Новини
Азбучник на българския хаос: Агент (на ДС)

Колаж на Actualno.com
Този коментар е твърде личен за мен. Надявам се да успея да бъда обективен.
Тогава баща ми беше един от шефовете в окръжното управление на МВР – Габрово. Говоря за последните десет-петнайсет години преди да ни връхлети така наречения Преход. Това бяха годините, в които учих средно образование, завърших висше образование (Българска филология), първите години, в които започвах работа, първите написани журналистически материали и пиеси, първите литературни награди.
Неуспешните атаки да бъда привлечен за служител на ДС започнаха още преди да завърша средното си образование, продължиха по време на казармата. Бяха предимно от страна на колегите на баща ми, разбира се с неговото мълчаливо съгласие; той ме познаваше достатъчно добре и предварително знаеше какъв ще е резултатът. Натискът да бъда вербуван, ако не като служител, то поне като агент на ДС, продължи по време на следването ми в университета, не престана и след като започнах работа като журналист и продължи почти да 1989 година. Никога не съм имал съмнение, че на подобни „предложения” се отказва трудно и обикновено не без последствия. Да, аз имах привилегията да откажа, без да бъда санкциониран, пазеше ме широкият родителски гръб. Не зная как бих реагирал при друго стечение на обстоятелствата и в никакъв случай не се правя на герой. В същото време приятелите и познатите ми не можеха да повярват, че отказвам подобна оферта – та тогава куцо и сакато се натискаше да влезе в ДС. Тогава изразът: „Той е от Държавна сигурност” се произнасяше със завист, означаваше, че можеш да имаш всичко, че всичко ти е позволено, че другите се страхуват от теб.
Съблазнителите използваха три примамки. Първата бе да го ударят на чест (тогава това все още означаваше нещо) – аз съм син на служител на МВР и верен син на партията, подразбира се, че трябва да стана като баща си. Спомням си, един симпатичен, интелигентен подполковник, за да ме спечели, използва следния довод: „Зная, че пишеш. Никой не ти пречи да станеш писател. Той и Джордж Оруел е бил и писател, и комунист, и човек на службите”. Това, разбира се, не е съвсем така и който е запознат, веднага ще разбере, че смесването на истина, полуистина и лъжа още тогава е била любим похват на службите.
Втората въдица, на която разчитаха, бе високата заплата и международните командировки. Не беше за пренебрегване, особено като се има предвид, че пътуването на Запад беше кът.
И третата примамка, на която ми се иска да обърна най-много внимание, действа и до ден днешен. Става дума за ДС като пружина в кариерното развитие, става дума за ДС като неограничена власт и влияние.
България е единствената страна от Източна Европа, където не е направена лустрация, само периодично бяха удобно осветявани различни фигури с влияние. Сред тях има президент, политици, предприемачи, журналисти, творци, какви ли не. Ако проследим кариерата им, не можем да не се съгласим с факта, че ДС е дала на тези хора не малко, при това не само по времето на социализма, но и днес, по времето на Прехода и Българския хаос.
За мен винаги е било най-интересно кое е онова, с което агентите държат своите жертви (самите те често също са в ролята на жертви). Отговорът е един – тайните на хората са най-търсената стока на пазара. В този смисъл агентите на ДС са като плъхове в мръсните канали на човешките отношения. Там, долу, в канала, няма тайни, веднага ще подушиш секретите, телесните и духовни разстройства на хората, веднага ще лъснат проблемите им. Информацията от мръсните канали винаги е управлявала и управлява света, а плъховете (агентите) са обичайните брокери за тази нечистоплътна, но скъпо платена търговия.
Знаете ли как се отглеждат плъходави? Затваряте няколко плъха в кофа за боклук, подхвърляте им два-три къса кърваво месо и изчаквате известно време. След като изядат месото, ще започнат да се разкъсват един друг. Докато останат най-свирепите, най-силните и кръвожадните.
Огледайте се, лесно ще ги разпознаете.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Крими
Трима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха

В Районното полицейско управление в Габрово е образувано досъдебно производство за отвличане, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.
На 26 април, около 15:50 часа, в полицията постъпил сигнал, че в района на хранителен магазин на ул. „Никола Войновски“ 47-годишен мъж бил отвлечен, като впоследствие му бил нанесен побой.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени трима мъже, съпричастни към извършеното деяние.
По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

-
Любопитнопреди 6 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 6 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 4 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 4 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Любопитнопреди 3 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Новинипреди 4 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“





