Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Афера

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Това заяви наскоро бъдещият европейски прокурор в свое поредно емоционално изявление. Неукротимата румънка добави, че разследванията в България трябва да започнат веднага, защото страната ни е прогнила от корупция и беззаконие, а политическата класа, вместо да трие наровете по затворите, става все по-нагла и безнаказана.

Кьовеши е човек, който добре знае какво казва и едва ли трябва да се съмняваме, че познава добре смисъла на думата „афера”. Идва от френски и означава мошеническо дело или недобросъвестно, непочтено деяние, извършено с цел облагодетелстване или лична изгода. Аферата обичайно се отнася за политическа или търговска сделка, осъществена с непозволени средства.

Но онова, което Кьовеши може би не знае в подробности, са дълбоките причини за това безумно състояние на ситуацията у нас, включително в сравнение с родната й Румъния.

Тези причини са основно три.

Първата. Отношенията на партийния лидер на Румъния по времето на социализма Николае Чаушеску не бяха твърде „любовни” с нито един от вождовете на СССР, като започнем от Брежнев и стигнем до Горбачов. Това е особено видно, ако ги сравним с прословутата българска подлизурщина и верноподаничество. Твърди се, че така Живков успявал да вземе евтини суровини и най-вече петрол от СССР. За разлика от нас обаче, румънците си имат не само петрол, но и характер. Това те доказаха с отказа си да участват съвместно с войските на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия през 1968 година, което предизвика лично на Чаушеску симпатиите на Запада. Комшиите ни дори си позволяваха твърде фриволни икономически контакти освен със страни от Западна Европа, също и с такива отявлени врагове на СССР по онова време, като Китай и САЩ. Тези обтегнати отношения между нашата съседка и Страната на Съветите продължаваха така до самия край на социализма, до падането на Берлинската стена.

Затова и в Румъния плана на Андропов за трансформация на властта на Съветската комунистическа партия /КПСС/ и тайните й служби/КГБ/ от политическа в икономическа не проработи така, както у нас. Нека припомним този план – овладяване на финансовите средства от партийния елит и КГБ и превръщането им в икономически владетел на страната. Създаване на борчески бригади/мутри/ на основата на силовите спортни клубове и превръщането на тези бригади в бухалката на новоизлюпените капиталисти. Тези бригади трябваше да парализират общественото мнение, да потушат гражданската съпротива и при необходимост да играят ролята на бушони, тогава, когато общественото напрежение има нужда от това.

В Румъния не се случи нищо подобно. Спомням си Букурещ през 90-те години. Там, за разлика от нас, нямаше момчета с анцузи, нямаше толкова джипове и други скъпи коли, както в София.

Втората причина за огромната разлика в самочувствието и решителността на българите и румънците беше начинът, по който се срина системата. При тях това стана не с безкръвен дворцов преврат, както у нас и което много анализатори отчитат като особен принос на българския преход /Егати приноса, егати прехода!/. В Румъния публично екзекутираха Чаушеску и жена му. Това е, няма раждане без кръв. Споменът за тази екзекуция има психологически и дисциплиниращ ефект и до днес.

Третата причина за наличието на подобна гражданска енергия, готова да се бори с родната афера/не както у нас/ в Румъния е нейният етнически състав. В тази страна живеят няколко милиона унгарци, словаци и немци. Тези граждани на нашата съседка носят друга култура, чувство за свобода и законност, именно те са един от основните катализатори на активния граждански процес. Затова и румънските площади продължават да бъдат пълни, затова наскоро потегли към затвора поредният висш политик – Ливиу Драгня, а там го очакват мнозина като него.

Да се върнем на българската Афера. Съмнявам се, че можем да се справим само с наличните сили на онези българи, които се намират в страната. Нужна е помощта и енергията на свободните милиони българи, емигрирали в чужбина.

Ако се върнат.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица