Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Агент (на ДС)

Published

on

Колаж на Actualno.com

Този коментар е твърде личен за мен. Надявам се да успея да бъда обективен.

Тогава баща ми беше един от шефовете в окръжното управление на МВР – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети така наречения Преход. Това бяха годините, в които учих средно образование, завърших висше образование (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.

Неуспешните атаки да бъда привлечен за служител на ДС започнаха още преди да завърша средното си образование, продължиха по време на казармата. Бяха предимно от страна на колегите на баща ми, разбира се с неговото мълчаливо съгласие; той ме познаваше достатъчно добре и предварително знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, ако не като служител, то поне като агент на ДС, продължи по време на следването ми в университета, не престана и след като започнах работа като журналист и продължи почти да 1989 година. Никога не съм имал съмнение, че на подобни „предложения” се отказва трудно и обикновено не без последствия. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда санкциониран, пазеше ме широкият родителски гръб. Не зная как бих реагирал при друго стечение на обстоятелствата и в никакъв случай не се правя на герой. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отказвам подобна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в ДС. Тогава изразът: „Той е от Държавна сигурност” се произнасяше със завист, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е позволено, че другите се страхуват от теб.

Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това все още означаваше нещо) – аз съм син на служител на МВР и верен син на партията, подразбира се, че трябва да стана като баща си. Спомням си, един симпатичен, интелигентен подполковник, за да ме спечели, използва следния довод: „Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш писател. Той и Джордж Оруел е бил и писател, и комунист, и човек на службите”. Това, разбира се, не е съвсем така и който е запознат, веднага ще разбере, че смесването на истина, полуистина и лъжа още тогава е била любим похват на службите.

Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и международните командировки. Не беше за пренебрегване, особено като се има предвид, че пътуването на Запад беше кът.

И третата примамка, на която ми се иска да обърна най-много внимание, действа и до ден днешен. Става дума за ДС като пружина в кариерното развитие, става дума за ДС като неограничена власт и влияние.

България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, само периодично бяха удобно осветявани различни фигури с влияние. Сред тях има президент, политици, предприемачи, журналисти, творци, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с факта, че ДС е дала на тези хора не малко, при това не само по времето на социализма, но и днес, по времето на Прехода и Българския хаос.

За мен винаги е било най-интересно кое е онова, с което агентите държат своите жертви (самите те често също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл агентите на ДС са като плъхове в мръсните канали на човешките отношения. Там, долу, в канала, няма тайни, веднага ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, веднага ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали винаги е управлявала и управлява света, а плъховете (агентите) са обичайните брокери за тази нечистоплътна, но скъпо платена търговия.

Знаете ли как се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за боклук, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще започнат да се разкъсват един друг. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.

Огледайте се, лесно ще ги разпознаете.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Новини

Иван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия

Published

on

Водачът на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Кърджали Иван Демерджиев посети Дряново, където заедно с Николай Косев – водач на листата на коалицията в 7 МИР – Габрово, и Иван Събев – кандидат за народен представител от същата листа, проведе среща с представители на местния бизнес.

В рамките на визитата тримата разговаряха с предприемачите Марияна Печеян и Веселин Кръстев, както и с екипа на „Кентавър“ – едно от водещите индустриални предприятия в региона, развиващо високотехнологично производство и реализиращо продукция на международните пазари.

Основен акцент в срещата бяха предизвикателствата пред българската индустрия – недостигът на квалифицирана работна ръка, нарастващите разходи за производство и липсата на предвидима и стабилна бизнес среда.

От предприятието беше поставен и въпросът за трудностите при задържането на млади кадри, въпреки усилията за развитие на дуално обучение и инвестиции в модерни технологии.

Беше проведена среща и с представители на „Боряна груп“ и управителя Валентин Велчев, като в разговорите бяха засегнати различни аспекти от развитието на бизнеса както на местно, така и на национално ниво.

Иван Демерджиев акцентира върху необходимостта от прекъсване на корупционните практики, които изкривяват икономическата среда, и създаване на ясни и предвидими правила за бизнеса.

„Българските предприятия показват, че могат да бъдат конкурентни на световно ниво. Задачата на държавата е да създаде условия този потенциал да се развива устойчиво“, посочи той.

„Регионът има индустриален потенциал, който трябва да бъде подкрепен с ясни правила и активна държавна политика“, заяви Николай Косев. По думите му липсата на работна ръка и обезлюдяването са сред най-сериозните рискове пред развитието на местната икономика.

Иван Събев подчерта значението на връзката между местния бизнес и държавата:„Хората тук искат не обещания, а работещи решения – условия, при които трудът се оценява и младите виждат перспектива да останат.“

По време на посещението бяха разгледани и производствените мощности на компанията, която е сред примерите за успешно развитие на българската индустрия и активно присъствие на международните пазари.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Днес е разпети петък!

Published

on

Велики петък или по-известен като Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да изкупи греховете на човечеството.

На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст.

Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан.

На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Поклонниците на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена вкъщи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица