Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Афера

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Това заяви наскоро бъдещият европейски прокурор в свое поредно емоционално изявление. Неукротимата румънка добави, че разследванията в България трябва да започнат веднага, защото страната ни е прогнила от корупция и беззаконие, а политическата класа, вместо да трие наровете по затворите, става все по-нагла и безнаказана.

Кьовеши е човек, който добре знае какво казва и едва ли трябва да се съмняваме, че познава добре смисъла на думата „афера”. Идва от френски и означава мошеническо дело или недобросъвестно, непочтено деяние, извършено с цел облагодетелстване или лична изгода. Аферата обичайно се отнася за политическа или търговска сделка, осъществена с непозволени средства.

Но онова, което Кьовеши може би не знае в подробности, са дълбоките причини за това безумно състояние на ситуацията у нас, включително в сравнение с родната й Румъния.

Тези причини са основно три.

Първата. Отношенията на партийния лидер на Румъния по времето на социализма Николае Чаушеску не бяха твърде „любовни” с нито един от вождовете на СССР, като започнем от Брежнев и стигнем до Горбачов. Това е особено видно, ако ги сравним с прословутата българска подлизурщина и верноподаничество. Твърди се, че така Живков успявал да вземе евтини суровини и най-вече петрол от СССР. За разлика от нас обаче, румънците си имат не само петрол, но и характер. Това те доказаха с отказа си да участват съвместно с войските на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия през 1968 година, което предизвика лично на Чаушеску симпатиите на Запада. Комшиите ни дори си позволяваха твърде фриволни икономически контакти освен със страни от Западна Европа, също и с такива отявлени врагове на СССР по онова време, като Китай и САЩ. Тези обтегнати отношения между нашата съседка и Страната на Съветите продължаваха така до самия край на социализма, до падането на Берлинската стена.

Затова и в Румъния плана на Андропов за трансформация на властта на Съветската комунистическа партия /КПСС/ и тайните й служби/КГБ/ от политическа в икономическа не проработи така, както у нас. Нека припомним този план – овладяване на финансовите средства от партийния елит и КГБ и превръщането им в икономически владетел на страната. Създаване на борчески бригади/мутри/ на основата на силовите спортни клубове и превръщането на тези бригади в бухалката на новоизлюпените капиталисти. Тези бригади трябваше да парализират общественото мнение, да потушат гражданската съпротива и при необходимост да играят ролята на бушони, тогава, когато общественото напрежение има нужда от това.

В Румъния не се случи нищо подобно. Спомням си Букурещ през 90-те години. Там, за разлика от нас, нямаше момчета с анцузи, нямаше толкова джипове и други скъпи коли, както в София.

Втората причина за огромната разлика в самочувствието и решителността на българите и румънците беше начинът, по който се срина системата. При тях това стана не с безкръвен дворцов преврат, както у нас и което много анализатори отчитат като особен принос на българския преход /Егати приноса, егати прехода!/. В Румъния публично екзекутираха Чаушеску и жена му. Това е, няма раждане без кръв. Споменът за тази екзекуция има психологически и дисциплиниращ ефект и до днес.

Третата причина за наличието на подобна гражданска енергия, готова да се бори с родната афера/не както у нас/ в Румъния е нейният етнически състав. В тази страна живеят няколко милиона унгарци, словаци и немци. Тези граждани на нашата съседка носят друга култура, чувство за свобода и законност, именно те са един от основните катализатори на активния граждански процес. Затова и румънските площади продължават да бъдат пълни, затова наскоро потегли към затвора поредният висш политик – Ливиу Драгня, а там го очакват мнозина като него.

Да се върнем на българската Афера. Съмнявам се, че можем да се справим само с наличните сили на онези българи, които се намират в страната. Нужна е помощта и енергията на свободните милиони българи, емигрирали в чужбина.

Ако се върнат.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица