Свържи се с нас

Икономика

2,5 млн. евро щети за България от Ешерихия коли

Published

on

Щетите за българските зеленчукопроизводители, вследствие на кризата, свързана с Ешерихия коли, възлизат общо на 2 562 747 евро (5 012 222 лв.), съобщиха от Държавен фонд “Земеделие”. Стопаните ще бъдат компенсирани в две направления. Първото се прилага за тези, които са оттеглили произведени и нереализирани количества зеленчуци от пазара, а второто – за небране на реколта. Загубите от изтеглената продукция се оценяват на 2 556 270 евро (4 999 554 лв.), а от неприбрана реколта – на 6477 евро (12 668 лв.)

Искания за компенсации подадоха общо 96 зеленчукопроизводители. Най-голям е техният брой в Пловдивска област, където са подадени 30 заявки за плащане. В Благоевградската областна дирекция на фонд „Земеделие” кандидатите са 25, а от област Пазарджик – са 16.

За обезщетения при оттегляне от пазара плащанията са на тон нереализирана продукция, а именно:

• 240 евро на тон краставици, гледани на закрито
• 332 евро на тон домати, гледани на закрито
• 444 евро на тон пипер, гледан на закрито
• 389 евро на тон салати, гледани на открито или закрито
• 296 евро на тон тиквички, гледани на открито или закрито

За неприбрана реколта плащанията са на хектар:

• 1728 евро за хектар краставици, гледани на закрито
• 2988 евро на хектар домати на закрито
• 999 евро на хектар пипер на закрито
• 875,25 евро на хектар салати на открито или закрито
• 1332 евро на хектар тиквички, гледани на закрито или открито.

Финансовата помощ се отпуска с регламент на ЕС за предприемане на извънредни мерки за подпомагане на сектора на плодове и зеленчуци в Общността. Обезщетението има компенсаторен характер и се предоставя за нереализирана реколта от домати, салати, краставици, сладък пипер и тиквички за прясна консумация.

В зависимост от количествата и площите, които страната ни докладва, както и от данните за останалите страни-членки, ЕК ще реши дали да приложи коефициент за намаление на помощта за всички държави-членки, ако заявените средства надхвърлят общия предвиден бюджет от 210 милиона евро.
На 18 юли 2011г. във връзка с безпрецедентната криза с епидемията Е. коли, Европейската комисия публикува Регламент № 688/2011 за допълнителен прием за 2011 г. на програми за информиране и насърчаване в сектора на пресните плодове и зеленчуци – на вътрешния пазар и в трети страни. До 15 август 2011 г. представителни професионални и междупрофесионални организации от сектора на пресните плодове и зеленчуци могат да представят своите програми. До 15 ноември 2011 г. ЕК ще реши кои от тях ще съфинансира, а до 15 февруари 2012г. трябва да се сключат договорите за подпомагане.

АргументиБГ

 

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица