Свържи се с нас

Култура

Еньовденски провокации в „Етър”-а: Да открием здравето в уникалната природа на България

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Природата носи здраве, ако имаме знанието да използваме даровете й. Не е необходимо големи количества да попаднат в тялото ни наведнъж. Билките, плодовете или минералите е добре да се употребяват редовно, да бъдат част от начина ни на живот. Тогава имаме здраве, младостта е с нас – независимо от годините, и сякаш гледаме света с други очи. На базара за билкови продукти, който и днес, 24 юни, Еньовден, може да бъде посетен в музей „Етър”, се предлагат много възможности за вътрешно и външно положително въздействие върху човешкия организъм. Вярно е, че казваме – „Здрав дух, здраво тяло”, но и обратното е валидно – „Здраво тяло, здрав дух”.

Пламен Галинов от Русе предлага продукти от арония. Производството е местно – от растения, засадени върху 120 декара земя. Допълнителните количества, необходими за клиентите му се закупуват. Продуктите от арония на Пламен Галинов се продават на четири континента, за което притежава биосертификати. Хора от Европа, Азия, Австралия, Северна Америка са запознати с отличните качества на предлаганата българска стока и проявяват интерес към нея.

„Наричат аронията „природна аптека”. Това е причината да се занимаваме само с нея. Произвеждаме сок, вино, оцет. Остатъкът се изсушава и се прави брашно – също много добра храна. Правим и бонбони. Аронията е витаминозна храна, която има много лечебни действия. Японският ни партньор направи изследвания, които препотвърдиха качествата на продуктите ни от арония”, разказва Пламен Галинов.

Опитът му сочи, че 30 до 50 милилитра дневен прием на сок от арония е достатъчен. Действието е положително за нормализиране на високото кръвно налягане, при диабет и върху сърцето. Сокът е положителен за всичко, свързано с кръвта и черния дроб. Резултатът са чисти и укрепени съдове. Оцетът от арония, който се предлага, съдържа витамини и подсладител от самия плод. При прием се получава естествен очистителен ефект за организма.

снимка: Музей „Етър“

България е мястото с най-много залежи на качествен зеолит. Намира се на няколко километра от Кърджали. Този камък е обявен от Световната здравна организация за минерал на ХХ век. Хората, които живеят в района на добива, са дълголетни и боледуват малко. Това е защото употребяват вода със зеолит и постоянно се чистят.

Това разказва Славчо Славов, на чиито щанд в музей „Етър” се предлагат продукти от зеолит и коприва. Засега фирмата му е единствената, която произвежда продукти от зеолит.

„Зеолитът има две основни свойства. Попаднал в жив организъм, чисти от шлака – от токсини, пестициди, дори от радиоактивни елементи и частици. Попаднал в нас, създава киселинно-алкален баланс. Това става като се пие вода със зеолит или се приема директно. Зеолитът се предлага и като пудра, като действа срещу рани. С този продукт заредихме френската армия преди време, а след това и българската набави зеолитена пудра за нуждите си. Вече десета година пудрата се тества за най-тежките рани – дори за залежали се хора или при ампутация.”

Сапунът, шампоанът и пастата за зъби със зеолит са други природни продукти, които въздейства положително върху организма и които се предлагат на щанда в музей „Етър”.

„Ако употребите сапун, кожата става впечатляващо чиста. Минералът абсорбира мръсотията, а това провокира хората, дори да са скептични, да потърсят и другите продукти със зеолит. Повечето искат бърз резултат. Дава го точно този сапун. Ефектът провокира по-задълбочен интерес към другите продукти със зеолит.”

снимка: Музей „Етър“

Валентин Тасков е жива реклама на ябълковия оцет и продуктите с ябълков оцет, които предлага. Надхвърлил е 60-те години още преди време. Стройното му тяло, младежкият вид, белите зъби и усмивката на бившия летец биха провокирали всеки да стане последовател на начина му на живот. При него става въпрос за ежедневен режим, поддържан с години. Достатъчно е да се споменат 20 километра сутрешен пробег, който Валентин Тасков прави без да мисли дали е празник или делник. Голямо място заемат ябълковия оцет и продуктите, изработени с него.

Валентин предлага елексир на здравето и дълголетието. Супена лъжица ябълков оцет, която постепенно може да се увеличи на две. Две чаени лъжички пчелен прашец (полифлорен). Една супена лъжица пчелен мед (при деабет една). 15-20 капки спиртен разтвор на прополис. Сместа се пие сутрин на гладно и вечер – час или час и половина преди лягане. Сутринта не се закусва, а към 11:00 се изяжда една ябълка. Ефектът се увеличава, ако преди всеки прием се пие: или лъжичка зехтин, или лъжичка ленено масло, или лъжичка сусамово масло, или лъжичка тиквено масло.

Ако искате да научите още много полезна информация за природната козметика, здравословните хранителни продукти, които са навсякъде около нас – това може да стане на 24 юни в музей „Етър”. Тук никой не пази тайните за себе си, а иска да ги сподели с възможно повече хора, които да бъдат провокирани за намерят здравето в себе си – чрез вътрешна хармония, и около себе си – чрез уникалната природа на България.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

Мария Патрунчева

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Мария Патрунчева по време на работа

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

Диплома от Университета в Нанси, Франция, за завършено Акушерство, 1897 г.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Грамота от Н.В. цар Борис III за награждаване на Мария Патрунчева съ Сребърен медал за заслуги, 1937 г.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.
Снимка, изпратена на Мария Патрунчева за спиомен и с посвещение, 1921 г.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Литература По Време на Карантина – първото онлайн събитие на ИМКА

Published

on

Екипът и доброволци на ИМКА Габрово организират своето първото онлайн литературно събитие, озаглавено „Литература По време на Карантина“. То ще се състои на 28 март, събота, от 17.30 часа в споделен онлайн разговор със свободен достъп.

Млади габровски писатели и литературни почитатели ще имат възможност да представят свои лични творби или да прочетат любими такива. Всички включили се също ще се насладят освен на прекрасните текстове, а и на няколко специални акустични музикални поздрава от приятели на ИМКА.

„Ако ти си млад писател или почитател на литературата, искаш да представиш творчеството си или любимо свое произведение, екипът на ИМКА те предизвиква да загърбиш срама и да разкриеш своя талант.

Това можеш да сториш и в Instagram или Facebook с хаштаг #ЛитератураПоВремеНаКарантина. Не забравай и да ни тагнеш!“, призовават от ИМКА.

На 28 март в описанието на събитието във фейсбук ще се появи линк за достъп до онлайн конферентния разговор, чрез който всеки ще може да се присъедини, дори без регистрация и напълно свободно.

Паралелно с онлайн събитието доброволците на ИМКА вече стартираха успешно в социалните мрежи и своята онлайн кампания #ОстаниАктивенYmcaChallenge, с която предизвикват всички нас да бъдем активни и да споделим как го правим по един интересен, свеж и много достъпен начин.

ИМКА Габрово е най-голямата младежка организация в Габрово и региона. Вече в продължение на 29 години тя успешно подкрепя децата, младите хора и техните семейства в града и региона. Едни от най-разпознаваемите дейности на организацията са нейната работа с училищата, разнообразните младежки събития, обученията за личностно развитие на младежите, детските лагери и разбира се една от най-добрите доброволчески програми в страната.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Клуб по Журналистика към Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица