Новини
Азбучник на българския хаос: Агент (на ДС)

Колаж на Actualno.com
Този коментар е твърде личен за мен. Надявам се да успея да бъда обективен.
Тогава баща ми беше един от шефовете в окръжното управление на МВР – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети така наречения Преход. Това бяха годините, в които учих средно образование, завърших висше образование (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.
Неуспешните атаки да бъда привлечен за служител на ДС започнаха още преди да завърша средното си образование, продължиха по време на казармата. Бяха предимно от страна на колегите на баща ми, разбира се с неговото мълчаливо съгласие; той ме познаваше достатъчно добре и предварително знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, ако не като служител, то поне като агент на ДС, продължи по време на следването ми в университета, не престана и след като започнах работа като журналист и продължи почти да 1989 година. Никога не съм имал съмнение, че на подобни „предложения” се отказва трудно и обикновено не без последствия. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда санкциониран, пазеше ме широкият родителски гръб. Не зная как бих реагирал при друго стечение на обстоятелствата и в никакъв случай не се правя на герой. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отказвам подобна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в ДС. Тогава изразът: „Той е от Държавна сигурност” се произнасяше със завист, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е позволено, че другите се страхуват от теб.
Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това все още означаваше нещо) – аз съм син на служител на МВР и верен син на партията, подразбира се, че трябва да стана като баща си. Спомням си, един симпатичен, интелигентен подполковник, за да ме спечели, използва следния довод: „Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш писател. Той и Джордж Оруел е бил и писател, и комунист, и човек на службите”. Това, разбира се, не е съвсем така и който е запознат, веднага ще разбере, че смесването на истина, полуистина и лъжа още тогава е била любим похват на службите.
Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и международните командировки. Не беше за пренебрегване, особено като се има предвид, че пътуването на Запад беше кът.
И третата примамка, на която ми се иска да обърна най-много внимание, действа и до ден днешен. Става дума за ДС като пружина в кариерното развитие, става дума за ДС като неограничена власт и влияние.
България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, само периодично бяха удобно осветявани различни фигури с влияние. Сред тях има президент, политици, предприемачи, журналисти, творци, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с факта, че ДС е дала на тези хора не малко, при това не само по времето на социализма, но и днес, по времето на Прехода и Българския хаос.
За мен винаги е било най-интересно кое е онова, с което агентите държат своите жертви (самите те често също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл агентите на ДС са като плъхове в мръсните канали на човешките отношения. Там, долу, в канала, няма тайни, веднага ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, веднага ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали винаги е управлявала и управлява света, а плъховете (агентите) са обичайните брокери за тази нечистоплътна, но скъпо платена търговия.
Знаете ли как се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за боклук, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще започнат да се разкъсват един друг. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.
Огледайте се, лесно ще ги разпознаете.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Икономика
От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж
Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.
Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.
Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.
Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.
С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.
С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.
Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.
Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.
Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.
Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.
Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.
Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.
Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.
В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.
Новини
Михаил Митов: Наредихме областта ни сред водещите в страната по инвестиции в спортна база
Михаил Митов – един от най-младите народни представители в 51- то Народно събрание, учил и живял в чужбина, но от 6 години работещ и развиващ се в Габрово – защо се кандидатирахте за народен представител?
Мисля, че всеки млад човек живее с мотивацията, че би могъл да участва в обществени процеси, които да подобрят стандарта на живот. При мен мотивацията дойде от спорта. Моята амбиция е Габрово и областта да се превърнат в притегателен център за спортисти и мисля, че това започва да се случва.
Какво се промени за последната година в Габрово?
– Бих казал, че Габрово стана по-спортен град с оглед на всичко, постигнато в областта на спортната инфраструктура – някои обекти вече са реализирани, други стартират, трети са в административни процедури и предстои да се случат. За една година превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна база – осигурени са средства за реконструкция на ръгби стадиона в Габрово, за изграждане на спортен комплекс в кв. „Трендафил” и за ремонт на стадион „Априлов”, и сградата към. Изградено е модерно осветление на стадион „Христо Ботев”, ново футболно игрище в СК „Колодрума”, ново игрище с изкуствена настилка в Трявна. В Севлиево започва изграждането на ново футболно игрище с изкуствена трева, както и на нова спортна зала.
С една модерна спортна база, каквато областта ще предлага, с оглед на доброто местоположение – в центъра на България, с чистия въздух тук, нашата област има всички шансове да се превърне в притегателен център за всяка една федерация да провежда подготовката си тук. Дори сега националните гарнитури на няколко спорта вече си провеждат подготовките в Габрово. А икономическите и социалните ползи от това ще бъдат големи за региона.
През изминалата година успяхме да стартираме процеси и по създаването на Национален център за спортна наука и иновации, което поставя България на първо място на Балканите в това отношение.

В Габрово също успяхме да обвържем спорта с технологиите, като лансирахме създаването на паралелка Интелигентни системи и спорт, с помощта на Регионално управление на образованието и Община Габрово, която да свърже спорта и технологиите в полза на бъдещите професии.
Какво споделят габровци и жителите на областта по време на срещите ви?
– Споделят, че като общество имаме нужда от стабилност и предвидимост, каквато през последните 5 години не се усеща. България няма нужда от експерименти, особено с оглед ситуацията, в която се намира светът. Като млад човек, учил и живял в чужбина, какъв опит придобихте там? Работил съм различни професии, но това, което най-вече придобих в чужбина е желанието да работя за България. В чужбина винаги си оставаш чужденец. В България вътрешната мотивация е на много по-високо ниво. Разбира се, някои практики в спорта, младежките дейности, иновациите и технологиите, които са се доказали като успешни в чужбина, е важно да взаимстваме.
Какво да изберем на 19-ти април?
– Да изберем хора, които не се фиксират срещу някой друг, а върху бъдещото развитие на България. Политическият дебат напоследък се е превърнал повече в битка на арогантни думи, отколкото в битка на идеи, затова нека избираме тези хора, които могат да ни покажат с добрия пример как може да се развива България.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 4 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 2 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството













