерий.
Може би според поговорката, ако Мохамед не може да отиде при планината, остава планината да отиде при него – разбирай ЕС да промени критерия за инфлация, за да може страни като България да се присъединят. Друг е въпросът дали покрай сериозните проблеми, които еврото си има напоследък, ние все още горим от ентусиазъм за членство в клуба на избраните.

Източник: Евростат; Хармонизиран индекс на потребителските цени
Но да се върнем на инфлацията. Къде се корени тази сериозна разлика между инфлацията у дома и тази в нашите партньори от ЕС? Основната и най-проста причина е по-бързият ръст на българската икономика сравнено с останалата част от ЕС. В България растежът за последното десетилетие е средно 4,13% за последното десетилетие, докато ръстът в ЕС-27 са същия период се равнява на скромните 1,33%. В този значителен “прозорец” между нас и останалата част от ЕС няма нищо изненадващо, предвид факта, че родната икономика е по-слабо развита и догонваща – както от гледна точка на произвеждан БВП, така и от гледна точка на цени.
Точно тук се крие и едно от обясненията за по-високата инфлация у дома. В развиващите се икономики се наблюдава т.нар. Баласа-Самуелсън ефект, който обяснява по-бързия темп на инфлация спрямо развитите страни. Накратко, тези двама икономисти – Баласа и Самуелсон, демонстрират как по-високата производителност в търгуемия сектор (мислете за промишлеността) в по-слабо развитите страни води до по-високи заплати и съответно по-високи цени на крайния продукт в този сектор. Но конкуренцията за работници принуждава фирмите в нетъргуемия сектор (мислете за фризьорство и подобни услуги) също да вдигнат заплатите, без това да е обвързано с ръст на производителността[1]. Съответно в нетъргуемия сектор също имаме покачване на заплатите и крайните цени на продуктите, без това да следва от по-висока производителност. В крайна сметка общото ценово равнище се покачва и наблюдаваме по-висока инфлация спрямо по-развитите страни.
С този ефект, обаче, може да се обясни само част от разликата между инфлацията у дома и тази в ЕС[2]. Някои изследователи дори не намират негово влияние върху инфлационния диференциал между България и еврозоната[3] (или останалата част от ЕС).
Кои са останалите фактори, които влияят върху по-бързата инфлация у дома? Един от тях безспорно е постепенното покачване на редица административно определяни цени – ток, вода, парно, газ, лекарства и др. От началото на прехода сме свидетели на стъпково повишаване на тези цени от началото или средата на годината или пък от началото на отоплителния сезон. По отношение на газта (и съответно – парното и топлата вода) ще имаме такова повишение на цените поне до края на 2012 г. Според договора с Газпром, подписан през 2006 г., цената на част от доставяния газ, който преди това получавахме на преферециална цена, постепенно ще се покачва до пазарното си равнище до края на 2012 г.
Липсата на реална пазарна конкуренция в редица отрасли, сред които повечето комунални услуги и железопътната инфраструктура също действа като проинфлационен фактор. Съществуването на непазарни субекти и липсата на конкуренция при доставките на газ, вода, електричество, железопътна транспортна услуга и т.н. създава възможност за по-високи цени и свръхпечалби в тези сектори. Това положение се илюстрира от факта, че НЕК и Булгаргаз завършиха 2009 и 2010 г. на сериозна печалба, въпреки повсеместната криза в България. Периодичното договаряне на картели в редица сектори, производители на храни (олио, хляб и т.н.), където се поддържат изкуствено завишени цени, е друга причина за по-високата инфлация.
Ясно е, че по отношение на т.нар. Баласа-Самуелсън ефект не можем да направим нищо. България най-вероятно ще запази статута си на догонваща икономика с по-висок от средния растеж поне в следващите 15-20 години и този процес ще върви ръка за ръка с по-висока инфлация. Това, което можем да направим, обаче, е да либерализираме по-бързо комуналните услуги и другите държавно регулирани сектори. По-ефективната работа на Комисията за защита на конкуренцията при разкриването на непазарни структури също ще спомогне за подтискането на инфлацията у дома. Рецептите са ясни, въпросът е дали управляващите искат да ги следват.
[1] Приема се, че в нетъргуемия сектор възможностите за подобрение на производителността са ограничени, което си е факт: надали една фризьорка би могла да подстригва кой знае колко повече хора на ден спрямо нейна колежка примерно в Германия.
[2] Виж, например, Д. Mihaljek and М. Klau, „ Catching-up and inflation in transition economies: the Balassa-Samuelson effect revisited”, BIS Working Papers, December 2008
[3] Виж, например, B. Egert, “Balassa-Samuelson meets South Eastern Europe, the CIS and Turkey: a close encounter of the third kind?”, published in The European Journal of Comparative Economics, 2005
автор: Десислава Николова, главен икономист, Институт за пазарна икономика
АргументиБГ
Икономика
Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.
Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.
Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.
Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.
Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.
Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.
Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.
Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg


Икономика
2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.
Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.
Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.
Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.
Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.
Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.
Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.
Икономика
Дигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
От 30 януари 2026 г. официално започна работа Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) – ново пространство за обучение, подкрепа и развитие на дигитални умения за гражданите на Габрово и региона.
Изграждането на Дигиталния клуб е финансирано от Европейския съюз в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, договор № BG-RRP-1.024-1231-C01.
Основната цел на процедурата е да се повиши участието на гражданите в ученето през целия живот и да се насърчи социалното приобщаване чрез осигуряване на достъп до възможности за дистанционно обучение в електронна среда.
Инициативата е насочена към широк кръг целеви групи, сред които заети лица с ограничен достъп до електронни ресурси, представители на различни етноси, възрастни хора, жени и хора в неравностойно положение. По този начин се създават равни възможности за развитие на умения, необходими за успешна реализация в условията на дигиталната икономика.
Габровската търговско-промишлена палата е изградила специално обособено помещение за нуждите на Дигиталния клуб. В него са разположени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации, модерно обзавеждане и високоскоростна интернет връзка.
Посетителите имат достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучение и самообучение. В клуба е осигурена и подкрепа от наставник, който ще подпомага хората без или с ограничени дигитални умения при включването им в дистанционни обучения и използването на електронни услуги.
Дигиталният клуб предлага безплатно: достъп до компютърна техника и високоскоростен интернет; помощ при използване на интернет и електронни услуги; насочване към обучения и ресурси според индивидуалните потребности; съдействие при работа с електронни административни услуги; подкрепа при онлайн търсене на работа; консултации с кариерен консултант след предварително съгласуване; съвместни инициативи с Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово и Областния информационен център.
Дигиталният клуб се намира на адрес гр. Габрово, ул. „Брянска“ №30, партер и работи от понеделник до петък от 09.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Габровската търговско-промишлена палата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП.
-
Новинипреди 6 дниДигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
-
Културапреди 7 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Любопитнопреди 7 дни„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване
-
Любопитнопреди 5 дниФестивал на светлината в Габрово от 13 до 15 март
-
Любопитнопреди 4 дниГаброво търси новите лица на смеха
-
Новинипреди 9 часаПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Любопитнопреди 16 часаВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 14 часа2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?










