Свържи се с нас

Култура

Оле Фрам и Стефан А. Щерев за радиобалета и Бузлуджа

Published

on

снимка: Община Габрово

Този петък, 12 юли, в 18.30 ч., Музеят на хумора и сатирата кани Оле Фрам от ЛИГНА и Стефан А. Щерев от Информбюро в бар Камъка, за да ни разкажат какво представлява радиобалетът, да представят свои досегашни проекти и да споделят защо Дом-паметникът на комунистическта партия на Бузлуджа е интересен обект за пърформативна памет.

Творческият колектив ЛИГНА създава поредица от представления, третиращи забравени исторически ситуации: стихийна стачка в бивша фабрика, която в момента е главният оф-театър в Хамбург; забравената практика на масови танцови изпълнения и на движенчески хорове; „новият стар град“, който бе наскоро открит в сърцето на Франкфурт.

Публиката е поканена да опита различни жестове – нещо като игра от трето лице. Оле Фрам ще говори за тази практика като начин на осъществяване на нова връзка с историческите паметници – в сетивно потапяне, което отваря пространство на автономно действие за участника.

Оле Фрам е член на ЛИГНА, заедно с Михаел Хюнерс и Торстен Михалсон. От 2002 година работата им е отдадена на създаването на временни ситуации, които използват публиката като колектив продуценти – сдружение, което може да създаде непредвидими, неконтролеруеми ефекти, оспорващи регулацията на дадено пространство. Един от моделите на ЛИГНА, радиобалетът (създаден през 2002), предоставя на радиослушателите хореография от отхвърлени и забранени жестове в бивши публични, а сега контролирани пространства като железопътна гара или търговски център. Други, като „Новият човек” (2008), поставят под съмнение пространството на самия театър като апарат, който оформя субективност. По-нови творби като „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер” (2017) приканват участниците да поставят на сцена сложно взаимодействие, което им се разкрива едва постепенно.

Стефан А. Щерев е артист и директор на Информбюро Асоциация. Съосновател е на Антистатик – международен фестивал за съвременен танц и пърформанс, Европейска нощ на Театрите, Номадска Танцова Академия България и Асоциация Топлоцентрала. През 90-те е част от театър-студио 4хС, което работи в експерименталния сатирично-вариететен театър в Габрово.

През 2011 година фестивалът Антистатик кани ЛИГНА да представят „Новият човек”, а през 2014 – „Тайно радио” в София, а през 2017 г. ЛИГНА, Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов създават постановката „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер”, която открива театралния сезон във Франкфурт, а у нас ще може да бъде видяна в есенната програма на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата (дата: 30 ноември).


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица