Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Афера

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Published

on

Колаж на Actualno.com

Лаура Кьовеши: „България е една огромна афера”.

Това заяви наскоро бъдещият европейски прокурор в свое поредно емоционално изявление. Неукротимата румънка добави, че разследванията в България трябва да започнат веднага, защото страната ни е прогнила от корупция и беззаконие, а политическата класа, вместо да трие наровете по затворите, става все по-нагла и безнаказана.

Кьовеши е човек, който добре знае какво казва и едва ли трябва да се съмняваме, че познава добре смисъла на думата „афера”. Идва от френски и означава мошеническо дело или недобросъвестно, непочтено деяние, извършено с цел облагодетелстване или лична изгода. Аферата обичайно се отнася за политическа или търговска сделка, осъществена с непозволени средства.

Но онова, което Кьовеши може би не знае в подробности, са дълбоките причини за това безумно състояние на ситуацията у нас, включително в сравнение с родната й Румъния.

Тези причини са основно три.

Първата. Отношенията на партийния лидер на Румъния по времето на социализма Николае Чаушеску не бяха твърде „любовни” с нито един от вождовете на СССР, като започнем от Брежнев и стигнем до Горбачов. Това е особено видно, ако ги сравним с прословутата българска подлизурщина и верноподаничество. Твърди се, че така Живков успявал да вземе евтини суровини и най-вече петрол от СССР. За разлика от нас обаче, румънците си имат не само петрол, но и характер. Това те доказаха с отказа си да участват съвместно с войските на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия през 1968 година, което предизвика лично на Чаушеску симпатиите на Запада. Комшиите ни дори си позволяваха твърде фриволни икономически контакти освен със страни от Западна Европа, също и с такива отявлени врагове на СССР по онова време, като Китай и САЩ. Тези обтегнати отношения между нашата съседка и Страната на Съветите продължаваха така до самия край на социализма, до падането на Берлинската стена.

Затова и в Румъния плана на Андропов за трансформация на властта на Съветската комунистическа партия /КПСС/ и тайните й служби/КГБ/ от политическа в икономическа не проработи така, както у нас. Нека припомним този план – овладяване на финансовите средства от партийния елит и КГБ и превръщането им в икономически владетел на страната. Създаване на борчески бригади/мутри/ на основата на силовите спортни клубове и превръщането на тези бригади в бухалката на новоизлюпените капиталисти. Тези бригади трябваше да парализират общественото мнение, да потушат гражданската съпротива и при необходимост да играят ролята на бушони, тогава, когато общественото напрежение има нужда от това.

В Румъния не се случи нищо подобно. Спомням си Букурещ през 90-те години. Там, за разлика от нас, нямаше момчета с анцузи, нямаше толкова джипове и други скъпи коли, както в София.

Втората причина за огромната разлика в самочувствието и решителността на българите и румънците беше начинът, по който се срина системата. При тях това стана не с безкръвен дворцов преврат, както у нас и което много анализатори отчитат като особен принос на българския преход /Егати приноса, егати прехода!/. В Румъния публично екзекутираха Чаушеску и жена му. Това е, няма раждане без кръв. Споменът за тази екзекуция има психологически и дисциплиниращ ефект и до днес.

Третата причина за наличието на подобна гражданска енергия, готова да се бори с родната афера/не както у нас/ в Румъния е нейният етнически състав. В тази страна живеят няколко милиона унгарци, словаци и немци. Тези граждани на нашата съседка носят друга култура, чувство за свобода и законност, именно те са един от основните катализатори на активния граждански процес. Затова и румънските площади продължават да бъдат пълни, затова наскоро потегли към затвора поредният висш политик – Ливиу Драгня, а там го очакват мнозина като него.

Да се върнем на българската Афера. Съмнявам се, че можем да се справим само с наличните сили на онези българи, които се намират в страната. Нужна е помощта и енергията на свободните милиони българи, емигрирали в чужбина.

Ако се върнат.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Кристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир

Published

on

11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.

С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.

Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Новини

Започва градежът на параклис в село Янковци

Published

on

В габровското село Янковци по инициатива на Сдружение „Нашето Янковци“ ще бъде построен параклис, като първата копка ще направи Великотърновският митрополит Григорий на 3 март. Това съобщи Цветелина Стоянова, председател на сдружението, цитирана от БТА – Габрово.

По думите на Стоянова необходимата сума Българската православна църква е получила от дарител. С тези средства и с подкрепата на духовния наставник на Габровската духовна околия отец Руслан Личев ще бъде издигнат параклис с покровител свети Паисий Светогорец.

„Имаше подписка за изграждане на параклиса, всички жители се съгласиха да го има. Идеята още при създаване на сдружението бе младите хора да движат напред село Янковци. Затова и хвърляме доста усилия, правим работилници, организираме традиционни празници. Със съвместен проект създадохме детска площадка, а в публично партньорство на втория етаж над магазина в селото провеждаме различни събития“, каза още Цветелина Стоянова.

Параклисът ще бъде издигнат в центъра на селото, зад магазина. Част от имота е дарен от Община Габрово с решение на Общински съвет – Габрово от септември миналата година.

Навръх националния празник 3 март ще бъде направена първата копка, а стремежът на хората в селото е той да бъде осветен на 12 юли, когато се отбелязва деня на свети Паисий Светогорец.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица